А. Дж. Хартли
Маската на Атрей (27)

25.

Бягаше с наведена глава, забила поглед в неравната земя. Дългите й крака правеха колкото е възможно по-големи крачки. Спря едва когато връхлетя право в средата на групата стреснати туристи, препъна се и се блъсна в нисък и набит човек, който раздразнено реагира на някакъв чужд език. Дебора смотолеви някакво извинение и се обърна към екскурзовода.

— Преследва ме някакъв мъж. Може ли някой да се обади на полицията?

Неколцина туристи извадиха мобилни телефони и макар да се намираше на един от най-известните исторически паметници в света, сякаш в сърцето на историята, Дебора изведнъж се зарадва, че живее в двадесет и първия век с всичките му екстри.

Най-после попадна на полицай, който спокойно се разхождаше сред древните руини под Акропола, и му съобщи за преследвача, който очевидно бе избягал, веднага щом се бе присъединила към туристите. Обясни, че не познава въпросния преследвач и настоя да я закарат в хотела й. Не спомена обаче факта, че непознатият я беше проследил чак от Америка.

— Оставате ли тук? — попита ченгето, млад, неразговорлив мъж, който изглежда се чувстваше неловко в присъствието на американка с телосложение на щъркел.

— Трябва да си взема нещата, но после може би…

Какво? Отново ще бягаш?

— Ще ви изчакам — каза той. — Ако искате, ще ви закарам до летището.

Ще избягаш, както избяга от Атланта, и от англичанина преди малко? И къде ще отидеш? Те са тук. Следят те…

— Знаете ли какво — рече тя. — Забравете за случилото се. Всичко е наред. Мъжът изчезна. Ще се върна сама в хотела. Все още не съм разгледала Атина.