Грег Беър
Радиото на Дарвин (51)

51.
Ричмънд, Вирджиния

Дикън отвори вратата на доджа и слезе. Доктор Денис Липтън му подаде пропуска. Той засенчи очи от яркото слънце и погледна надписа върху бетонната стена на клиниката: „Вирджиния Чатъм — Център за профилактика на женски заболявания и семейно планиране“. Зад един от прозорците за миг се мярна бледо лице. Липтън се наведе към интеркома и произнесе високо и ясно името си. Вратата се отвори.

Доктор Хенриета Паскоу стоеше насред коридора. Беше яка, набита жена с дебели прасци, които се подаваха под строгата сива пола.

— Благодаря ти, че се отзова, Денис — посрещна ги тя. — Напоследък сме претрупани с работа.

Последваха я по боядисания в жълто коридор, покрай поне осем чакални, до един малък кабинет в дъното. По стените имаше обрамчени в медни рамки снимки на малки деца.

Липтън се настани в металния шезлонг. Дикън остана прав. Паскоу побутна към тях два кашона с папки.

— Имаме общо тринайсет случая след К. — каза тя. — Тринайсет Д. и К., седемнайсет с антибебе. Таблетките действат в продължение на пет седмици след отхвърлянето на плода от първи стадий.

Дикън се зае да преглежда докладите. Бяха изключително подробни, включваха дори бележките на наблюдаващите лекари и сестри.

— Не сме имали сериозни усложнения — продължаваше Паскоу. — Ламиналната тъкан предпазва при лаваж със солен разтвор. Но към края на петата седмица ламиналната тъкан се разтваря и плодът се излага на опасност.

— Колко заявки сте имали досега? — попита Липтън.

— Около шестстотин. Повечето от тях на възраст между двайсет и трийсет години, омъжени или живеещи с приятел. Половината от тях препратихме в други клиники. Нарастването е значително.

Дикън остави папките в кашона.

— Нещо не одобрявате ли, доктор Дикън? — Паскоу го погледна намръщено.

— Не съм тук, за да одобрявам, или да не одобрявам — отвърна той. — С доктор Липтън дойдохме да проверим как вървят нещата при вас.

— Иродовият е на път да унищожи цяло едно поколение — отвърна Паскоу. — Една трета от жените, които идват при нас, дори не са позитивни за АЧЕРВ. Досега не са правили аборт. Искат да им махнем бебето и да почакат няколко години, с надежда бъркотията да се оправи. Ние се занимаваме със семейно планиране. Клиниката ни е пълна. Наложи се да преустроим и някой от класните стаи на горните етажи. Много жени идват с мъжете и приятелите си. Има нещо положително в тази история. Мъжете започнаха да се чувстват виновни.

— Няма никакъв смисъл да се прекъсва всяка бременност — отбеляза Липтън. — Тестовете за АЧЕРВ са достатъчно прецизни.

— И ние им го казваме. Но не ги интересува. Толкова ги е страх, че вече не ни вярват. А всеки вторник и петък отвън има демонстрация с лозунги, че Иродовият е изобретение на борците срещу пренаселеността и че няма никаква болест. Само хубави бебчета, които умират невинни. Твърдят, че това било световна конспирация. Стават все по-истерични в исканията си.

Паскоу бе копирала някои статистически проучвания и подаде данните на Липтън.

— Господин Дикън — каза тя, — сигурно си давате сметка, че една ваксина ще спести на всички доста сериозни неприятности.

Дикън кимна и се обърна. Липтън го изпрати до колата. В коридора срещнаха тъмнокожа жена, загърната в дебел вълнен шал. Беше бременна, някъде към шестия месец.

— За днес ми стига — оплака се Липтън с пребледняло лице. — Връщам се в университета.

— Аз трябва да взема някои проби — отвърна Дикън.

— Ще трябва да кажем на жените от нашата клиника — спря го Липтън преди да потегли. — Всички са карали дребна шарка, а една от тях и хепатит B.

— Все още не знаем дали дребната шарка създава проблеми.

— Като херпес вируса. Кристофър, лабораторните резултати са доста страшни.

— Те са непълни. По дяволите, почти всеки е боледувал от дребна шарка, мононуклеоза и фарингит. Засега сме потвърдили само за гениталния херпес, хепатита и вероятно — СПИН.

— Въпреки това трябва да им кажа — заяви тя и затръшва вратата. — Става въпрос за етика, Кристофър.

— Така е — кимна той зад прозореца.

Докато караше, се замисли какво да прави през следващите две седмици. В лабораторията не можеха да се похвалят с особен напредък. Анализите на ембрионални тъкани и плацента, пратени от Франция и Япония, показваха намален имунен отговор към всички варианти на вирусна инфекция. От 110-те проследени досега второстадийни бременности нито една не бе завършила с успешно раждане.

Време беше да се вземе някакво решение. Някакъв план, който да препоръчат на политиците, насока за действие.

Може би нямаше да успее да прикрие истината. Всъщност чудно бе как досега тя бе оставала на заден план. Нима всички бяха слепи за новата проява на еволюцията?

Беше захвърлил на седалката до себе си купчината писма, които бе взел от кабинета си в Атланта. Не му остана време да ги прегледа по време на полета. Извади един плик и изруга под нос. Как не го бе видял веднага? Пощенската марка и надписът бяха различни: Доктор Леонид Шугашвили, Тбилиси, Република Грузия.

Разкъса плика. Отвътре изпадна малка черно-бяла фотография. Той я вдигна: фигури пред стара паянтова дървена къща, две жени с рокли и мъж с комбинезон. Изглеждаха стройни, или може би бяха измършавели, не се виждаше ясно. Лицата им бяха неясни.

Дикън зачете писмото:

„Скъпи доктор Кристофър Дикън,

Получих тази снимка от Атсарийския автономен регион, който вие може би наричате Аджария. Била е направена преди десет години, близо до Батуми. Това са единствените оцелели от чистките, към които вие проявявахте голям интерес. Някои от тях все още са живи. На снимката не се вижда почти нищо. Хората говорят, че били спуснати с НЛО, но това са глупости.

Ще ги потърся и ще ви известя, ако успея да ги открия. Парите обаче не достигат, ще се радвам на известна финансова подкрепа от вашата организация. Аз също съм силно заинтригуван. Не вярвам това да са «ужасните снежни човеци», а истински същества! Все още не съм информирал вашия център в Тбилиси. Само на Вас имам доверие.

Искрено Ваш

Леонид Шугашвили“

Дикън разгледа отново снимката. Не ставаше за доказателство. Вятър работа.

„Смъртта язди на кон бледен и посича бебета наляво и надясно — помисли си той. — А аз съм се съюзил с отбор кукувци и алчни за пари ексцентрици.“