Грег Беър
Радиото на Дарвин (81)

81.
Сиатъл

Февруари

— Бебето е доста добре — каза доктор Галбрейт. — Нормално развитие за второ тримесечие. Взехме проби за анализ — типична второстадийна АЧЕРВ-бременност.

Последното върна Кайе към действителността.

— Момче или момиче? — попита тя.

— Петдесет и две XX-хромозоми — каза Галбрейт, разтвори кафявата папка и подаде на Кайе копие от анализа. — Хромозомно абнормален женски плод.

Кайе прегледа листа с разтуптяно сърце. Не беше казвала на Мич, но наистина се надяваше да е момиче, за да премахне разстоянието, множеството различия, с които вероятно щеше да трябва да се справя.

— Става дума за дубликати, или за напълно нови хромозоми?

— Ако можехме да го определим, вече щяхме да сме прочути — въздъхна Галбрейт. — Но не знаем. На пръв поглед не изглежда да се дублират.

— И няма допълнителна 21-ва хромозома? — попита притихнало Кайе, докато плъзгаше пръст по редовете.

— Няма. Не мисля, че плодът ще има Синдрома на Даун. Знаеш обаче какво ми е мнението.

— Заради допълнителните хромозоми.

Галбрейт кимна.

— Няма начин да разберем колко хромозоми са имали неандерталците — рече Кайе.

— Ако са като нас, значи четирийсет и шест.

— Но не са като нас. Това си остава загадка. — Кайе се надигна, положила ръка на корема си. — Значи смяташ, че засега бебето е здраво.

Галбрейт кимна.

— Но какво знаем ние? Почти нищо. Кръвният ти анализ е позитивен за херпес симплекс и негативен за мононуклеоза — тоест Ъпщайн-Бар. Никога не си боледувала от рубеола. За Бога, Кайе, стой настрана от всеки, който е болен от рубеола.

— Ще внимавам — обеща Кайе.

— Не зная какво повече да ти кажа.

— Пожелай ми късмет.

— Пожелавам ти всичкия късмет на Земята и в небесата. Което не ме кара да се чувствам по-добре като лекар.

— Решението си е наше, Фелисити.

— Разбира се. Още нещо. Нали ти казах, че болницата изпрати официален протест срещу задължителното регистриране за всички АЧЕРВ-бременности. Е, провалихме се. Нищо не се получи. Ще продължаваме с регистрацията. Дори и да не си съгласна, длъжни сме да регистрираме и теб.

— Ами направи го — рече спокойно Кайе.

— Зная, че си се преместила. Ако въведа неверен адрес, болницата може да си има неприятности, а на мен да ми отнемат разрешителното. — Тя погледна Кайе натъжено. — Трябва ми новият ти адрес.

Кайе погледна формуляра, после поклати глава.

— Кайе, моля те. Искам да остана твой наблюдаващ лекар, докато това приключи.

— Да приключи?

— До раждането.

Кайе отново поклати глава. Галбрейт я гледаше с насълзени очи.

— Разбери, че нямам избор. Никой от нас няма избор.

— Няма да позволя да дойдат и да ми вземат бебето — спокойно каза Кайе.

— Ако не ми помагаш, не мога да бъда твоят лекар.

— Аз нямам лекар.

— Кайе, престани. Нашата болница направи всичко възможно да бъде прекратена задължителната регистрация. Още не сме се отказали от усилията. Обещавам ти да държа здравния ти картон под стриктно наблюдение. Повярвай ми, Кайе, ние сме на твоя страна.

Кайе се нуждаеше отчаяно от помощта на Мич, но той не беше в болницата. Беше отишъл до хотела, за да уреди някои въпроси във връзка с конференцията. Не й се искаше да му пречи в този момент.

Галбрейт подаде на Кайе химикалката. Тя бавно попълни формуляра и Галбрейт го взе и каза:

— Така или иначе щяха да те открият.

