Елизабет Адлър
Среща във Венеция (50)

Глава 49

Мери-Лу пиеше третото си еспресо, седнала срещу Бенет в бара на хотела. Той направи знак на келнера да донесе втора грапа за него, поръча една и за нея.

— Изглеждаш така, сякаш имаш нужда от нея — каза с презрително свиване на устните, което, предположи тя, беше неговата истинска усмивка, напълно различна от редовно упражнявания чувствен чар, с който я обгръщаше преди.

Тя изпи питието само на няколко големи глътки и потръпна, когато то опари стомаха й. Черната й велурена чанта беше на масата пред нея, а „Берета“-та беше на сигурно място вътре. Тя небрежно протегна ръка и взе чантата в скута си. Тя й даваше чувство за сигурност. Бенет се обади:

— Единствената ни надежда е Лили да е скрила огърлицата в куфара си или в сейфа в стаята си. — Изгледа я с твърдия си, непроницаем поглед. — Имаме ключа от стаята й. Ще се качим горе заедно и ще прегледаме вещите й. Ако те види камериерката, ще предположи, че си Лили.

Мери-Лу беше наясно, че той няма да й позволи да отиде сама. Беше й дал ясно да разбере, че няма да успее да се изплъзне от погледа му дори за миг. Тя потрепери и прокара пръсти по издутината, която „Берета“-та образуваше в чантата. Мразеше Бенет, о, как го мразеше! По-скоро щеше да го застреля, отколкото да го остави да се добере до огърлицата.

Отидоха заедно до асансьора, после тръгнаха един до друг по коридора към стаята на Лили. Дежурната камериерка им хвърли поглед и ги поздрави с „buona sera“. Лампата светеше, леглото беше оправено. Всичко беше в пълен ред. Куфарът на Лили беше върху стойката за багажа. Тя очевидно не си беше направила труд да разопакова нещата си. Мери-Лу го прерови набързо. Вдигна поглед към Бенет, който стоеше със скръстени ръце и я гледаше.

— Не е тук — каза.

— Провери в сейфа.

Тя се подчини. Беше празен. Лили ги беше направила на глупаци. Мери-Лу седна на леглото и, съвсем неочаквано, заплака. Дали всичко не бе отишло напразно? С поглед, който изразяваше пълно презрение към нея, без да каже нито дума повече, Бенет напусна стаята, а после излезе от хотела. Мери-Лу вече не му беше полезна. Не си струваше дори риска да я убие. Беше изпълнила целта си и щеше да се прибере у дома си като добро момиче. И той никога повече нямаше да чуе за нея.

Същата нощ той се разхожда с часове по тъмните задни улички на Венеция. Питаше се какво ли би могла да направи Лили с огърлицата. И отговорът му хрумна ненадейно. Първоначалната й цел беше Париж. И огърлицата вероятно беше у братовчедка й, Преши Рафърти.