Джудит Макнот
Спомни си кога (9)

Девета глава

Джесика Хейуърд слезе от тренажора в гимнастическия салон. Облечена в тънки бели шорти и прилепнала към тялото й блузка на бели и червени райета, тя влезе в спалнята. Чувстваше се освежена, изпълнена с енергия и много самотна. Съпругът й щеше да се прибере у дома чак на следващия ден, но дори и да си беше вкъщи, Чарлз не можеше да й даде онова, от което се нуждаеше.

Тя имаше нужда от секс… Горещ, първичен, умопобъркващ секс. Беше й омръзнало „правенето на любов“, както наричаше съпругът й хладния, любезен, отегчителен секс с него. Изобщо не желаеше да се люби, искаше да изпадне в лудост. Не искаше Чарлз…

Желаеше Коул.

Ядосана на себе си заради отчаяния си копнеж по тялото на този арогантен, неучтив наемен работник, Джесика отиде до бара и извади оттам бутилка охладено скъпо шардоне. Наля си малко в чашата, после се приближи до високия прозорец, който гледаше към задния двор и конюшнята. Затвори очи и си представи Коул — мускулестите му рамене, хлъзгавата му от пот кожа, докато прониква с брутална сила в тялото й. Точно така й харесваше.

Конвулсивно потръпна при този сладък спомен. Пресуши на един дъх чашата си и се отдръпна от прозореца. Прокара четката през косите си, взе отворената бутилка и още една чаша и тръгна навън.

Вратата на стаята на дъщеря й беше затворена, но отдолу прозираше тънка ивица светлина. Стъпките на Джесика станаха по-предпазливи. Тя прекоси безшумно хола и се спусна по задното стълбище.

Нощта беше гореща и душна. Въздухът беше наситен с аромата на цъфналите покрай пътеката гардении. Луната осветяваше покритата с камъни пътека, но Джесика нямаше нужда от помощ, за да открие пътя, който преминаваше стотици пъти в мислите си и достатъчно често в действителност. Придържайки внимателно бутилката и две чаши, открехна вратата на конюшнята. Приятната хладина, поддържана от климатика в сградата, погали влажна й кожа.

Не си направи труда да светне лампите в дългия коридор. Бързо премина разстоянието до края му и се спря при вратата на Коул. Младежът беше обърнат с гръб към нея и тъкмо събличаше ризата си. Джесика с удоволствие наблюдаваше прекрасната гледка. Лампата от бюрото му хвърляше приглушена светлина върху стегнатите мускули раменете и гърба му, а когато Коул посегна към ципа джинсите си, жената се задъха.

Може би този едва доловим шум го накара да се извърне и да закове погледа си в нея. В първия момент в очите му се появи тревога, после — раздразнение.

— Уплаши ме, Джесика!

Тя пристъпи в стаята му с вид на собственик, който има право да се разполага навсякъде.

— Видях, че при теб свети, и тъй като очевидно не ни се спи, помислих си, че бихме могли да си пийнем по чаша вино.

— Аз всъщност съм много уморен и не мисля, че имам проблеми със заспиването.

— Не е нужно да се държиш грубо. — Джесика приседна края на бюрото. Кръстоса стройните си крака. Не съм те виждала цяла вечност, затова реших да намина, това е всичко. — Тя се облегна и наля вино в чашите.

— Наистина ли това е всичко? — иронично отвърна Коул. Погледът му се спря върху тясната блузка, късите шорти, съблазнителната й усмивка. Младежът посегна към ризата си, но Джесика отрицателно поклати глава.

— Не се обличай, скъпи. Обичам да те гледам така.

— Джесика — остро отвърна Коул, — нямам намерение отново да преминем през всичко! Вече просто е минало. Свършило е. Край. Казах ти, че съм изморен.

— Много непочтително разговаряш с твоята господарка — рече тя, плъзна се от бюрото и посегна да погали лицето му.

— По дяволите, престани! — Коул изви лице настрани. За момента това беше единствената възможна тактика, но ако играта загрубееше, беше готов да приложи физическа сила, за да я отстрани от пътя си, макар никак да не му се искаше да се стига дотам. Не беше сигурен, дали ако я докосне, допирът му няма да доведе до буйна проява на нейната невъздържаност или до нещо по-лошо — да събуди страстта й. Леглото беше зад гърба му, Джесика — пред него. Беше като хванат в капан. Джесика също знаеше това. Приближи се към него с победоносна усмивка.

— Джесика — мрачно я предупреди Коул, — ти си омъжена, за Бога!

