Елизабет Адлър
Среща във Венеция (56)

Глава 55

Самолетът, с който Сам се връщаше в Париж, беше полупразен. Той поръча водка и я изпи докато летяха над Алпите и зелената френска провинция. Полагаше усилия да забрави всичко случило се през последните дни.

Огледа се и забеляза една изключително привлекателна азиатка, която също му хвърли поглед. Очите й бяха с формата на бадем и цвета на топъл кехлибар. Късата й черна коса подскачаше с пружиниращите й крачки, когато мина покрай него. Той се запита какво ли правеше тя във Венеция. Разбира се, смешно беше да се мисли, че тя може би познава Лили, само защото и двете са от огромния азиатски континент, но все пак отбеляза съвпадението.

Беше изоставил Рафърти във Венеция по две причини. Не можеше да си позволи да се влюби в нея. Ето че сега всичко между тях беше приключило. А дали беше така? Въпросът го преследваше през цялото време на полета.

Замисли се как ли щеше да се справи тя с полицията, да се погрижи за вещите на Лили и за изпращането на тялото в Шанхай за погребението.

Изпи още едно питие, но пак не можа да прогони Рафърти от мислите си. Макар и да беше леко замъглен от алкохола, той продължаваше да я чува да казва: „Ще дойдеш с мен, нали?“ Дори със затворени очи виждаше как очите й се разширяват подозрително, спомняше си как тя бърчи нос, когато е обзета от съмнения.

Самолетът се приземи с доста друсане заради продължаващите в Париж бури и той тръгна към гишето, където трябваше да потвърди мястото си за полета за Ню Йорк. Но насред пътя внезапно реши да смени посоката и се озова пред гишето на „Катей Пасифик“. Успя да си запази място в самолета, излитащ на следващия ден следобед за Хонконг, а от там — за Шанхай.

Отмени полета си за Ню Йорк, след това отиде до редицата магазини, за да си купи тениска и боксерки, две ризи, кашмирен пуловер и топло палто. В друг магазин намери удобна и лека чанта, в която щеше да опакова новия си багаж. Сетне си нае стая в хотел „Хилтън“ в близост до летището, поръча хамбургер на рум сервиса и го изяде докато гледаше обичайните лоши новини по телевизията. Накрая мина през един отморяващ душ и си легна. И този път заспа.

На следващия ден излетя за Хонконг — полет, който продължи повече от единайсет часа. Изчака четири часа на летището, за да се прехвърли на полета за Шанхай.