Елизабет Адлър
Среща във Венеция (38)

Глава 37

Франкфурт

Лили чакаше до конвейер номер пет в багажното отделение на „Франкфурт Майн“. Почукваше с внимателно поддържания си френски маникюр по метала и претърсваше с поглед огромната зала. Едва ли не очакваше Бенет да се материализира отнякъде.

Имаше неприятното и тревожно чувство, че я следят. Усещаше нечий поглед върху себе си. Черната й пътническа чанта се появи на лентата за багаж и тя я грабна. Сетне, с изопнати нерви, забърза към залата за пристигащи пътници. Питаше се какво да прави, след като не може да стигне до Париж.

Разгледа списъка със заминаващи самолети на проблясващото табло. Много полети бяха отменени. Тя, обаче, не искаше да остане във Франкфурт в случай, че е права и наистина я следят. Трябваше да отиде на юг — там, където нямаше сняг. Имаше полет до Венеция след половин час. Бенет едва ли би помислил да я търси там. Ако действаше бързо, щеше да успее, а в противен случай щеше да прекара нощта в хотела на летището, крайно изнервена.

Хвърли тревожен поглед през рамо и забута количката с багажа си към изхода за заминаващите пътници. Имаше късмет, още не бяха затворили вратата и успя да си купи билет. Напрежението се излъчваше от нея дори след излитането на самолета. Облегна се назад, затвори очи и се замисли за последните няколко дни. Все още не се чувстваше в безопасност.

От летище „Марко Поло“ във Венеция се обади в хотел „Бауер“. Не беше сезонът на туристите и навсякъде беше тихо и спокойно. Имаше свободни стаи. Взе водно такси дотам и дори не забеляза красотата около себе си, заета да наблюдава второ водно такси, за което подозираше, че я следи. Но когато слезе пред хотела, то мина покрай нея и тя въздъхна от облекчение.

Изтощена, буквално падна върху леглото. Щеше да се обади на Прешъс по-късно и щяха да поговорят по работа. Спа като убита.

На Мери-Лу не й беше никак лесно заради отклоняването на полета и внезапното решение на Лили да лети до Венеция. Но успя! При това, без да я забележат. Тя проследи водното такси на Лили, но нареди на гондолиера да продължи нататък, когато Лили слезе пред „Бауер“. След половин час се върна и взе стая на същия етаж.

Обади се на Бенет и се оказа, че неговият полет пък е бил отклонен към Лион. Тя му разказа какво се е случило и къде се намира в момента. После, изтощена, остана да лежи в леглото и да обмисля какво да предприеме.

Изведнъж седна обезсилена, обзета от нова паника — беше забравила за оръжието! Трябваше да й бъде доставено в Париж, а ето че тя беше във Венеция. Обади се на човека си в Шанхай, без дори да се замисли за часовата разлика. Той я предупреди, че ще й струва още по-скъпо и че винаги иска аванс, за да осъществи дадена сделка. Каза й да му прехвърли пари и я увери, че ще има оръжието на следващия ден.

Мери-Лу свърши всичко, каквото беше необходимо, с което намали още повече спестяванията си, после се върна в леглото. Беше изтощена, а знаеше, че ще има нужда от цялата си енергия и разум, за да свърши онова, което е замислила.