А. Дж. Хартли
Маската на Атрей (64)

61.

Дебора се обърна към компютъра. Маркъс щеше да се обади отново. Дори да не се обадеше, тя вероятно вече беше научила колкото знаеше и той. Навярно вече беше разбрал, че трупът е фалшификат и кръстоносният им поход е бил напразен, и затова звучеше толкова…

Разстроен?

Нетърпелив? Разочарован? Чувството й беше познато.

В прозрението й имаше логика, но то я накара да се почувства неспокойна и неубедена. Дебора влезе в търсачката „Гугъл“ и се вторачи в примигващия курсор в полето за търсене, а после пръстите й бавно написаха: Атрей.

На екрана се появиха първите от няколко хиляди попадения — студентски проект за древногръцки мит, сценарий на антична драма, версия на играта „Тъмници и дракони“, с място на действието древна Гърция, дори ваканционни снимки от Микена. В сегашното й настроение слънчевата светлина и усмихнатите лица изглеждаха нелепи.

Дебора се върна на предишната страница и добави още думи в полето за търсене: Агамемнон, толос, злато, Шлиман…

Нищо, освен съвет да провери правописа си.

Тя опита „Атрей“, „керамика“, „гроб“, „гробница“ и „труп“ и получи вариант на страниците, които вече беше видяла, но в различен ред. След това комбинира „Атрей“ с „1940 година“, „Втора световна война“ и „танк «Шърман»“. Последните две думи показаха множество групи с резултати, но в нито един не присъстваше „Атрей“. Всички бяха фокусирани върху справки за войната. Дебора въздъхна, преборвайки се с надигащата се вълна от безразличие, и написа „Атрей, престъпления от омраза“. Чакаше резултатите, когато на вратата се почука.

Погледна часовника си. 22:30. Дано не беше Сернига или по-лошо, Кийн.

„Калвин“ — помисли тя. Облекчението й се пребори със срама и безпокойството, когато неговото име изплува в съзнанието й.

Долепи око до шпионката, отстъпи крачка назад и се намръщи. Беше Тоня.