Джудит Макнот
Спомни си кога (63)

Епилог

4 юли

Небето беше обсипано с танцуващи светлини и въртящи се форми, които се гонеха и падаха като блестящ водопад.

Даяна наблюдаваше поразителната гледка от брега на езерото в територията на „Юнифайд“. Беше се излегнала на одеяло, опряла ръка на рамото на съпруга си. Мястото беше само тяхно.

— Мислиш ли, че Кал вижда това?

— Да.

— Мислиш ли, че му харесва?

Той се засмя.

— Едва ли. Нали и той искаше да дойде.

— Трябваше да го вземем.

— Не — каза той, като я целуна, — не трябваше. Спомняш ли си, когато искаше наследници на всяка цена.

— Да.

— Сега си има един. Може да гледа фойерверките от къщата заедно с бавачката на Конър и да й помага да се грижи за племенника му.

— Но…

Коул заглуши протеста й с целувка.

— Помниш ли, когато каза, че съм пропуснал много в живота си?

Даяна повдигна ръка и бавно прокара пръсти по лицето му.

— Помня — прошепна, докато фойерверките експлодираха над тях.

— Знаеш ли какво най-много пропуснах?

— Не. Какво?

— Винаги съм искал да се любя с жена, докато тя гледа фойерверки над рамото ми.

Тя се усмихна, но си припомни други неща. Спомни си момента, когато преди три месеца той за пръв път вдигна сина си. Занесе го до прозореца на родилния дом и каза: „Конър, това е Далас. Татко ще ти го подари“. Коул изучаваше лицето й.

— За какво мислиш?

— Спомням си — прошушна тя.

— Искаш ли още спомени? — предложи той с усмивка.

Даяна отклони погледа си от фойерверките.

— Много!