Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 8 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1

История

  1. — Добавяне

26.
Сиатъл

Декември

Като човек, който трудно се задържаше дълго на едно място, Мич прекара само няколко дни с родителите си в малката им ферма в Орегон, после взе влака за Сиатъл. Нае апартамент на Капитол Хил, като използва средства от пенсионния си фонд, а от един приятел в Къркленд купи на старо един буик.

За щастие, толкова далеч от Инсбрук мумифицираните неандерталци предизвикваха само вяло любопитство в пресата. Той даде едно интервю за научния редактор на „Сиатъл Таймс“, който след това се обърна срещу него и му постави етикета „мошеник в редиците на доблестните археолози“.

Седмица след пристигането му в Сиатъл Конфедерацията на петте племена от Кумашска област погреба Паско с пищна церемония на брега на река Колумбия в източен Вашингтон. Специалисти от Армейския инженерен корпус подсилиха бреговете на реката с бетонна стена, за да избегнат евентуално свличане, и практически запечатаха могилата. Учените протестираха, но не поканиха Мич да се присъедини към тях.

Всичко, от което имаше нужда, бе да остане сам, за да обмисли нещата. Би могъл да изкара още половин година със спестяванията си, но се съмняваше, че този период ще е достатъчен, за да се уталожат нещата и да си намери нова работа.

Беше се изтегнал, с протегнат напред гипсиран крак, зад издадения прозорец на апартамента и зяпаше минувачите по Бродуей. Не можеше да прогони от мислите си мумифицираното бебе, пещерата и лицето на Франко.

Беше поставил епруветките с тъканните образци от мумиите в една картонена кутия със стари снимки — скри я на дъното на гардероба. Преди да направи нещо с тях искаше да си изясни, поне за себе си, какво точно е открил.

Нямаше смисъл да се обвинява за нищо.

Вече знаеше кое е свързващото звено. Раната на женската съвпадаше с тази на детето. Женската го бе родила, или пък бе изхвърлила плода преждевременно. Мъжкарят бе останал край тях, след това бе взел новороденото и го бе загърнал в кожа, макар че вероятно то се бе родило мъртво. Дали мъжкарят бе нападнал женската? Едва ли. Те се бяха обичали. Той й се бе врекъл. Заедно бяха бягали от нещо. Но откъде беше толкова сигурен, че е било така?

Едва ли можеше да става въпрос за екстрасензорни способности или някаква връзка с техните духове. Мич бе прекарал значителна част от кариерата си в това да намира рационални обяснения на заплетени и загадъчни археологически находки. Понякога отговорите го спохождаха късно през нощта или докато се разхождаше, зареял поглед в облаците. Случваше се да му се явяват и насън. Интерпретацията им бе колкото наука, толкова и изкуство.

Ден след ден Мич чертаеше диаграми, драскаше кратки бележки и нанасяше записките си в тънкия, подвързан с кожа бележник. Беше залепил един кадастрон на стената в спалнята, на който бе нарисувал карта на пещерата — доколкото си я спомняше. Добави и хартиени изрезки на мумиите.

Една ранна сутрин, след като излезе да се поразходи до мексиканския ресторант на ъгъла, се сети да провери пощата. Вътре имаше малка картонена кутия. Докато я носеше нагоре по стълбите, я разклати лекичко.

Беше поръчал в една нюйоркска книжарница стар брой на „Нешънъл Джеографик“ със статия за Йоци, Ледения човек. Списанието бе пристигнало опаковано с вестници.

„Вречен“. Мич бе убеден, че са били вречени един в друг. Начинът, по който лежаха един до друг. Позицията на ръцете на мъжкаря. Това, че бе останал до женската, макар че е могъл да избяга. По дяволите — защо не го кажеше направо: мъжът бе останал при жена си. Неандерталците не бяха получовеци: смяташе се, че са владеели речта и са имали доста сложна социална организация. Племена. Чергари, търговци, занаятчии, ловци, събирачи на растения.

Мич се опита да си представи какво би могло да ги прогони в планината, да ги накара да се спотайват в пещерата, отвъд ледената река, преди повече от десет хиляди години. Може пък да са били последните от вида си.

След като отрочето им почти по нищо не можеше да се различи от сегашните новородени.

Той разкъса опаковката на списанието и го разтвори на панорамната снимка на Алпите, където, сред глетчерите, бе обозначено мястото в леда, от което бе изсечен Ледения човек.

Същият този Леден човек, който сега се радваше на вниманието на широката общественост в Италия. Учени от различни страни спореха къде точно е бил открит праисторическият човек и след внимателни и задълбочени проучвания бе доказано, че това е станало на територията на Италия.

Сега обаче Австрия предявяваше претенциите си към неандерталците. Щяха да ги предоставят за изследвания в Инсбрукския университет, може би на същия екип, който се бе занимавал с Йоци.

Мич затвори списанието. Изведнъж си спомни объркването, което го бе обзело, след като бе открил легендарния Паско. Всъщност точно заради него замина за Европа. Имаше нужда да започне отначало, да си стъпи на краката. Да открие нещо ново. А какво стана вместо това — забърка се в още по-голяма каша. Малко му оставаше да повярва на всички неща, които пишеха за него жалките драскачи — крадец на гробници, престъпник, археолог-мошеник. При това вече два пъти.

Погледът му попадна върху смачканото парче от вестник, с което бе увито списанието. Вестникът беше „Ню Йорк Таймс“, а заглавието гласеше: „Стари престъпления в зората на нови времена в република Грузия“, Суеверие и смърт под сянката на Кавказките планини. Бременни жени от три града откарани недалеч от градчето Горди, заедно с техните мъже, където били накарани от полицията и армията да изкопаят собствените си гробове. Общо седем колони, непосредствено до голяма реклама за търговия в интернет.

Мич поклати гневно глава.

Жените били застреляни в корема. Мъжете — в слабините, след което ги доубивали с тояги. Скандалът заплашваше да свали грузинското правителство. Правителството обвиняваше за убийствата режима на Гамсахурдия, свален и прогонен в началото на деветдесетте, но някои от бившите му съратници все още били на служба.

Не ставаше ясно защо са били избити тези мъже и жени. Някои от жителите на Горди обвиняваха жените в общуване с дявола и заявяваха, че убийството им е било необходим акт, защото инак щели да родят дяволски изчадия. По същата причина други майки пометнали.

Може би жените бяха страдали от ранна форма на „иродовия грип“?

Мич докуцука до кухнята, като пътем изрита с босия си пръст крака на табуретката. Наведе се към купчината вестници, струпани в ъгъла на стаята, и вдигна най-горния: беше брой на „Сиатъл Таймс“ отпреди два дни. Заглавната статия: президентът, здравната министърка и секретарят по здравеопазването правят изявление за „иродовия грип“. В страничната колона редакторът, който се бе подиграл с Мич, обясняваше връзката между „иродовия грип“ и АЧЕРВ. Болести. Спонтанни аборти.

Мич седна в изтърканото кресло и изпъна напред ръце — пръстите му трепереха.

— Зная нещо, което никой не знае — бавно каза той и постави ръце на облегалките. — Но изобщо нямам представа откъде го зная и какво, по дяволите, да правя!

Никой нямаше да го послуша. Никой нямаше да чуе дори какво иска да каже. Със същия успех би могъл да им говори за лицето от Марс.

— Ах, ти, негодник проклет! — изруга той. — Проклет… недоучен… негодник!