Джудит Макнот
Спомни си кога (41)

Четиридесет и първа глава

Коул не можеше да повярва, че са изминали само няколко дена, откакто излезе от административната сграда на „Юнифайд“. Беше се оженил за Даяна Фостър. Наистина го беше направил. Тази мисъл го накара да се усмихне, докато минаваше покрай слисания администратор на входа.

И сякаш всичко се беше променило, за да засили усещането му за нереалност. Когато влезе с колата си преди малко, окосената трева му напомни за изумрудено кадифе, а езерото — за блестящи сини кристали. Той сподели с шофьора си колко хубав е денят и колко необикновено ярко е небето и въпреки че човекът веднага се съгласи с него, той бе шокиран от това, че обикновено мълчаливият му работодател е отделил време за празни приказки.

Всъщност Коул знаеше, че те не забелязват разликата. Защото не те се бяха оженили за Даяна Фостър. Те не знаеха колко е сладка и забавна, колко е смела и красива. Жените им вероятно никога не са носили средство против змии на лагер и никога не са хлипали на сватбата си, нито са сядали на коленете им в самолета, за да им разкажат някоя смешка. Вероятно никога не са носели кралска рокля от лилава коприна и никога не са влизали в зала с толкова високо вдигната глава, после никога не са се напивали с шампанско и не са се обаждали в Си Ен Ен, за да съобщят за брака си…

Заседанието на изпълнителните директори приключваше, когато Коул премина покрай секретарките и се насочи към кабинета си. Директорите му заизлизаха от конферентната зала, включително Дик Рос, Глория Куигли от отдела за връзки с обществеността, и вицепрезидентът Алън Ъндъруд. Те го гледаха смутено усмихнати и най-накрая Алън Ъндъруд разчупи леда:

— Каква изненада! — каза той, като имаше предвид брака му с Даяна.

Другите веднага изрекоха в хор:

— Поздравления, Коул!

— Чудесно!

— Толкова е хубаво!

— Прекрасно!

— Страхотно!

Той беше в безнадеждно весело настроение.

— О, значи всички харесвате новата ми вратовръзка!

— Новата ти какво? — погледна го недоумяващо Глория!

— Моята вратовръзка — отговори Коул, но не можа да сдържи усмивката си. — По-ярка е от тези, които нося обикновено.

— Имахме предвид твоята…

— Да?

— Съпруга.

— Е, да — отговори той. — Тя ми я подари. — Обърна се и се насочи към кабинета си.

След него директорите зяпнаха от изненада.

— Дали говореше сериозно за вратовръзката? — попита Ъндъруд.

— Не. Шегуваше се — отвърна Глория.

— Коул никога не се шегува — отбеляза Дик.

— Сега вече го прави — каза Глория и бавно се запъти към кабинета си.

— Поздравления, господин Харисън! — каза секретарката, като го последва в кабинета му с бележник в ръка. — Аз съм голяма почитателка на цялото семейство Фостър — призна си Шърли Фобс.

— Аз също — отговори той с усмивка, като отвори куфара си и започна да вади документите, които беше взел със себе си. Насочи вниманието си към неотложните задачи.

— Кажи на Джон Недърли, че искам да го видя.

Шърли кимна.

— Той вече два пъти се обажда.

— Поздравления за женитбата ти, Коул — каза Недърли, докато влизаше. — Жена ми ми съобщи новината преди час. Тя много иска да се запознае с госпожица Фостър. Много я обича.

Коул не си губеше времето с приятни приказки.

— Затвори вратата и ми кажи какво, по дяволите, става? — попита, като се облегна назад и започна сърдито да изучава един от най-надарените възпитаници на Харвардския юридически факултет.

— Тази сутрин на пресконференцията един репортер ме осведоми, че ме разследват от Комисията.

Недърли поклати глава.

— Не е така. Комисията е помолила Стоковата борса на Ню Йорк да разследват сделката „Къшман“, което е първата стъпка. Ето това става.

— После какво?

— Комисията ще докладва директно на Конгреса, така че да получат право за надзор, което означава, че независимо от това, какво са открили от борсата, Комисията ще го преразгледа и ще обяви своето решение. Ако сметнат, че има достатъчно доказателства за измама, ще бъдеш призован на разпит пред административен съдия на Комисията. Ако той се произнесе против теб, ще се обърнат към федералните и вероятно ще те призоват на съд. Няма начин да разберем в какво ще те обвинят. Сигурно е, че ще ти лепнат манипулация на пазара, а също и обща измама. Няма да успеят с обвинение за даване на лъжлива информация, освен ако не докажат, че сме фалшифицирали резултатите от изследванията.

— Кажи ми нещо — започна Коул. — Не мислиш ли, че последната част от речта ти е малко прибързана?

Недърли огледа костюма си и махна една прашинка от панталона.

— Може би показвах изключителните си познания — опита се да се пошегува.

— Или? — рязко попита Коул.

Недърли въздъхна.

— Или просто имам лошо предчувствие, Коул. Разследването на борсата напредва изключително бързо. Вече научих от достоверен източник, че това е просто формална проверка. Комисията вече е убедена, че има причини да те призове.

— Какви причини?

— Една седмица акциите на „Къшман“ се продават за двадесет и осем долара и нагоре, защото работят по нов микропроцесор. На другата седмица започват да се носят слухове из цял Уолстрийт и пресата гръмва, че новият чип не е добър. Акциите падат на четиринадесет долара и ти предлагаш да купиш компанията. Изглежда твърде подозрително!

— Да не забравяме, че платих по деветнадесет долара за акция.

— Което трябваше да направиш, за да изкупиш цялата компания. Не отричам, че акционерите на „Къшман“ направиха добра сделка, когато замениха акциите си за наши. Дори спечелиха повече, защото ти уреди размяна, освободена от данъци.

— Тогава от какво се оплакват?

— Казах, че изглежда зле.

— Не ме интересува как изглежда…

Джон поклати глава.

— По-добре е да започнеш да се интересуваш.

— Това ли е най-добрият ти правен съвет?

— Точно сега не можеш да направиш нищо друго.

— По дяволите! — Коул гневно натисна бутона на интеркома си.

— Шърли, свържи ме с „Каротър и Файбер“ във Вашингтон. Ще говоря и с двамата.

Споменаването на най-скъпата адвокатска кантора във Вашингтон накара Джон да се усмихне.

— Вече се свързах с тях. Може би ще успеят да убедят членовете на Комисията, че не действат разумно.

Коул поиска от секретарката си да отложи обаждането. Поуспокоен, той се облегна отново на стола си и се вгледа в Недърли.

— Искаш ли да поговорим за още нещо? — попита адвокатът.

— Вратовръзката ти — невъзмутимо изрече Коул. Недърли държеше на външния си вид толкова, колкото и Коул на „Юнифайд“.

— Какво й има на вратовръзката ми?

— Много е консервативна.

— Ти също винаги носиш такива.

— Вече не — отвърна, развеселен от откритието, че безукорно облеченият адвокат вероятно го имитира.