Джудит Макнот
Спомни си кога (53)

Петдесет и трета глава

Чарлз Хейуърд беше в кабинета си, когато Джесика въведе Даяна. Той седеше на канапето пред телевизора и слушаше новините по Си Ен Ен. Новините за Коул.

— Даяна иска да говори с теб, Чарлз.

Той я погледна и кимна, после отново натисна копчето.

— Здравей — каза той, като я покани да седне на дивана. — Седни.

Отново пусна новините и за нейно удивление ги изгледа с усмивка.

Имаше нещо отвратително в действията му, още повече, че Джесика стоеше на вратата. Младата жена пое дъх, осъзнавайки, че това е единственият й шанс да научи нещо и да се опита да предотврати бедата.

— Бихме ли могли да поговорим насаме, Чарлз.

— Разбира се — каза Джесика и се отдръпна от вратата.

— Разбира се, скъпа моя — отвърна Чарлз, като изключи телевизора и остави дистанционното на масата. Той я погледна въпросително.

Даяна внимателно започна:

— Чарлз, след смъртта на татко винаги съм се обръщала към теб за съвет.

Той кимна.

— И когато реших да създам компанията, ти ми зае пари.

— Аз инвестирах в едно печелившо начинание — отбеляза тактично той, както винаги, щом се опиташе да му благодари.

— Сега отново имам нужда от помощ. Само че е много по-важно. Става дума за Коул.

Лицето му се вкамени.

— В такъв случай ще ти дам най-добрия съвет. Отърви се от него!

— Няма да го направя.

Той се изправи. Даяна също стана.

— Добре тогава. Опитвам се да мисля за теб като за невинна жертва, Даяна. Но ако не се отървеш от него, ще се покриеш с калта, в която е затънал той. Конгресът има власт над Комисията. Ние имаме достатъчно доказателства, за да го обесим.

— Ние? — избухна Даяна — Ние? Ти нямаш нищо общо с Конгреса. Дъг има.

— Ние ще го обесим и ние ще го заровим! — язвително отговори той.

— Защо го правиш? — извика тя. — Какво ти е сторил, че го мразиш толкова? — После додаде по-спокойно: — Помогни ми да разбера… после ще реша как да постъпя.

Чарлз загуби самообладание.

— Искаш да знаеш какво ми е сторил? — засмя се саркастично той. — Ще ти кажа. Разруши семейството ми! Това копеле се оказа жребецът в конюшнята ми. Единствено Бог знае колко ли още приятелки на Барбара е прелъстил…

— Прелъстил… — глухо изрече тя.

Той я сграбчи за раменете.

— Искаше да знаеш и сега ще научиш всичко. Помниш ли красивата ми малка дъщеричка? Помниш ли я? — попита той и я раздруса.

Даяна се освободи от хватката му.

— Раз… разбира се, че я помня — каза объркано.

— Забременя от това животно. Една вечер почти ги хванах. Изгоних го, без да предполагам, че е спал с това дете.

Даяна поклати глава.

— Не, Чарлз, грешиш…

— Не аз греша! — извика той. — Спрямо мен е извършен грях. Когато Барбара разбрала, че е бременна, казала на майка си и Джесика я завела да направи аборт. Никога нямаше да разбера, ако не бяха три неща. Знаеш ли кои? — рязко попита той.

Даяна преглътна и поклати глава.

— Разбрах, защото Барбара без малко не умря. Разбрах, защото малкото ми момиченце прекара живота по психиатрите! И знаеш ли какво ежедневно ми го напомня?

— Не.

— Внуци! Нямам внуци. Това копеле, за което ти се омъжи, ме лиши от дъщеря и внуци, а нея лиши от деца.

Той посочи към вратата и гласът му трепереше от гняв:

— Сега се махай от къщата ми и да не съм те видял повече!