А. Дж. Хартли
Маската на Атрей (9)

8.

От половин поглед разбра, че витрините съдържат старинни предмети, подобни на керамичното парче, което беше държала преди минути в ръцете си. Една от витрините беше отворена и на стъклената лавица вътре имаше очебийно празно място. В тъмнината, извън осветения правоъгълник в средата на пода, бяха разпръснати различни керамични парчета от счупени съдове — гърнета или делви. Някои бяха в същия тюркоазен цвят като фрагмента, който беше намерила под леглото.

Като избягваше да поглежда към трупа на пода, тя бавно огледа стаята. Изумлението й нарасна, когато видя ясно съдържанието на витрините — златна чаша с две дръжки, четири декоративни чинии със стилизирани лъвове, два златни пръстена с печати, каменна плоча с гравирана фигура на човек в колесница, вероятно надгробен камък, сребърна купа с глави на бикове, нанизи с мъниста от стъкло и полускъпоценни камъни и още злато — огърлици, медальони, пръстени и карфици, всички фантастично изящни и богато украсени. Три от витрините бяха пълни с керамика — красиво оцветени кани с геометрични фигури, изящни бокали и вази, изрисувани с воини и ловни сцени. В последната витрина бяха наредени върхове на копия, мечове и ками, инкрустирани със злато и скъпоценни камъни. Бронзът им беше позеленял от годините, но удивително добре запазен…

Ако всичко това е автентично…

Нямаше причина да предполага, че не е. Бяха повече от четиридесет-петдесет предмета. Ако действително бяха каквото изглеждаха, това беше най-голямата и богата колекция от микенски или минойски артефакти извън Националния археологически музей в Атина! Стойността й би била неоценима!

Навярно са фалшификати.

Не беше възможно да съществува сбирка с такъв размер и качество. Повечето исторически обекти в Гърция бяха отдавна разкопани или ограбени още преди столетия. Всичко от Микена, Тиринс и Миноя в Крит беше изучено, описано и документирано и снимките бяха размножени в стотици книги, посветени на историята на изкуството. За съвременната археологическа наука съществуването на подобна колекция беше немислимо.

Дебора обаче разбра, че това, което вижда не са копия или фалшификати на прочути находки. Вярно, не беше експерт по древногръцки антики и не би могла да разпознае всеки съд, открит в Микена, но беше виждала по-известните — и беше убедена, че в малката стая се намират ценни и богато украсени предмети. Освен това бяха различни и непознати, въпреки че приличаха на микенски. Тя се втренчи в една бронзова кама, сложена на изящна прозрачна поставка, и се наведе, за да я разгледа по-отблизо. Кинжалът беше инкрустиран със златни и сребърни фигури на лъвове, преследващи сърни. Красота и изящество. Беше на три хиляди и петстотин години и Дебора беше сигурна, че никой сериозен съвременен археолог или историк не го е виждал.

Никой сериозен археолог.

Какво означаваше това? Стомахът й се сви в спазъм. „Сериозен“ означаваше „с висок морал“. Ако тези неща бяха автентични, тогава те вероятно бяха откраднати, пазени в тайна, продадени без знанието на археологическата общност, укрити. Познанието и насладата от тях бяха запазени само за лична употреба. Дебора изпита страх и разочарование, които я омаломощиха и дори сълзите й изведнъж пресъхнаха.

— Ричард — въздъхна тя. — Какво си направил?

И защо не си ми казал? — обидено и възмутено добави вътрешният й глас, който в момента изобщо не й се слушаше.

Почувства връхлитащата я празнота и скръб. Отново погледна Ричард — мъртвешки блед и непознат, облян в собствената си кръв.

Ти беше мой приятел, наставник и…

Не се реши да добави „баща“. Тайната му беше предателство към нея, към ценностната й система и към съвместната им работа в музея. Освен ако…

Възможно ли беше да е купил тази изключителна колекция на черния пазар с намерението да я покаже в музея? Тя затаи дъх. Напоследък Ричард беше разсеян и потаен. И като че ли имаше вид на човек, който крие приятни изненади. Може би само съхраняваше предметите тук, докато подготви всички официални документи, за да може да изложи тази разкошна сбирка в скромния си музей? Каква сензация щеше да бъде!

Помещението обаче не приличаше на временен склад. Надеждата и идеализмът й угаснаха. Ричард беше имал вземане-даване с нелегални търговци на скъпоценни антики — и в един момент те се бяха обърнали срещу него.

Явно тук беше влизано. Тогава защо не бяха взели предметите? Ако сделката се беше объркала, защо бяха оставили тези уникални съкровища? Защо убийците на Ричард не бяха взели плячката? Ако…

Дебора се обърна инстинктивно. Дръжката на вратата в спалнята се превърташе съвсем бавно и почти безшумно.