Елизабет Адлър
Среща във Венеция (62)

Глава 61

Според Сам щеше да е по-добре Преши да се срещне сама с мис Чен, затова тя го остави в близката чайна и тръгна сама по тясната уличка, от двете страни на която малките къщи се криеха зад големите извити каменни порти. Вратата на Лили беше боядисана в зелено. Преши натисна звънеца и зачака. Мери-Лу Чен отговори по домофона и я пусна да влезе.

Голямата стара къща с китайската градина и езерото с ухайните лотоси и златните рибки я накара да се почувства като в друг, неземно спокоен, свят. Мери-Лу я чакаше на стъпалата на верандата.

— Няма ли да влезете — каза. — Лили много ще се натъжи, че е пропуснала гостуването ви, но мисля, че мога да се реванширам като предложа гостоприемство.

Покани Преши във всекидневната, посочи й стол, после се извини и отиде да приготви чай. Обзета от любопитство, Преши се огледа и забеляза оскъдната мебелировка, блестящия от чистота бамбуков под, масата във формата на олтар със златната статуетка на Буда върху нея. Семпло и много красиво. И за първи път съжали, че не се е познавала с братовчедка си.

Мери-Лу се върна само след минута и Преши се възхити на красотата й, на бляскавата черна коса и прекрасните очи с цвета на кехлибара, на пълните устни и на червилото, каквото тя никога не би се осмелила да сложи.

Мери-Лу наля чая в малки сини чаши без дръжки. Каза:

— Наистина много жалко. Лили щеше да се радва да се запознае с вас. Единствената й роднина ли сте? — Погледна въпросително Лили и й подаде чашата.

— Аз съм единствената й роднина в Европа. Не знам нищо за семейството на баща й.

— Лили мразеше баща си — безцеремонно съобщи Мери-Лу. — Двете с майка й нямаха никакъв контакт със семейство Сонг след смъртта му, а това беше преди много години. Лили е съвсем сама на света — каза тя и вложи в думите си съчувствие. — Често се опитвах — о, толкова често, много повече, отколкото можете да си представите — да я накарам да завърже повече познанства, да идва на партита с мен, но на Лили й харесва да е сама. Изцяло се е посветила на работата си — добави и се усмихна мило на Преши. — Лили има изискан вкус по отношение на антиките, но, разбира се, по-голямата част от бизнеса й представлява продажбата на копия на туристите.

— Фалшификати — каза Преши.

— Ако искате, можете и така да се изразите, макар те никога да не се продават като автентични. Винаги признаваме, че са копия.

Тя вдигна деликатното си рамо и Преши се запита дали въобще е способна да направи някакво неграциозно движение. Тя прекоси стаята и вдигна една от статуетките. Беше като да гледаш гъвкава млада пантера.

— Ето такива неща продава Лили — каза Мери-Лу. — С това си изкарваме прехраната.

Преши я погледна.

— Имам лоши новини за вас, мис Чен.

— Лоши новини? — Тя смръщи вежди, лицето й имаше загрижен вид.

— Лили беше във Венеция. Станала е злополука. Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но Лили се е удавила.

Мери-Лу се сви, смали се на стола. Лицето й се сгърчи, в очите й бликнаха сълзи. Обгърна се с ръце и стисна раменете си като да се защити.

— Но защо е трябвало да отиде във Венеция? — запита. — Мислех, че ще лети за Париж… Тя дори спомена, че се надява да се запознае с теб…

Преши се запита защо Мери-Лу не й каза за това преди, но реши, че може би това е проявление на китайската етика и начин на общуване, че не е искала да обсъжда личните дела на Лили с непозната, макар и роднина.

— Много съжалявам — каза нежно. — Но фактът е, че придружих тялото на Лили до дома й, за да бъде погребана.

Остави листа с номера и адреса на китайската погребална служба на масичката и добави, че имат нужда от помощ.

— Надявах се, че можете да помогнете — каза. — Не познавам китайските обичаи и традиции, не знам нищо за семейството й, нито кои са приятелите й.

Мери-Лу като че ли се съвзе. Отговори, че разбира се, ще се погрижи. Че Лили няма семейство, нито близки приятели, само нея. И помоли мис Рафърти да я извини, защото е малко разтревожена и има нужда да остане сама. Но не бива да се тревожи, защото всичко ще бъде сторено за Лили. Мери-Лу обеща да се обади по-късно и я изпрати до вратата. Там Преши се обърна, за да се сбогува, но портата беше вече затворена. Помисли си: „Бедното същество, това беше ужасен шок за нея.“

Сам я чакаше в чайната и пиеше някаква течност, за която каза, че било чай longjing и че започва да му харесва.

— По-добър ли е от водката? — запита Преши и го опита.

— Какво си ти, Рафърти? Да не би да си някакъв вид реформатор? — изгледа я гневно той.

— Съжалявам… извинявай… няма да нужда да си толкова докачлив — усмихна му се тя. — Между другото, вярно е. — Той й хвърли убийствен поглед и тя смени темата: — А Мери-Лу е истинска красавица и е много мила. О, Сам, когато й казах лошите новини, тя буквално се сви пред очите ми. Приличаше на уплашено дете.

— Защо уплашено? Шокът би бил по-естествена реакция.

Тя го погледна втренчено. Беше прав, разбира се.

— Всъщност, не знам — каза тя. — Но се съгласи да се погрижи за подробностите по погребението. Ще ми се обади по-късно.

Мери-Лу наистина се погрижи за всичко и то много бързо и ефикасно, още преди да са възникнали други въпроси.

— Погребението ще бъде утре — осведоми тя Преши, когато се обади същия следобед. — В храма, където вече почива душата на майка й. Ако искате да присъствате, моля, бъдете в храма по обед. И, моля ви, не носете черно. Нашият обичай не е такъв.