Кайе излезе от болницата, качи се в синята тойота, която бяха купили преди две седмици, опря ръце на кормилото и втренчи поглед в предното стъкло. Постоя така десетина минути, преди да запали двигателя. Тъкмо смъкваше прозореца, за да си поеме глътка чист въздух, когато чу гласа на Галбрейт. Лекарката тичаше към паркинга. Спря при колата, опря ръце на вратата и я погледна. Беше се задъхала.

— Знаеш ли, че си написала погрешен адрес?

Кайе я гледаше, без да отговаря.

Галбрейт затвори очи и си пое въздух.

— Знаеш, че отхвърленият плод бе съвсем здрав. Не открихме нищо, което да е предизвикало аборта. Не мога да разбера каква е причината. Защо го възприемаш като чужда тъкан — може би има някакви скрити различия. Все едно че носиш горилче. Но ето че се продължава и със следващия — ти я толерираш, храниш я. Така е с всички майки. Защо Работната група не се занимае с това?

— Истинска загадка — призна Кайе.

— Моля те, Кайе, прости ми.

— Простено ти е.

— Не, говоря сериозно. Не ме интересува дали ще ми отнемат разрешителното. Цялата им политика е погрешна. Нека остана твой лекар.

Кайе скри лицето си в шепи, изтощена от напрежението. Вратът й се бе изпънал като стоманена струна. Тя вдигна глава и подаде ръка на Галбрейт.

— Ако наистина е възможно, за мен ще е удоволствие.

— Където и да отидеш, каквото и да правиш, обещай ми — нека бъда с теб, когато раждаш. Искам да съм в течение на всичко, свързано с АЧЕРВ-бременностите. Искам аз да израждам дъщеря ти.

 

 

Кайе паркира срещу стария хотел „Юнивърсити Плаза“. Откри Мич на първия етаж — чакаше управителя за разговор. Разказа му какво се бе случило в болницата. Мич толкова се ядоса, че блъсна с юмрук вратата.

— Не биваше да те оставям сама — нито за миг!

— Не се тревожи, справих се доста добре.

— Не мога да повярвам, че Галбрейт е постъпила така с теб.

— Сигурна съм, че го направи против волята си. Тя иска да ни помогне.

— Но можеш ли да й вярваш?

— Няма нужда да се поддаваме на параноята.

— Кайе, въпросът не е само в това какво правят властите. Те надъхват обществото. Всяка бременна жена се превръща в подозрителен субект. Огюстин — този гаден копелдак — се е постарал да ви направи престъпници! Бих го смазал от бой!

Кайе го хвана за ръцете и го придърпа нежно към себе си.

— Моля те, Мич, успокой се.

— Не разбираш ли, че сега си оставена на произвола — всеки може да прави с теб каквото си иска!

— Не желая да живея под стъклен похлупак.

Той се отдръпна и я погледна.

— Какво можем да направим? Кога ще ни пратят полицаи, за да ни приберат насила?

— Не зная. Мич, аз вярвам в тази страна. Едва ли ще се стигне дотам.

Мич се отпусна в един диван.

— Уендъл и Мария се оплакват, че натискът ставал непоносим. Публикували са официален протест, но никой в министерството не признава нищо. Орязали са им бюджета, лабораториите непрестанно се проверяват от инспектори. Кайе, започвам да губя надежда. Така беше с мен и предния път, когато…

— Зная — прекъсна го тя.

— На всичко отгоре Държавният департамент отказва да допусне Брок в страната.

— Това пък кога го чу?

— Мъртън се обади вчера от Бетезда. Огюстин се опитва да му запуши устата. Оставаме само ти и аз — а ето че сега трябва и да се крием!

Кайе седна до него и положи глава на рамото му. Той вдигна ръка и я погали.

— Зная нещо, което ти не знаеш — почти прошепна тя.

— Какво?

— Ще си имаме дъщеричка.

Мич спря да диша и сбърчи чело.

— Боже мили!

