Грег Беър
Радиото на Дарвин (18)

18.
Центърът за контрол и профилактика на болестите, Атланта

— Господин Дикън, това не е бебе. Нито е имало шанс да стане бебе.

Дикън разглеждаше снимките и анализите на изхвърления плод от Краун Сити. Старият захабен метален шкаф на Том Скери бе разположен в дъното на малка стая с бледосини стени, натъпкана с компютърни терминали, в съседство с вирусологичната патолаборатория на Корпус 15. Шкафът бе затрупан с компютърни дискове и папки. По някакъв необясним начин Том успяваше да поддържа ред в този невероятен хаос — той беше един от най-добрите патолози в ЦКБ.

— Какво е тогава? — попита Дикън.

— Вероятно е било заченато като фетус, но почти всички вътрешни органи са недоразвити. Гръбначният стълб не е затворен — една от възможните интерпретации е спина бифида, но в този случай е налице цяла серия от нерви, разклоняващи се към една фоликуларна маса на мястото, където би трябвало да се оформя коремната кухина.

— Фоликуларна?

— Като при яйчниците. Но съдържаща само около дузина яйцеклетки.

Дикън сбърчи вежди.

— Излиза, че е щяло да бъде момиче?

— Кристофър, този плод е бил изхвърлен, защото представлява най-умопомрачителното сборище от клетъчен материал, което съм виждал. За него абортът е бил като акт на Божия милост. Би могъл да е женски — но нещо се е объркало още през първата седмица от бременността.

— Не разбирам…

— Главата е с тежка малформация. Мозъкът е само пъпчица пихтиеста тъкан в края на скъсения гръбначен канал. Липсват челюсти. Очните ябълки се отварят встрани, като при котките. Онова, което е останало от черепа, наподобява по-скоро на лемур. Абсурд е да очакваме каквато и да било мозъчна дейност, в случай че подобно изчадие се роди. Нито метаболизъм, който да поддържа функциите на тялото. Няма бъбреци, черният дроб едва е загатнат, няма стомах и черва… Има нещо, което наподобява сърце, но е съвсем малко. Крайниците са само втвърдени бучици. Бих го нарекъл яйчник с кръвоснабдяване. Откъде, по дяволите, се взе това нещо?

— От болницата в Краун Сити. Но не го разпространявай много.

— Устата ми е запечатана. Колко такива имат там?

— Няколко — отвърна уклончиво Дикън.

— Лично аз бих започнал да търся мощен източник на тератогенни фактори. Забрави талидомида. Каквато и да е причината, това е истински кошмар.

— Зная — въздъхна Дикън. — Последен въпрос.

— Давай. Но после си тръгваш и ме оставяш да се върна към нормалното съществуване.

— Казваш, че има яйчници. Те щяха ли да функционират нормално?

— Яйцеклетките са съвсем зрели, ако за това питаш. Не се виждат спукани фоликули. В анализа съм го споменал… — Той прелисти няколко страници и посочи с пръст. — Ето тук.

— Тоест имаме фетус, който овулира преди да е бил изхвърлен от утробата? — попита озадачено Дикън.

— Съмнявам се, че би стигнал дотам.

— Не разполагаме с плацентата.

— Ако я намериш, не ми я носи — рече Скери. — И без това съм доста изплашен. А… още нещо. Тази сутрин доктор Бранч остави доклада си. — Скери посегна към планината от документи на шкафа и дръпна една тънка папка.

— Божичко! — въздъхна Дикън.

— Как мислиш, дали това е дело на АЧЕРВ? — попита Скери, докато му подаваше папката.

Бранч бе открила високи нива на АЧЕРВ в тъканите на фетуса — над милион микроорганизми в един грам. Микроорганизмите насищаха буквално цялото телце, но липсваха напълно във фоликуларната маса или яйчниците. Доктор Бранч бе прикачила кратка бележка за последната страница.

„Тези микроорганизми съдържат по-малко от 80 000 нуклеотида от едноверижна РНК. Всичките се асоциират с един неидентифициран протеинов комплекс в ядрата на клетките на приемника, с размери около 12000 килодалтона. Вирусният геном показва значително сродство с АЧЕРВ. Свържете се с моята служба. Вих искала да получа пресни образци за по-точен анализ.“

— Е? — попита Скери. — Това работа на АЧЕРВ ли е, или не?

— Може би — отвърна Дикън.

— Получи ли вече Огюстин каквото му трябваше?

Слуховете се разпространяваха бързо.

— Том, нито думичка на никого. Говоря ти сериозно.

— Разбрано, г’сине. — Скери прокара пръсти по устните си, сякаш затваряше цип.

Дикън взе докладите и си погледна часовника. Беше вече шест. Възможно бе Огюстин все още да си е в кабинета.

Още шест болници в района на Атланта, за който сега отговаряше Дикън, бяха съобщили за покачване честотата на спонтанните аборти, със сходни малформирани фетуси. Навсякъде майките се оказваха заразени с АЧЕРВ.

Това вече беше нещо, което министърът на здравеопазването трябваше да знае.