Джудит Макнот
Спомни си кога (35)

Тридесет и пета глава

Застанала на мивката, Кори наблюдаваше двойката на задния двор. Тя беше толкова погълната от сцената и възможностите, която разкриваше, че подскочи, когато съпругът й я хвана през кръста.

— Къде са всички? — попита Спенс.

— Предложих им да си починат преди вечеря. Двете с Глена ще се справим.

— Приспах децата и ги целунах от мама. И на мен ми се ще да съм там… — промърмори той, — в леглото. С теб.

Кори се обърна, за да го целуне, и точно тогава нахлу Глена. Те веднага се дръпнаха като виновни тийнейджъри.

— Продължавайте със заниманието си — рече икономката. — Не се оставяйте да ви прекъсвам. Аз просто се опитвам да направя вечеря за седем души от продукти за шест.

Спенсър я проследи с навъсен поглед, докато излизаше.

— Защо винаги казва нещо, с което да ме накара да се почувствам виновен? — Той хвана ножа и започна да реже зелени чушки. — Така е от петнадесет години.

Кори потисна смеха си, но вниманието й беше насочено навън.

— Прави го, защото тактиката работи. Помагаш със салатата, нали? — Тя му подаде чиста кърпа за чинии. — Ако я затъкнеш на кръста си, няма да се изцапаш.

Бившият защитник на университета „Соудърн Методист“ погледна въпросително кърпата.

— Истинските мъже не носят престилки — пошегува се той.

— Мисли си, че е нещо като смокиново листо — предложи тя.

Те работеха и наблюдаваха двойката в задния двор. Даяна се беше облегнала на едно палмово дърво, а Коул беше пред нея с ръце над главата й. Каквото и да кажеше, го разсмиваше.

— Когато бяхме малки — рече Кори с усмивка, предизвикана от спомените, — бях толкова завладяна от теб, че не можех да разбера какво кара всички момичета да мислят, че Коул Харисън е изключително сексапилен.

— Но сега разбираш, така ли?

Тя кимна.

— Ще се радвам, ако някога имам възможността да го снимам. Има чудесно лице.

— Не ми изглежда като подходящ за „Джи Кю“ или „Брук Брадърс“.

— О, не е. В него има прекалено много груба мъжественост, за да става за модел. Има нещо… хищническо.

Тя остави марулята в една купа, после започна да реже спанака, като продължи замислено:

— Ще го снимам на подходящо място.

Спенс погледна намръщено през прозореца, раздразнен от интереса на Кори към друг мъж.

— Какво място? — попита той, като започна да реже червен лук.

— Мисля, че бих избрала някаква пуста местност. Може би сред пустинята на фона на голи планини.

Според Спенс планините без гори и сняг бяха грозна гледка. Той кимна в знак на съгласие.

— Това ще влезе в работа. Напълно му подхожда.

В блажено, неведение относно причините за неговото съгласие Кори остави за момент спанака и продължи да наблюдава Коул.

— Кажи ми нещо — прикани я Спенс. — Как ще скриеш очите му?

— Защо ми е да крия очите му?

— Защото са студени и неумолими. Наблюдавах го този следобед във всекидневната и не мисля, че у него има дори капка топлина или чувство.

— Наистина изглежда доста по-суров, отколкото си го спомням — призна тя, — но не смятам, че е студен. Помисли си само как й купи онази огърлица на търга и накара всички да си мислят, че за него това е любов от пръв поглед. Виж ги сега двамата — като ги гледам, той ми изглежда като принца, който се е втурнал да спаси Пепеляшка.

Спенс ги гледаше недоверчиво. Като осъзна, че липсата на отговор е израз на несъгласие, Кори рече:

— Какво виждаш ти, като ги гледаш?

— Виждам малката Червена шапчица, която се усмихва на големия лош вълк.