— Щеше да е или едното, или другото — засмя се Кайе, доволна от постигнатия ефект.

— Но ти това искаше.

— Аз ли го казах?

— На Бъдни вечер. Каза, че искаш да й купиш кукли.

— Нещо против?

— Разбира се, че не. Просто всеки път, когато се случи нещо такова, трябва да преглътна шока.

— Доктор Галбрейт каза, че е съвсем здрава. Всичко й е наред. Има и допълнителните хромозоми… но това си го знаем.

Мич сложи ръка на корема й.

— Знаеш ли, усещам движенията й — рече той, после неочаквано застана на колене пред Кайе и опря ухо на пъпа й. — Сигурен съм, че ще е красавица.

В този момент влезе управителят на хотела с куп бумаги под мишница, спря и ги изгледа учудено. Беше на около петдесет, пълен, с прошарена червеникава коса. Мич се изправи и си изтупа панталоните.

— Това е жена ми — обясни той засрамено.

— Разбирам — отвърна управителят, присви сините си очи и изгледа Мич. — Бременна е, нали? Не ми го казахте. Тук въобще не се споменава… — Той прелисти документите и погледна обвиняващо Мич. — Никъде. Трябва да сме много внимателни, когато става въпрос за събиране на големи групи хора.

 

 

Мич се облегна на буика и потърка брадичката си. Беше му набола брада, макар че се бе избръснал сутринта. Кайе стоеше до него.

— Ще те откарам вкъщи — заяви той.

— Ами буикът?

Той поклати глава.

— Ще се върна по-късно за него. Уендъл ще ме докара.

— И какво ще правим сега? — попита Кайе. — Защо не опитаме в друг хотел? Или да наемем някоя изложбена зала?

Мич се намръщи.

— Това копеле си търсеше извинение. Той знае коя си. Обади се на някого. Провери всичко, изпипа нещата като добропорядъчен нацист. Да живее свободна Америка!

— Ако наистина не пускат Брок в страната…

— Ще организираме конференцията по интернет. Все ще измислим нещо. Сега съм по-загрижен за теб. Нещо ще се случи.

— Какво?

— Не го ли усещаш? — Той се почеса по челото. — Погледът на този страхливец, управителя. Беше като на изплашен козел. И понятие си няма от биология. Живурка си кротко и внимава да не направи някоя погрешна стъпка. Почти всички са като него. Тръгват натам, накъдето ги бутнеш.

— Звучи прекалено цинично.

— Това е политическата реалност — продължи разпалено Мич. — Как можех да съм толкова наивен? Да те оставям да пътуваш сама. Можеха да те нападнат, да…

— Мич, не желая да ме държиш в пещера.

Мич потрепна.

Кайе постави ръка на рамото му.

— Съжалявам. Знаеш какво имам предвид.

— Всичко е както много отдавна, Кайе. Ти си го видяла в Грузия. А аз — в Алпите. Станали сме чужди. Хората ни мразят.

— Мразят мен — уточни тя с пребледняло лице. — Защото съм бременна.

— И мен също мразят.

— Но не те карат да се регистрираш като евреин в Германия.

— Още не. Да вървим. — Той обгърна раменете й и я поведе към тойотата. Кайе с мъка смогваше да следва широките му крачки. — Мисля, че имаме още няколко дни. Преди някой… да предприеме нещо. Ти си като бодил в задниците им. Двоен бодил.

— Защо пък двоен?

— Известните личности притежават сила — обясни Мич. — Хора като теб, които знаят истината.

Кайе се настани на дясната седалка и спусна прозореца. В колата бе топло, почти задушно. Мич затвори вратата.

— И аз такава ли съм?

— Хубаво е да свикваш с тази идея. Между другото, Сю ти направи едно предложение. Не е зле да го обмислим. Ще кажа на Уендъл къде отиваме. На никого другиго.

— Къщата ми харесва.

— Ще си намерим друга — обеща Мич.