Джудит Макнот
Спомни си кога (11)

Единадесета глава

— Аз съм запалена ваша почитателка, госпожице Фостър! — отбеляза развълнувано гримьорката в студиото на Си Ен Ен и внимателно разреса косата на Даяна. — Всеки месец майка ми, сестра ми и аз на един дъх изчитаме вашето списание.

Стаята, в която се гримираха гостите, преди да излязат в ефир, беше като на всяко телевизионно студио в страната, с тази разлика, че беше малко по-голяма. По протежение на двете стени имаше прикрепени плотове, върху които се подреждаха гримовете, огромни ярко осветени огледала и столове, разположени на равно разстояние един от друг.

Понякога всички столове бяха заети от гости, поканени да участват в някое телевизионно предаване, но този следобед Даяна беше единствената, която щеше да дава интервю, и младата гримьорка не спираше да говори:

— За рождения ден на сестра ми изпробвахме рецептата на баба ви за ваниловата торта. Украсихме я с карамелизирани боровинки, точно както беше показано на снимката в списанието. После направихме чудесни букети от божур за масите и изработихме сами опаковката за подаръка — щамповахме я с божури. За щампите на моя подарък избрах златиста боя, а майка ми предпочете нейния подарък да бъде в сребристо. И двата варианта бяха страхотни!

— Много се радвам да чуя това. — Даяна разсеяно се усмихна на гримьорката. Вниманието й беше изцяло погълнато от съобщението, което беше получила по факса късно тази сутрин.

— Мама най-после успя да убеди татко да използва специалния начин на вашия дядо за отглеждане на едри сочни ягоди. Станаха огромни и бяха невероятно вкусни! Когато баща ми за пръв път ги видя на снимката в списанието, каза, че сте използвали кой знае какви фотографски трикове, за да ги представите толкова големи, но неговите се получиха със същите размери! После направи кутията за торове, която дядо ви представи в списанието, и сега е почитател на вашия „Прекрасен живот“!

Даяна усети, че от нея отново се очаква някакъв отговор, и повторно се усмихна, преди да обърне следващата страница на факса, пристигнал от офиса на „Фостър Ентърпрайсиз“ в Хюстън. Но и усмивката й беше достатъчен знак за младата жена да продължи:

— На практика всички, които познавам, четат вашето списание. Обожаваме идеите, които предлагате в него, а снимките, които сестра ви прави, са невероятни! Когато чета статиите на майка ви за всички вас, имам чувството, че отдавна познавам цялото ви семейство. Когато Кори роди близнаците, веднага седнахме и изплетохме на една кука за тях онези сладички мънички терлички! Надявам се, че ги е получила.

Даяна вдигна поглед и се усмихна за трети път.

— Сигурна съм, че ги е получила.

Гримьорката сложи едва забележим руж върху високите й скули и отстъпи назад.

— Свърших — със съжаление рече тя. — В действителност вие сте дори по-красива, отколкото на онази снимка на корицата на списанието!

— Много ви благодаря — отвърна Даяна, сложи факса настрана и погледна жената.

— Имате още десетина минути, преди да ви повикат в студиото.

Когато гримьорката излезе, Даяна погледна към Синди Бертрило, директор на отдела за реклама и връзки с обществеността на списание „Прекрасен живот“, която я беше придружила до Атланта и седеше настрани по време на гримирането.

— Има ли и други факсове? — Даяна написа някакви инструкции на гърбовете на получените съобщения и ги подаде на Синди.

— Не, това е всичко — отвърна тя и пъхна листовете в куфарчето си. Щеше да изпрати нарежданията до офиса веднага щом се върнеха в хотела. Тридесет и две годишната директорка по рекламата носеше късо подстригана черна коса и огромни очила. Движенията й бяха енергични и премерени. Тя неуморно търсеше и намираше все нови и нови начини да поддържа реномето на списанието.

