Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Meet Me in Venice, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 16 гласа)

Информация

Сканиране
Strahotna (2014)
Разпознаване и корекция
egesihora (2014)

Издание:

Елизабет Адлър. Среща във Венеция

Английска. Първо издание

ИК „Калпазанов“, София, 2008

Редактор: Милка Рускова

Коректор: Никола Христов

ISBN: 978-954-170-253-6

История

  1. — Добавяне

Глава 33

Мери-Лу съвсем преднамерено се сприятели с младата жена, която работеше на рецепцията в спортния клуб, който Бенет често посещаваше. Двете се срещаха за по едно питие, понякога обядваха заедно, правеха дребни покупки, макар това да се случваше рядко сега, когато беше останала без работа.

Същата вечер, в която Бенет посети Лили, двете бяха в претъпкан бар „Саша“ на Хенгшан Роуд, в къщата имение, принадлежала някога на семейство Сунг, едно от най-могъщите в Китай. По странно стечение на обстоятелствата една от красивите дъщери на Чарли Сунг беше Май-Линг, омъжила се за Чианг Кай Шек, а именно за нейните обувки се говореше, че били украсени от перлите, откраднати от короната на императрица Чийший.

Сега, обаче, някогашният дом на семейство Сунг представляваше един задимен бар, пълен с шумни млади хора, които нехаеха за неговата велика история. Всъщност, Мери-Лу се съмняваше, че новата й приятелка някога е чувала за това. Над чашите с мартини момичето й каза, че Бенет се е върнал в града и че сватбата не се е състояла.

— Променил е решението си — каза тя и се усмихна над ръба на чашата си на Мери-Лу, на която открито се възхищаваше — заради красотата й, скъпите бижута и елегантния й стил. — Обзалагам се, че просто не е могъл да те забрави — добави. — И сега, предполагам, можеш да го имаш, ако все още го искаш.

Първо шокирана, а после — изпитала облекчение, Мери-Лу изведнъж почувства слабост. Но като си спомни последната им среща, не изпита никакво съмнение, че Бенет е приключил с нея. А тя се беше заклела да му отмъсти, независимо как, къде и кога.

Остави новата си приятелка в бара и отиде с колата до къщата на Лили. Телефонира й, застанала на портата. Когато Лили отговори, каза:

— Трябва да говоря с теб. Моля те, пусни ме.

Лили прекъсна връзката. Мери-Лу отново позвъни.

— Уверявам те, трябва да говорим — настоя. — Става въпрос за Бенет.

Лили се поколеба, но после се сети за заплахата на Бенет и натисна бутона, който отваряше вратата. Застана на най-горното стъпало на верандата със скръстени ръце и загледа как Мери-Лу минава покрай фонтана, спокойното езерце със златните рибки и лотосовите цветчета, пръскащи уханието си във въздуха. Помисли си, че наистина е много красива. Но и голяма измамница.

Мери-Лу пък се спря в подножието на трите стъпала на верандата и вдигна поглед към нея. Канарчето я позна и запя, а Лили побърза да покрие клетката с парче плат.

— Трябва да говоря с теб — каза отново Мери-Лу.

— Говори, тогава.

— Бенет се е върнал в града. Беше в Европа с намерението да се ожени. Помниш ли, ти му каза за братовчедка си Прешъс Рафърти от Париж. Онази, наследила всичките семейни пари. Е, за нея се е канел да се ожени. Но нещо се объркало и сватбата не се е състояла. Може би не е наследила достатъчно пари. За Бенет бракът с жена без средства е нещо, което не си струва. Убийството явно също не е решение за него, след случилото се с Ана Юн.

Бенет да се ожени за Прешъс? Лили подуши опасността, която грозеше не само нея, но и братовчедка й. Изведнъж осъзна, без сянка от съмнение, че Бенет ще я убие, за да се докопа до огърлицата. Трябваше да изчезне преди седем часа вечерта на другия ден, преди уговорената от него среща. Каза:

— Не искам да слушам нищо повече, Мери-Лу. Моля те, върви си. — И отново отвори портата в очакване гостенката й да си тръгне.

Мери-Лу мълчаливо я гледаше. Мислеше, че Лили ще е шокирана, че ще й стане съюзник в желаното отмъщение над Бенет.

— Той знае за огърлицата — каза бързо. — Искаше да я взема от теб, затова отворих сейфа ти…

— Знам — каза Лили уморено. — А ти знаеш ли какво, Мери-Лу? Това вече не ме интересува.

Раменете на Мери-Лу увиснаха и надеждата да спечели Лили на своя страна умря. Направи няколко крачки обратно към портата, после се обърна и я погледна.

— Той ще те убие заради нея — каза и вратите се затвориха след нея.

 

 

Лили крачеше по бамбуковия под, завладяна от страх. Трябваше да вземе огърлицата и да напусне Шанхай, трябваше също да предупреди братовчедка си. После й хрумна нещо. Прешъс беше в бизнеса с антики. Тя може би познаваше колекционери, които биха се заинтересували от огърлицата. Тя беше единствената, която можеше да й помогне в този момент.

Потърси в Интернет информация за „Антики Рафърти“ в Париж, намери електронния адрес и изпрати на братовчедка си спешно съобщение.

„Имам нужда от помощта ти“, написа. „Задължително трябва да говоря с теб.“ Изчисли часовата разлика и времето за полета, измисли как да прикрие следите си от Бенет и добави: „Моля те, запази ми стая в хотел «Риц» за една седмица на твоето име. Ще пристигна в събота с «Катей Пасифик». Спешно е и те засяга. Моля те, не ме разочаровай.“ И се подписа: „Братовчедка ти, Лили Сонг.“

Следващото, което направи, беше да се обади в „Катей Пасифик“ и да си запази място в най-ранния самолет за Париж през Хонконг, излитащ на следващата сутрин.

Излезе отново на верандата и погледна малкото канарче, заспало в бамбуковата клетка. Извади червената кожена кутия, постави я в чанта с цип и я скри в камерата на хладилника. После занесе канарчето на съседите си, каза им, че й се налага спешно да замине за Париж и помоли да се грижат за канарчето до завръщането й.

След това слезе в мазето, взе една от статуетките на воини и я опакова. Обади се на куриер да дойде да я вземе веднага и да я изпрати на братовчедка й Прешъс.

Върна се в къщата, приготви набързо багажа си и поръча лимузина, която да я вземе на следващата сутрин. Като знаеше, че няма да може да заспи, седна в леглото с изправен гръб, завладяна от страх и загледа телевизия в очакването на зората. Много рано сутринта вече щеше да е тръгнала.