Тя се засмя на сравнението, но усмивката й угасна, щом той продължи:

— Като се основавам на всичко, което съм прочел и чул, мога да ти кажа, че мъжът, който възхваляваш, вероятно е най-големият мръсник, който си срещала, както и най-безскрупулният бизнесмен на десетилетието.

Кори забрави за работата си. Въпреки че не беше толкова проницателна относно капиталовия пазар колкото съпруга си, тя все пак следеше важните събития.

— Не разбирам защо го казваш. Наскоро в медиите оживено се коментираше как успял да „овладее“ някакво изкупуване на компютърна компания. Те непрекъснато наричаха това „големия удар“. Не казаха, че е направил нещо незаконно.

— Той купи „Къшман Електроникс“, Кори — отсече Спенс категорично. — Нарекоха го удар, защото точно преди Харисън да го купи на Уолстрийт плъзнаха слухове, че „Къшман“ има проблем с новия си компютърен чип, акциите му паднаха от двадесет и осем на четиринадесет долара. Веднага щом това стана, се намеси „Юнифайд Индъстрис“ и Харисън получи на половин цена компания, която има стойност триста милиона долара.

— Какъв е проблемът? Не се ли очаква да купуваш акции, докато стойността им е ниска, с надеждата, че ще поскъпнат?

— Според теб кой е пуснал слуховете? И познай за кого се говори, че притежава независимия тестови център, където „Къшман“ е изпробвал чипа си?

Кори зяпна от учудване.

— Доказал ли е някой, че хора на Коул са подправили резултатите от теста или са пуснали слуховете?

— Ако някой може да докаже едно от тези неща, той ще отиде в затвора.

Кори потрепери. Обаче веднага си спомни с колко нежност Коул се грижеше за болните жребчета.

— Преди някой да го е доказал, това си остава грозна клюка — заяви тя.

— Клюките явно го следват навсякъде — саркастично отбеляза Спенс. — Каквото и да прави, Харисън винаги има нещо наум. Миналата нощ е имал нужда от подходяща съпруга, за да се помири с чичо си. В Даяна е видял идеалната възможност, тъй че е изиграл ролята на сър Галахад на търга — репортерите са били там, за да отбележат събитието — и докато тя е била замаяна от шампанско и благодарност, той я е отвел в Невада и се е оженил за нея. Още един „голям удар“ за досието му. За по малко от дванадесет часа той си проби път в това семейство и сега ние побъркваме да разберем какво си е наумил.

Кори се усмихна на последната му реплика и започна да нарежда продуктите в прекрасна дървена купа, изтъркана от употреба.

— Освен че е красив и сексапилен, Коул е милиардер и е бил с много красиви жени. Повярвай ми, Спенс, той не е имал нужда да си създава всичките тези неприятности. Можел е да намери красива съпруга много по-лесно.

— Харисън не просто е намерил красива съпруга, когато се е оженил за Даяна — горчиво изрече Спенс. — Миналата нощ Коул Харисън извърши нещо почти невъзможно — създаде си един чудесен нов имидж.

— Как?

— Когато съобщят по телевизията за женитбата им, хората ще повярват, че Коул Харисън е погледнал веднъж жената, която Дан Пенуърт е изоставил и която съвсем случайно е една от любимките на Америка, и съвсем като в приказките е спасил тяхната красива дама от беда, отрупал я със скъпоценни камъни, отвел я с личния си самолет и се оженил за нея същата вечер. До края на седмицата той ще е най-благородният и романтичен герой на десетилетието.

— Не мога да повярвам, че е толкова лош. Държеше се много добре, когато работеше при Хейуърдови.

— Съмнявам се.

— Защо го казваш?

— Защото сред многобройните му врагове са Дъг и Чарлз Хейуърд. Те го мразят.

Кори застина.

— Дъг никога не го е показвал.

— Миналата нощ го показа. Когато търгът приключи, Даяна доведе Харисън на нашата маса. Спомняш ли си какво се случи?

