Джудит Макнот
Спомни си кога (14)

Четиринадесета глава

До момента, в който Даяна излезе от кабинета си, новината се беше разпространила из цялата сграда. Всички служители, включително тези от службата за охрана и от паркинга, я съпровождаха със състрадателни погледи. Кори придружи сестра си до нейния апартамент и я изчака да се преоблече. Телефонният секретар беше записал безброй позвънявания — от репортери, приятели и дори далечни познати, които иначе рядко й се обаждаха. Даяна си даваше сметка, че всички те горят от нетърпение да научат възможно повече любопитни подробности около случая. Идеше и да размаже Дан, толкова унизена се чувстваше.

Когато влязоха в къщата, където живееха останалите членове на семейството, двете сестри разбраха, че новината е стигнала и дотук.

— Разбрахме всичко от телевизията точно преди да си дойдете — каза госпожа Фостър, докато изчакваха сервирането на вечерята. — Не мога да повярвам, че Дан постъпи по този начин — без дори да се обади или поне да те уведоми с една телеграма!

Даяна се загледа в ръцете си. На пръста й блестеше четирикаратовият диамант на скъпия годежен пръстен.

— Онзи ден Дан ми позвъни от Италия, но понеже наближаваше крайният срок за издаването на поредния брой на списанието, не можах да говоря с него. Снощи работихме до полунощ и като се вземе предвид часовата разлика, щеше да е много удобно аз да му позвъня. Но когато се прибрах в апартамента си, моментално заспах. Тази сутрин се събудих късно и още щом стъпих в кабинета си, трябваше да се заловя с разрешаването на цял куп проблеми. Вероятно е искал да ме предупреди за промяната в намеренията си, но аз бях прекалено заета, за да го изслушам. Моя е вината, че научих за женитбата му от вестниците…

— Да не си посмяла да обвиняваш себе си за това нещастие, драга госпожице! — повиши глас дядо й и се намести по-удобно на стола си. Наскоро беше претърпял операция на левия крак. — Твоят годеник се ожени за друга, без да развали годежа си с теб. Трябва да бъде линчуван!

— Никога не съм харесвала Дан Пенуърт! — заяви бабата.

Даяна им беше благодарна за подкрепата, но въпреки това беше готова да се разплаче.

Баба й очевидно осъзна, че не е успяла да разсее мъката на внучката си, и продължи:

— Като оставим настрана всичко друго, Дан беше прекалено възрастен за теб. Какво общо може да има един четиридесет и две годишен мъж с двадесет и девет годишно момиче, питам те?

— Очевидно нищо — отвърна съкрушена тя. — Но аз съм на тридесет и една години, не на двадесет и девет.

— Когато се сгодихте, беше на двадесет и девет — настоя баба й.

— Съпругата му е осемнадесетгодишна. Може осемнадесет да се окаже щастливото му число.

Госпожа Фостър кротко се намеси:

— Зная, че сега не е най-подходящото време за философстване, но винаги съм се питала дали двамата с Дан сте подходящи един за друг.

— Мамо, моля те! Ти беше много щастлива, когато се сгодихме.

— Права си, но съмненията ми се появиха по-късно, когато ти започна да го разиграваш и продължи с това цели две години.

— Да го разиграва! — прекъсна я бабата. — Бих искала да видя този младеж да се люшка на въжето заради подлата си постъпка!

Госпожа Фостър не отстъпи:

— Това, което искам да кажа, е, че ако двама души наистина се обичат, ако между тях всичко е наред и не съществуват никакви пречки да сключат брак, те биха бързали малко повече, а не биха отлагали постоянно, както това правеше Даяна. Аз се омъжих за баща ви само няколко седмици, след като се запознах с него.

Даяна измъчено се усмихна:

— Само защото той не ти даде възможност за избор. — Стомахът й се беше свил на топка. — Да можех да изчезна някъде за около месец, докато всичко утихне! — въздъхна тя.

