Елизабет Адлър
Среща във Венеция (72)

Глава 71

Беше се вече зазорило, когато Сам излезе от полицията, след като беше направил пълен доклад. Беше им казал, че е видял мъж да пада в канала близо до палацо „Рендино“. Полицията го разпита, прегледа паспорта му, запита го с какво се занимава и защо е във Венеция, къде е отседнал.

— Аз съм с графиня фон Хофенберг в хотел „Киприани“ — каза той. — Отивах на бала в палацото, когато видях мъжа да пада в канала. Изтичах да му помогна, но беше прекалено късно. От него нямаше и следа.

Всичко това беше вярно. Бенет беше загинал по начина, който сам беше измислил, помисли си Сам докато вървеше по улиците, сега засипани с боклуци след карнавала. Минаваше покрай двойки, все още облечени в празнични костюми, покрай музикантите, които уморено прибираха инструментите си от площада „Сан Марко“. Той взе лодката на хотела и заплава по канала. Каналът, в който потъна живота на Бенет Джеймс Юн. Злите духове на реката бяха предявили правата си над него, той беше техен. И нито Сам, нито Рафърти, нито лелите можеха да бъдат обвинени или да носят някаква отговорност за случилото се.

В хотела трите жени седяха една до друга на дивана, стиснали чашките с кафе, с широко отворени тревожни очи и го чакаха.

— Е? — Гризелда впи в него питащи очи от името на всички.

— Всичко е наред. От полицията казаха, че това не е единственото тяло, извадено от каналите тази сутрин. Хората се напиват по време на карнавала, сбиват се и има доста нещастни случаи.

Мими му наля кафе и той с благодарност отпи. Чувстваше се празен, изцеден отвътре. Рафърти можеше да загине, всичко беше на косъм и той носеше вината, че я беше оставил сама. Точно както беше постъпил и с Лейлани. Внезапно се усети победен от емоциите и умората и се отпусна на един стол.

Спомена, че от полицията му казали, че са свободни да напуснат града.

— Но какво ще стане с Бенет? — запита Преши едва чуто. Трябваше да знае.

— Когато го намерят, ще го идентифицират. И ще изпратят тялото му в Шанхай, предполагам — сви рамене той. — Това вече не е наш проблем.

Преши почувства как й олеква. Сякаш беше станала с пет килограма по-лека, нещо подобно на деня, в който беше отрязала косата си.

— Да се върнем в Париж — каза тя уморено. — Имам нужда да се прибера у дома.

Тялото на Бенет беше открито на следващата сутрин и идентифицирано посредством паспортните и имиграционните служби. Той пътуваше под името Бенет Юн и китайският консул уведоми семейство Юн за смъртта му. След аутопсията тялото му щеше да бъде върнато на семейство Юн в Шанхай.

По ирония на съдбата Бенет щеше да бъде погребан като богат човек, какъвто винаги беше искал да бъде приживе.