— Разбира се. Дъг каза нещо, което ми се стори нетактично и неприсъщо за него, но той си беше странен по време на цялата вечеря.

— Съвсем нормален си беше, докато Даяна не се появи с Коул Харисън. По-късно той нарочно отказа да му стисне ръка.

— Но…

— Чуй, скъпа. Миналата нощ беше толкова оптимистично настроена, че Харисън се е притекъл на помощ на сестра ти, и не исках да ти развалям настроението, но истината е, че Дъг и Чарлз го мразят. Казвам ти го сега, за да не започнете с Даяна да си мислите, че от този брак може да излезе нещо повече, и да се разочаровате.

— Мразят ли го? — промълви тя. — Защо? Какво може да им е сторил?

— Казах ти всичко, което знам, и единствената причина, поради която знам толкова, е, че Дъг ме посети в Нюпорт преди няколко години, след като беше ходил да види Барбара в болницата в Ню Йорк. Той беше притеснен, защото състоянието й не се подобряваше, и аз го заведох на яхта, а после и на вечеря, като се надявах, че ще го ободря.

Спенс отиде до един от шкафовете и извади оцет от бяло вино и първокачествен чист зехтин, които отвори и започна да отсипва в специални мерни чашки.

— Пийнахме малко вино и решихме да прекараме нощта у нас. Отидохме в библиотеката да гледаме новините, а на масата беше най-новият брой на „Нюзуик“. Снимката на Харисън беше на корицата и когато Дъг я видя, се впусна в злобни филипики по негов адрес. Не можех да повярвам, че това е Дъг.

Докато разбъркваше оцета и зехтина, Спенс погледна към нея.

— Той говореше за отмъщение и за това, че с баща му отдавна чакат удобния момент. Някак си в разговора стана дума и за Барбара и тогава ми се стори, че този мъж ще се разплаче. Но в следващия момент вече се беше овладял и отиде да спи. На другата сутрин се извини и каза, че пил прекалено много предишната вечер, и че не трябва да обръщам внимание на „пиянските му дрънканици“.

— Може би са били точно такива — с надежда рече Кори като разбърка за последен път салатата. — Дъг никога не можел да пие.

— Повярвай ми, знам — отвърна съпругът й. — Кога, бях в университета, той оставаше при мен в общежитието винаги щом беше в Далас. До днес не познавам друг, който да се превръща в супермен и да се опитва да скача небостъргачи с един скок само от три рома и една кола.

Кори кимна, но вниманието й отново бе привлечено от двойката на поляната. Тя наблюдаваше с какво внимание Коул слуша всичко, което Даяна казва. Спенс, застанал до нея, беше свидетел на същата сцена. Без да иска Кори изказа на глас мислите си.

— Не мога да повярвам!

Спенс разумно се въздържа да й припомни, че преди месец не можеше да повярва, че помощникът на дърводелеца краде инструменти от гаража им дори когато видя, един гаечен ключ се подава от задния му джоб.

Кори пък се въздържа да му напомни, че той харесваше Дан Пенуърт, който се оказа голяма свиня, но това не означаваше кой знае какво, защото всъщност цялото семейство харесваше Дан.

— Можеш ли поне да дадеш шанс на Коул, като подложиш тези слухове на съмнение? Това ще улесни нещата.

Спенс погледна разтревоженото й лице и се предаде с преднамерено похотлив поглед.

— Става, красавице, но ще трябва да платиш — рече. Кори го хвана за ръката.

— Много сладко смокиново листо имаш около кръста си — пошегува се тя, като го прегърна, за да го освободи от престилката.

Спенс игриво сграбчи задните й части.

— Сладко дупе — каза той и захапа ушенцето й.

Глена безумно се втурна покрай тях.

— Само ще извадя патицата от грила, преди да се е овъглила — съобщи тя със страдалчески вид.

Кори и Спенс се смутиха, но после той я притегли по-близо и като се засмя, все пак я целуна.