Даяна погледна към часовника си и сви вежди:

— Мразя тези интервюта. Отнемат толкова време. Утре имам шест делови срещи. Вечно не мога да се вместя в графика!

Синди много добре познаваше убийственото дневно разписание на Даяна. На тридесет и една години шефката й беше преуспяла бизнес дама; беше станала твърде известна и много жени я бяха избрали за свой идол — нещо, което се дължеше на невероятно фотогеничното й лице и способността й да изглежда дяволски спокойна дори в моменти, когато нервите й бяха опнати до крайност. Въпреки че Даяна искаше да остане в сянка, класическата й хубост, живото излъчване и вродената грация я бяха направили много популярна. Журналисти, фотографи, водещи на телевизионни предавания се надпреварваха да я снимат и да я канят в предаванията си.

Синди с усмивка повтори онова, което обикновено казваше в подобни случаи:

— Зная, но камерите те обичат, а интервютата помагат при продажбите. — Тя наклони глава настрана, наслаждавайки се на ефекта, който се получаваше от блестящите зелени очи и красивата кестенява коса на Даяна и на елегантния й бледожълт костюм. — Изглеждаш страхотно! — добави.

Даяна красноречиво изви поглед към тавана, пренебрегвайки комплимента:

— Моля те, опитай се да прехвърлиш участието в повечето от тези интервюта на баба и мама, дори и на дядо. И без това баба ми и майка ми са душата на списанието. За Бога, покажи Кори по телевизията! Та нали нейният фотографски талант прави списанието толкова привлекателно! Аз се занимавам само с деловите въпроси и винаги когато участвам в подобни програми, се чувствам неловко. Освен това съм прекалено заета за подобни занимания!

Когато млъкна, за да си поеме дъх, Синди тихо, но твърдо изрече:

— Медиите искат теб, Даяна. А и не можем да оставим баба ти да дава повече интервюта — добави с лека усмивка. — С напредването на възрастта е станала прекалено открита. Не съм ти го казвала, но миналия месец, когато взе участие в шоуто по канала Си Би Ес в Далас, водещият я помоли да обясни разликите между „Прекрасен живот“ и неговия най-отявлен конкурент „Нов стил“.

Едва потискайки смеха си, Синди изчака Даяна да зададе налагащия се от само себе си въпрос.

— И какво каза баба? — попита предпазливо тя, забелязвайки веселите пламъчета в очите на помощничката си.

— Каза, че когато решила да последва инструкциите на „Нов стил“ за изработване на ръчно украсена лампа, едва не подпалила къщата.

Даяна притеснено се засмя.

— После добави, че по-скоро би изяла цяла ролка тиксо, отколкото сватбения кейк, предлаган от конкурентите.

— Мили Боже! — възкликна през смях Даяна.

— Ако шоуто беше на живо, а не на запис, откровеността на баба ти щеше да ни докара съдебен процес — продължи Синди. — Оставих се на милостта на водещия и го помолих да не излъчва тази най-пиперлива част от интервюто. — Синди се облегна назад и шеговито призна: — Той се съгласи, но в замяна трябваше да спя с него при следващото ми пристигане в Далас.

— Много разумно — отвърна безизразно Даяна, после двете жени се разсмяха. — Баба не говори тези неща от злоба. Тъй като годините й напредват, тя стигна до заключението, че не иска да си губи времето в изричането на лъжи само от чиста любезност.

— Така ми каза и на мен в Далас. Аз всъщност включвам в предавания майка ти, баба ти, дядо ти и сестра ти винаги когато мога, знаеш това. Уредих им специално време в ефира, за да покажат своите прекрасни проекти. Тези предавания са голям хит, но когато се стигне до интервюта и разговори на живо в студиото, публиката иска да види теб.

— Бих искала да направиш нещо, за да промени публиката това свое желание.

— Ако си промениш лицето, може и да успея — с усмивка отвърна Синди. — Стани грозна, дебела, понадуй се малко, дръж се нахално и невъзпитано. Публиката веднага ще забележи това и интересът й към теб ще изчезне.