— Да, но не можеш — отбеляза малко грубо баба й. — Този негодник ти скрои проклетия номер само няколко дни преди Бала на бялата орхидея. Това е събитие, на което от години присъстваме и ако сега пропуснеш да се появиш, хората ще решат, че се криеш!

Даяна усети почти физическа болка при мисълта, че ще бъде обект на оживени коментари по време на най-голямото за годината светско събитие в Хюстън.

— Те така или иначе ще си го помислят!

— Колко жалко, че не можеш да се появиш на бала с нов годеник! — възкликна дядо й с нетипична за него липса на практичност. — Това ще смае клюкарите!

— А защо просто да не се покажа със съпруг? — засмя се нервно Даяна. — Така ще ги накарам да си мислят, че аз съм зарязала Дан, а не той мене. — Тя бутна стола си назад и се изправи: — Ще отида да се преоблека и ще поплувам в басейна. Мисля да прекарам нощта тук.

Съпругът на Кори, Спенс, не беше в града, затова тя се присъедини към сестра си. Когато двете се отпуснаха в шезлонгите край басейна, Кори се вгледа в Даяна и загрижено рече:

— Имам чувството, че в момента си по-разстроена от постъпката на годеника си, отколкото в мига, в който научи за женитбата му от вестниците.

— Всъщност аз се притеснявам повече за бизнеса, отколкото за личния си живот, или по-точно казано — притеснявам се за разрушителния ефект, който личният ми живот ще окаже върху общия ни бизнес — обясни Даяна, без да отмества очи от звездното небе.

Кори се обърна и попита:

— Какво искаш да кажеш?

— Не желаех да те притеснявам с финансовите проблеми на компанията, след като се споразумяхме ти да ръководиш художественото оформление и всичко, свързано с вида на списанието, а аз да решавам финансовите въпроси…

— Какво не е наред?… С финансовите въпроси, имам предвид? — настоя сестра й, когато Даяна внезапно замлъкна.

— Както добре знаеш, тази година се наложи да влезем в няколко жестоки битки с конкуренцията, която използва като оръжие факта, че личният ми живот няма нищо общо с представяния от Нашето списание „Идеал на семейство Фостър“. Всеки път, когато това се случи, се наблюдава лек отлив от желаещи да рекламират на страниците на „Прекрасен живот“ фирми и рейтингът ни започва да се колебае. Този път благодарение на Дан трусът ще бъде жесток.

— Мисля, че преувеличаваш влиянието на „Инкуайърър“ сред читателите — каза Кори, но думите й прозвучаха неубедително. Даяна умееше да ръководи бизнеса и макар че постъпваше предпазливо, не беше мнителна и не търсеше проблеми там, където те липсваха.

— Телефонният ми секретар е записал няколко обаждания от тази вечер. Прослушах ги, докато се преобличах за вечеря. Историята беше централна новина в емисиите на Си Би Ес и Ен Би Си от шест часа.

Сърцето на Кори се сви от мъка и гняв заради унижението, което сестра й беше принудена да изтърпи. Опита се да се концентрира върху проблемите в бизнеса, които в момента много повече притесняваха Даяна.

— Значи мислиш, че този шум около постъпката на годеника ти ще се отрази пагубно на списанието?!

— Дан не просто е развалил годежа ни, Кори. Той ме е зарязал заради друга! Читателската ни публика се състои главно от жени и успехът ни се гради върху убеждението на нашите читателки, че начинът на живот, който им представя семейство Фостър, е правилен, че точно той ще донесе красота и хармония в домовете им, че е гаранция за успеха на жените, които се придържат към него.

— Но нашите предложения наистина водят до такива резултати!

