Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1


62.
Нюйоркският държавен университет, Олбъни

Мич гледаше през прозореца на таксито студентите, които вървяха по шосето. От сградите непрестанно излизаха дълги върволици, които се вливаха в нижещата се пред тях тълпа. Този път участниците не носеха плакати и лозунги. Вместо това всички държаха вдигнати левите си ръце, с разтворени пръсти и извърнати напред длани.

Шофьорът на таксито, емигрант от Сомалия, се обърна и попита:

— Какво значи това, вдигнал ръка?

— Нямам представа — отвърна Мич.

Заради марша бяха спрели на няколко преки преди университета.

— Много страшно — отбеляза шофьорът боязливо. — Те искат нещо, нали?

Мич кимна.

— Предполагам.

Шофьорът поклати глава.

— Няма да мога да пресека оттатък, господине. Опашката няма край. Иска ли да върне вас обратно на гарата, където по-безопасно?

— Не — отвърна Мич. — Ще сляза тук.

Плати на шофьора и тръгна по тротоара. Таксито обърна и пое обратно.

Мич неволно стисна зъби. Почти осезаемо долавяше напрежението, социалното електричество в дългата колона от мъже и жени, които крачеха с вдигнати ръце.

Не юмруци — разтворена длан. Според Мич това беше по-многозначително.

Една полицейска кола бе спряла на банкета на десетина метра по-нататък. Полицаите стояха до нея и зяпаха.

Мич се сети за Кайе, после се замисли колко от жените в похода са бременни или носят в себе си АЧЕРВ и как това ще повлияе на връзките им.

— Знаеш ли какво става? — попита го един от полицаите.

— Не.

— Дали ще буйстват?

— Надявам се, че не.

— На нас нищо не ни казват — оплака се полицаят, прибра се в колата, запали мотора, мръдна напред с няколко метра и спря, тъй като пътят му беше блокиран. Поне имаха достатъчно здрав разум да не пускат сирената.

Този поход бе различен от онзи в Сан Диего. Хората изглеждаха уморени, потиснати, обезнадеждени. Мич искаше да може да им каже, че не бива да се плашат, че това не е болест, не е бедствие или чума, но не знаеше дали ще му повярват. Страхът унищожаваше всяка надежда.

Нямаше никакво желание да започва работа в университета. Искаше да е при Кайе и да я пази, докато отмине кризата, да са заедно.

По света имаше толкова много болка.