Елизабет Адлър
Среща във Венеция (36)

Глава 35

Париж

Необичайно за това време на годината, Преши беше заета през целия ден, в магазина влязоха поне дузина посетители, поне двама от които показаха силен интерес към нейната етруска купа дори след като честно ги информира, че макар да е била счупена и после внимателно залепена, според нея това е по-късно, фалшиво, копие. Независимо от това, цената беше добра и тя беше доволна. В четири часа, с котката под мишница, тя изтича нагоре по стълбите към апартамента си и затръшна бързо вратата след себе си, за да не пусне студа вътре.

Мяу седеше на кухненския плот и гледаше как Преши си приготвя чаша горещ шоколад, купен от „Анджелина“ на улица „Риволи“, най-добрият в Париж. Като се опита да изхвърли от главата си всякакви мисли за калории, тя сложи отгоре бита сметана, разбърка го и, с котката по петите си, постави компактдиск на Джони Мичъл в уредбата и заслуша песента за нещастието в любовната игра. Настани се на мекия диван и вдигна краката си на масичката за кафе, отпи от горещата напитка и, със затворени очи, се размечта за нов живот. Такъв, в който тя ще бъде силна, елегантна и дори бляскава, господарка на съдбата си. Ха! Пресуши чашата на един дъх и изправи гръб. За жалост, в реалния живот никога не се получаваше така. Той беше много, много по-труден.

Отиде до бюрото си, приключи със задължителната за деня документация, замисли се дали да не се обади на някоя приятелка или пък да отиде на кино, но реши колебанието си в полза на телевизора. Прогнозата беше за лошо време. Очакваха се снежни бури. Преши въздъхна. Бизнесът й щеше да отиде по дяволите. Надяваше се, че ще продаде етруската купа преди бурята да се развихри.

Провери електронната си поща. Сред обичайните бизнес съобщения се появи едно странно писмо. От братовчедка й Лили Сонг. Прочете го. После още веднъж, защото не беше много сигурна, че е разбрала правилно. Лили се канеше да дойде в Париж? Да й наеме стая в „Риц“, но под собственото си име? Защо, за бога, би искала това? Било задължително да говори с нея. Нещо, което я засягало…

Озадачена, облегна се назад и едва не смачка котката, настанила се удобно зад гърба й. Разбира се, вълнуваше се, че най-после ще се запознае с Лили, но защо срещата им да бъде така обгърната в мистериозност? Но тъй като Лили щеше да пристигне утре, предположи, че скоро ще узнае.

Чувстваше се глупаво и като измамница, когато набра номера на „Риц“ и запази стая. Каза, че ще пристигне на следващия ден от Шанхай и че ще остане една седмица.

Преди да си легне онази нощ, дръпна завесата и погледна небето. То беше ясно и обсипано със звезди. Ако имаха малко късмет, прогнозата отново щеше да се окаже погрешна и самолетът на Лили щеше да пристигне навреме. Нямаше търпение да се запознае с нея и да разбере за какво е всичко това.