Елизабет Адлър
Среща във Венеция (5)

Глава 4

Лили вдигна слушалката още на първото позвъняване.

— Говорих с клиента си. Той е силно заинтересуван. — Гласът на бизнесмена звучеше твърдо. — Естествено, той трябва да види и доказателствата за автентичност.

— Хм, това може да е трудно при дадените обстоятелства. Както знаеш, става въпрос за нещо, откраднато преди почти осемдесет години. Както и да е, възрастта и автентичността му могат да бъдат доказани, макар че очевидно трябва да използваме, и то изключително дискретно, помощта на експерт. Който гарантирано да си държи устата затворена.

— Това може да бъде уредено. Следващото, което трябва да обсъдим, е цената.

— Очаквам да дойдеш с предложение — каза Лили и затвори.

Нямаше да се пазари за пари с бизнесмена. Щеше да мине време, може би дори месеци, но знаеше, че накрая ще получи точната сума. Която да се равнява на доста милиони швейцарски франкове. Достатъчно, за да бъде най-после свободна.

Запъти се към най-тъмната част на мазето. Беше като в рог, но тя знаеше наизуст стъпките си. Натисна бутона, скрит зад една греда, част от дървената ламперия се отмести встрани и откри железен сейф — от онези, които се отварят със специална комбинация. Набра числата. Тежката врата се отвори. Сред внимателно подредените купове банкноти се виждаше тъмночервена кутия за бижута. Лили я взе в ръце. Отиде на светло и я отвори.

Огърлицата проблесна от кадифеното си гнездо; древните скъпоценни камъни, смарагди, рубини и диаманти заискриха в полусянката. И страхотната перла, която светеше като жива. Тя я докосна колебливо с пръст и почувства студенината й. Като шокирана, отдръпна бързо ръка.

Лили имаше тази огърлица само от няколко седмици. В деня на четирийсетия си рожден ден, беше посетена от непознат възрастен мъж с посивяла брада, облечен като някогашните мъдреци — с дълга сива камизола над тесни панталони. Беше като излязъл от гравюра от друга епоха, но странно, тя чувстваше, че го познава.

— Казвам се Тай Лам — каза той. — Идвам като приятел на майка ти.

Изненадана, тя го беше поканила да влезе, беше му сервирала чай, беше се отнесла с него като с уважаван гост. Беше споделила мимоходом, че не знае майка й да е имала приятели. Той бе наклонил замислено глава и бе настоял, че наистина е бил неин приятел. Отначало майка й го търсела просто за съвет, но по-късно това прераснало в приятелство.

— Майка ти беше добра жена — каза той, — макар и много твърдоглава. Само веднъж прибягна до кражба и го направи под влиянието на гнева, след което изпита силно разкаяние. Каза ми, че всичко било заради отказаното от родителите й разрешение да се омъжи за Хенри Сонг. Тя беше много млада тогава — каза той и й подаде пакета, който държеше. — Преди да умре, много отдавна, тя ме помоли да ти предам това, когато навършиш четирийсет. Каза, че можеш да правиш с него, каквото пожелаеш. А после ми разказа как се е сдобила с него. Огърлицата била на нейната майка, мисис Артър Хенеси от Париж, сватбен подарък от съпруга й. Според мълвата, той я купил ведно с други антики и бижута, попаднали по тържищата на Франция благодарение на войната. Макар тя да била придружена с бележка, на която била изписана историята й, той не се интересувал от бижута и нямал представа за истинската й стойност. Знаел само, че камъните са необикновени и че е подходящ подарък за съпругата му. Когато дъщеря им, майка ти, избягала с Хенри Сонг, тя взела огърлицата със себе си — с други думи, откраднала я от родителите си. Каза ми, че никога няма да си го прости. Но беше прекалено горда и твърдоглава, за да я върне. И през всичките години на брака си тя я е криела от съпруга си, за да не заложи и нея на игралните маси като всичко друго. Накрая, когато разбра, че е болна и ще умре, майка ти дойде при мен. „Вземи я и я пази за дъщеря ми Лили“, каза. „Само това мога да й дам. Но не преди да навърши четирийсет, защото едва тогава ще е достатъчно умна да знае какво да прави с нея и няма да позволи на мъж да й я вземе, само защото мисли, че е влюбена.“ Майка ти остави и писмо за теб. В него е разказана историята на огърлицата.

Докато го слушаше, Лили притискаше тъмночервената кутия за бижута към гърдите си. В очите й напираха сълзи. Майка й и даваше единственото ценно нещо, което притежаваше. Единственото останало й. Беше го пазила дълги години за нея.

Лили знаеше за френското си семейство, Хенеси, както и че има братовчедка на име Прешъс Рафърти. Но това беше всичко.

По-късно, когато беше останала сама, тя беше прочела историята на огърлицата и за перлата на императрицата, която се опираше главно на откъслеците информация, известна на дядо й, която той пък смяташе за нещо като вълшебна приказка. Тя направи някои проучвания и откри снимки и доказателства. Историята беше вярна. И сега известната перла беше притежание на Лили и тя можеше да прави с нея каквото пожелае. Само да останеше тайна. Ако властите разберяха за нея, Лили щеше да се окаже в затвора.