Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Meet Me in Venice, 2007 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Силвия Ненкова, 2008 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,5 (× 16 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Елизабет Адлър. Среща във Венеция
Английска. Първо издание
ИК „Калпазанов“, София, 2008
Редактор: Милка Рускова
Коректор: Никола Христов
ISBN: 978-954-170-253-6
История
- — Добавяне
Глава 45
Венеция
Беше вече тъмно, когато самолетът се приземи. Летище „Марко Поло“ навяваше на Преши спомени за последното й гостуване в този град, придружена от Силви и Дария, с внимателно опакованата в багажа й сватбена рокля и златистата пелерина с качулката от естествена кожа, за приповдигнатото щастливо настроение, в което плуваше тогава.
— Предполагам, че в главата ти са възникнали някои недотам приятни спомени — каза Сам.
— Така е — призна тя. — Обаче няма да мисля за това.
Все пак затвори очи, за да не види осветеното кубе на църквата „Санта Мария дела Салуте“, когато минаваха покрай нея.
— Понякога се питам дали този град първо е бил нарисуван, а после е бил построен, толкова е съвършен. Забравих да те питам — добави тя, изненадана от себе си — дали идваш във Венеция за първи път.
— Да, но като гледам града, май няма да е за последен.
Водното такси спря пред входа на хотел „Бауер“, багажът им беше внесен, а те бяха придружени до фоайето. Луксозният хотел гледаше към Канале гранде и макар да беше безупречно реконструиран и обзаведен, салоните и стаите му навяваха спомени за други времена и други епохи. Взеха отделни стаи, дори на различни етажи. След това Преши съобщи на служителя на рецепцията, че очаква да се срещне с мис Сонг, която също е отседнала в хотела, и запита дали няма съобщения за нея. Той провери, обаче такива нямаше.
Сам каза, че иска да разгледа града и че ще излезе да се поразходи, но, за нейна изненада, не я покани да го придружи. Тя се върна в стаята си, отново сама, и дръпна завесите. И ето че от другата страна на Канале гранде съзря църквата „Салуте“ с купол, облян в лунна светлина сред нощното небе. Изглежда, нямаше как да избегне миналото. Натъжена, отиде да измие мъката си с един горещ душ, а сълзите й се смесиха с водата. Запита се дали сърдечната болка ще затихне някога и какво ли ще й съобщи Лили за Бенет.