Грег Беър
Радиото на Дарвин (62)

62.
Нюйоркският държавен университет, Олбъни

Мич гледаше през прозореца на таксито студентите, които вървяха по шосето. От сградите непрестанно излизаха дълги върволици, които се вливаха в нижещата се пред тях тълпа. Този път участниците не носеха плакати и лозунги. Вместо това всички държаха вдигнати левите си ръце, с разтворени пръсти и извърнати напред длани.

Шофьорът на таксито, емигрант от Сомалия, се обърна и попита:

— Какво значи това, вдигнал ръка?

— Нямам представа — отвърна Мич.

Заради марша бяха спрели на няколко преки преди университета.

— Много страшно — отбеляза шофьорът боязливо. — Те искат нещо, нали?

Мич кимна.

— Предполагам.

Шофьорът поклати глава.

— Няма да мога да пресека оттатък, господине. Опашката няма край. Иска ли да върне вас обратно на гарата, където по-безопасно?

— Не — отвърна Мич. — Ще сляза тук.

Плати на шофьора и тръгна по тротоара. Таксито обърна и пое обратно.

Мич неволно стисна зъби. Почти осезаемо долавяше напрежението, социалното електричество в дългата колона от мъже и жени, които крачеха с вдигнати ръце.

Не юмруци — разтворена длан. Според Мич това беше по-многозначително.

Една полицейска кола бе спряла на банкета на десетина метра по-нататък. Полицаите стояха до нея и зяпаха.

Мич се сети за Кайе, после се замисли колко от жените в похода са бременни или носят в себе си АЧЕРВ и как това ще повлияе на връзките им.

— Знаеш ли какво става? — попита го един от полицаите.

— Не.

— Дали ще буйстват?

— Надявам се, че не.

— На нас нищо не ни казват — оплака се полицаят, прибра се в колата, запали мотора, мръдна напред с няколко метра и спря, тъй като пътят му беше блокиран. Поне имаха достатъчно здрав разум да не пускат сирената.

Този поход бе различен от онзи в Сан Диего. Хората изглеждаха уморени, потиснати, обезнадеждени. Мич искаше да може да им каже, че не бива да се плашат, че това не е болест, не е бедствие или чума, но не знаеше дали ще му повярват. Страхът унищожаваше всяка надежда.

Нямаше никакво желание да започва работа в университета. Искаше да е при Кайе и да я пази, докато отмине кризата, да са заедно.

По света имаше толкова много болка.