— Благодаря, много ми помогна.

— Аз ли съм виновна, че те възприемат като богиня? Моя ли е вината, че зрителите те смятат за любимката на цяла Америка?

При тези думи Даяна направи комична гримаса. Така я беше нарекъл миналата година един от коментаторите по Си Би Ес.

— Не споменавай пред никого, че от две години насам нямам време да си сготвя дори едно ядене! Или че съм платила на дизайнер да обзаведе апартамента ми, вместо да направя това сама, понеже съм прекалено заета.

Синди избута встрани козметичните принадлежности, седна на ръба на плота и сериозно погледна Даяна.

— През последните няколко месеца многократно съм те чувала да се шегуваш с тези неща и това ме изнервя. Когато създаде списанието, имаше широко поле за работа, но през последните две години нещата коренно се промениха. Зная, че не трябва да ти казвам колко е силна конкуренцията или с колко пари разполага, или докъде могат да стигнат, за да изместят теб и списанието от челните позиции. Много издатели се опитват да създадат свои „Икони“. Само да открият слабото ти място и ще го разтръбят по всички медии. Няма значение колко са талантливи майка ти, баба ти и хората, които работят за „Прекрасен живот“. Ти си тази, която всички жени в Америка възприемат като идеала на Фостърови.

— Зная, че си изтощена, че от работа нямаш време за личен живот, но докато ти и Дан Пенуърт не се ожените и не се настаните в собствена къща, обзаведена по прекрасните проекти, които предлагаме в списанието, не можеш дори да си позволиш да се шегуваш с липсата на възможност да си стоиш у дома. Конкурентите само това чакат — ще те изкарат абсолютна измамница пред пресата.

Даяна тръсна глава, опитвайки се да се пребори с надигащия се в гърдите й гняв:

— Аз съм ръководител на голяма корпорация. Нямам никакво време да се занимавам с лепене на тапети.

В гласа й прозвучаха плачливи нотки и Синди за пръв път осъзна, че Даяна — живото въплъщение на енергичност, оптимизъм и ведрост — е изтощена до краен предел. Нищо чудно при товара, който носеше на раменете си. На практика безкрайните професионални ангажименти я бяха лишили от личен живот. От две години годеникът й търпеливо чакаше да настъпи мигът, в който щеше да стане съпруг на Идеалната жена на Америка.

— Съжалявам — каза със съчувствие Синди. — Не бих те обидила или разстроила за нищо на света. Искаш ли да ти донеса кафе?

— Благодаря — отвърна Даяна и напрегнато се усмихна. — Бих изпила едно.

Синди излезе и тя се извърна към огледалото. Втренчи се в отражението си, поклати иронично глава и изрече:

— Би ли ми казала как е възможно такова хубаво момиче като теб да стигне дотук?

Жената от огледалото й се усмихна кисело. Отговорът беше повече от очевиден: отчаянието след внезапната смърт на баща й преди осем години я беше подтикнало да поема рискове и да търси начини за запазване целостта на семейството. Навременните действия и късметът доведоха до позиции, на които тя не се беше надявала и в най-смелите си мечти. Точното време и късметът… И вероятно с известна помощ, изпратена й от Робърт Фостър от небето.

След погребението адвокатът на баща й разкри истинското състояние на финансите им. Всички бяха така покрусени от скръбта, че единствено Даяна успя да схване за какво става дума. В резултат на неуспешни сделки през последните няколко месеца Робърт Фостър беше загубил почти всичко. След като изплатиха дълговете му, им останаха само къщата и мебелите в нея.

В отчаяното си усилие да запази семейството Даяна реши да превърне начина им на живот в средство за печелене на пари. Успя да получи полезни съвети, начерта бизнес план и зае парите, които им бяха нужни, за да започнат. В резултат уникалният стил на семейството й започна да им носи милиони долари.