Даяна се облегна и най-после погледна сестра си в очите:

— Кажи ми честно, ако ти беше жена, която мечтае да внесе нов дух в семейния си живот, би ли вярвала и разчитала на съветите на друга жена, чийто годеник току-що я е заменил с осемнадесетгодишна русокоса италианка, при това фотомодел? Конкуренцията само това чака! Сега ще използва всяка възможност, за да напомня за този малък скандал. Това, че съм неомъжена, без деца и без собствен дом, не беше чак такова престъпление, докато бях сгодена за Дан. Всички знаеха, че имам намерение да приложа на практика собствените ни съвети, препоръчвани на страниците на „Прекрасен живот“. След случилото се ще излезе, че през цялото време сме пробутвали на нашите читатели и предимно на жените читателки някаква неосъществима фантазия, за да натрупаме богатство за тяхна сметка. Ще видиш, че печалбите ни ще започнат да намаляват.

Кори не се и опита да пресметне какви ще бъдат загубите им заради неудачите в личния живот на сестра й. Артистичната й природа отказваше да се примири с факта, че когато на преден план излязат сметките, красотата и емоциите отстъпват назад. Нещо повече, започваше да подозира; че Даяна е по-разтревожена за списанието, отколкото за загубата на мъжа, който се предполагаше, че обича.

— Кажи ми нещо — колебливо започна Кори, — кое в момента те притеснява повече — непочтеността на годеника ти или финансите на компанията?

— В момента ли?

— Да.

— Аз… Аз се тревожа за бизнеса — призна Даяна.

— В такъв случай може да се окаже, че си имала късмет, като не си се омъжила за Дан.

— Защото по всяка вероятност той би ме зарязал след сватбата ли?

— Не, защото не си била влюбена в него. Дълго мислих по въпроса, какво бих направила аз, ако Спенс постъпеше по този начин с мен. Щях да бъда преизпълнена с гняв и болка, но със сигурност изобщо нямаше и да се сетя за бизнеса.

Очакваше сестра й да се впусне в спор или да протестира, но Даяна не стори нито едното, нито другото. Вместо това седна и замислено произнесе:

— Не съм сигурна, че мога да обичам някого така, както ти обичаш твоя Спенс.

Кори се вгледа в нея с нарастващо безпокойство.

През онзи ден, когато двете за пръв път се бяха срещнали — когато Даяна се беше завърнала у дома след училищна екскурзия из Европа и беше открила, че се е сдобила с мащеха, доведена сестра, баба и дядо — тя беше отвърнала на хладния поздрав на Кори сърдечно и спокойно. Поведението й беше съвсем различно от онова, което се очакваше от нея като от „богата малка глезла“.

Сега, докато гледаше изящния профил на сестра си, Кори си спомни думите, които Даяна й беше казала много отдавна именно през първия ден от запознанството им.

— Значи имаш и баба? — беше попитала тя, след като се беше възхитила на ръчно изрисуваната блуза на новата си сестра. Кори беше описала баба си и дядо си, а Даяна беше вдигнала ръце и очи към небето и благодарствено беше възкликнала: — Сестра, майка, дядо и баба! Ще бъде страхотно!

За Кори със сигурност беше „страхотно“, Даяна беше свидетел на това. Тя беше отворила пътя пред новата си сестра, заемайки нейната страна винаги когато се налагаше. Даяна беше най-любящият, най-състрадателен човек, когото познаваше.

Сега не можеше да седи и равнодушно да слуша как сестра й подлага на съмнение способността си да обича. Това тревожеше повече Кори, отколкото предателството на Дан Пенуърт и възможния крах в бизнеса.

— Даяна — твърдо изрече Кори, — това, което току-що каза, е пълна глупост!

— Може и да не е.

— При такива неща няма „може би“! Не ти ли е минавало през ума, че след смъртта на татко не правиш нищо друго, освен да работиш? Че всъщност дори не си излизала на истинска среща с мъж? Че може би просто си решила да „харесаш“ Дан, вместо да „обичаш“ някого?

Даяна сви крехките си рамене:

— В каквото и да съм сбъркала, сега то ще се отрази много зле върху всички нас и списанието ни.

— Това, в което сбърка, беше, че се канеше да се омъжиш за неподходящ човек!

— Бих искала вече да бях омъжена за подходящия.