Серия
Дарвин (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Darwin’s Radio, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,5 (× 6 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2015-2016)
Корекция
sir_Ivanhoe (2016)

Издание:

Грег Беър

Радиото на Дарвин

 

Американска, първо издание

 

Greg Bear

Darwin’s Radio

The Ballantine Publishing Group

 

Превод: Юлиян Стойнов

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица „Megachrom“, Петър Христов

Компютърна обработка: ИК „БАРД“ ООД, Иванка Пешева

Формат 84/108/32

Печатни коли 28

ИК „БАРД“ ООД, 2003

 

ISBN 954-585-408-1


41.
Сиатъл

Мич подскочи в леглото и се събуди, целият плувнал в пот. Седна и промърмори объркано:

— Ще полудея… дявол го взел… започва да ми хлопа дъската.

Пак беше сънувал неандерталците. Този път бе наблюдавал всичко с очите на мъжкия екземпляр. В края на селището се бе събрала голяма тълпа — не откъм езерото, а в близост до гъстата гора. Бяха заобиколили една от женските, размахваха над главите си заострени пръти и крещяха името й: „На-ли-а“, или „Ма-ли“…

— Ето ме и мен в света на неандерталците — прошепна той и размърда пръстите на краката си. — Маугли от Каменното племе спасява своята женска.

Стана и отиде в кухнята да пие вода. Тресеше го, но беше сигурен, че е само грип, а не АЧЕРВ. Устата му беше пресъхнала, имаше лош дъх, носът му бе запушен. Сигурно беше настинал в планината край Желязната пещера. Може пък Мъртън да го бе заразил. Бе откарал британския журналист до летището, откъдето щеше да вземе самолет за Мериленд.

Водата имаше отвратителен вкус, но поне му прочисти устата. Той погледна през прозореца към Бродуей, който в този час бе почти безлюден. Мартенската снежна буря разпръскваше ледени кристалчета над шосето. Уличните лампи грееха в химически оранжев цвят.

— Искаха да ни изритат от селото и от езерото — промърмори неочаквано той. — Трябваше да се борим. Някои от по-разярените заплашваха да ни проследят чак до планината и да ни убият. Ние…

Потрепери. Още бе под впечатление на преживяното в съня. Страх, гняв и нещо друго… някаква безпомощна любов. Опипа лицето си. На техните лица имаше нещо като маски от кожа. Дамга заради извършеното престъпление.

— Скъпа Шърли Маклейн — въздъхна той, притиснал чело в хладния прозорец. — Имам телепатична връзка с пещерни хора, които дори не живеят в пещери. Някакви съвети?

Погледна светещия циферблат на видеото. Наближаваше пет сутринта. В Атланта беше осем. Значи можеше да се обади или да прати електронна поща.

Отиде в банята и пак се погледна в огледалото. Косата му беше разчорлена, лицето му — потно, небръснато. Фланелката му бе раздърпана.

— Пророк Йеремия — каза Мич и се ухили уморено.

След това си изми зъбите — като прелюдия към генералното почистване на къщата.