Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Meet Me in Venice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Среща във Венеция

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2008

Редактор: Милка Рускова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-253-6

История

  1. — Добавяне

Глава 53

Свали очилата си и разтри уморено очи.

— Ще трябва да се обърнеш към полицията — каза той. — Кажи им, че си имала среща с братовчедка си тук и предполагаш, че са намерили нейния труп. — Погледът му срещна нейния. — Ще искат да я идентифицираш.

Преши ахна, ужасена.

— Но аз никога не съм я виждала. Не мога да я идентифицирам, дори не знам как изглежда.

— Паспортът й ще е на бюрото или в стаята й.

Преши, с трепереща ръка, напълни чашата си с минерална вода от полупразната бутилка. А тя беше топла и безвкусна, накара я да сбърчи отвратено нос.

— Аутопсията ще бъде извършена веднага, разбира се — каза Сам. — За да се установи причината за смъртта. След това тялото ще бъде освободено. И ти ще можеш да го вземеш — добави.

Преши хвана главата си в длани. Щеше да й се наложи да идентифицира трупа и да се погрижи за всичко останало, включително да изпрати тялото на Лили у дома, където да бъде погребано. Искаше да дойде краят на този кошмар. Но моментът за това не беше настъпил. Сам погледна часовника си.

— По-добре се приготви и да тръгваме — настоя той. — Да свършим с това.

Преши се стегна, облече красивото бяло палто на Валентино и обви синия шал около врата си. Лили беше нейна братовчедка. И беше неин дълг да се погрижи за нещата, защото дядо Хенеси би го очаквал от нея.

— Всичко ще бъде наред — обеща Сам.

Тя му хвърли бърз поглед.

— Ще дойдеш с мен, нали? — попита тя, внезапно разтревожена.

— Не мога — отговори тихо той.

Тя го гледаше втренчено, изумена. Той беше замесен във всичко това… Не можеше просто така да се измъкне и да я остави тя да събира парчетата на мозайката на ужаса.

— Виждаш човек, който е преживял всичко това и преди — каза Сам. — Не мога да го понеса отново. Трябва да ме разбереш — сега, когато знаеш всичко за мен. Тази вечер ще летя обратно за Ню Йорк. Съжалявам, Рафърти, но ще трябва да се справиш сама.

Стояха, мълчаливи, и дълго се гледаха. След това той поклати глава и излезе от стаята. Преши с тъга си помисли, че вероятно е излязъл и от живота й. Завинаги.