— Знам — отвърна тя, смъкна блузката си и я захвърли на леглото.

— Харесвам съпруга ти — направи нов опит той с надеждата да я отклони от непочтените й намерения.

Джесика го изгледа с присвити очи, в които се четеше учудване, и посегна да разкопчае сутиена си.

— Аз също го харесвам — отбеляза.

Ситуацията беше толкова абсурдна, че ако беше страничен наблюдател, Коул щеше да се изсмее: една красива жена се разсъбличаше пред него, използвайки тялото си, за да предотврати бягството на желания мъж, и в същото време най-невинно заявяваше, че харесва съпруга си, на когото в момента се канеше да изневери.

— Не съм в настроение за стриптийз — предупреди я отново.

— Но съвсем скоро ще бъдеш — обеща тя и разкопчаният й сутиен се плъзна от рамене й.

— Дори не се замисляш, че съществуват понятия като съпружеска вярност, нали? — каза Коул и хвана презрамките на сутиена, за да не падне на пода.

— Винаги съм вярна на Чарлз, когато е в града — отвърна тя и го погледна пламенно. Пръстите й се заровиха в тъмните косми, покриващи гърдите му. — Но тази вечер съпругът ми не е тук, но ти си, а аз скучая.

— Тогава си измисли някакво хоби. — Коул я хвана за китките.

Тя гърлено се изсмя, обви ръце около шията му и се притисна към бедрата му.

Коул не беше нито приятно развълнуван, нито възбуден. Чувстваше, че губи търпение, а раздразнението му нарастваше.

— Предупреждавам те — извика той и се освободи от прегръдката й. — Не усложнявай живота и на двама ни.

Джесика чувствено поклати бедра и подканващо се засмя, преструвайки се, че не разбира думите му.

— Не бих казала, че е толкова сложен, по-скоро е много голям, но…

Внезапно лампите в коридора блеснаха. Някой беше включил осветлението в конюшнята и Коул затисна с длан устата на Джесика, за да я накара да замълчи.

— Коул? — чу се приятният глас на Чарлз Хейуърд някъде от началото на коридора. — Видях, че в стаята ти свети и реших да хвърля един поглед на нашия нов обитател. Какво мислиш за него?

Устните на Джесика затрепериха, очите й се разшири ха от страх.

— Веднага идвам! — извика Коул и отдръпна ръка.

— О, Господи! Трябва веднага да изчезна от тук! — прошепна трескаво Джесика.

Тя трепереше и Коул може би щеше да я съжали, ако само миг преди това не беше изложила й двамата на опасност. Напоследък по време на среднощните си посещения в конюшнята Чарлз Хейуърд отиваше направо в кухненския бокс и си правеше кафе, изчакваше Коул да се присъедини към него и двамата обхождаха всички отделения, спирайки се пред обитателите им и обсъждаха качествата им. Това се беше превърнало в приятен ритуал за двама мъже и обикновено Коул се радваше на посещенията на работодателя си. Особено приятно му беше, когато Чарлз Хейуърд решеше да поостане. Хейуърд беше начетен добре информиран по много въпроси… които не включваха неговата съпруга.

— Слушай! — прошепна Коул, взе блузата й и я пъхна ръцете й. — Той е в бокса, прави си нес кафе.

— Значи е блокирал единствения възможен изход! Хваната съм в капан!

— Не се паникьосвай — предупреди я той, тъй като Джесика изглеждаше полудяла от страх. — Ще затворя вратата на стаята ми и той няма да влезе, нито пък ще види, че си тук.

— Трябва да се върна в къщата!

— Коул? — извика отново Чарлз. — Искаш ли кафе?

— Не, благодаря — отвърна той и излезе от стаята. Прикри с тялото си гледката на полуголата, обзета от ужас жена, притиснала блузата към гърдите си.

Затвори вратата и се приближи към кухненския бокс. Чарлз тъкмо разбъркваше с лъжичка кафето си.

— Е — с усмивка подхвана по-възрастният мъж, — как е новият кон?

— Не е лош — отвърна Коул, после направи усилие да се пошегува: — Не зная колко добре играе поло, но иначе е чудесно животно.

Отделението, в което беше настанен новият кон, се намираше само на няколко крачки от стаята на Коул и младежът се страхуваше, че Джесика може да направи опит да се измъкне навън и да бъде хваната на местопрестъплението.

— Може би ще искаш по-напред да погледнеш крака на кестенявата кобила — предложи той и без да дочака отговор, тръгна към най-отдалечения край на конюшнята.

Чарлз загрижено го последва:

— Какво й е?

— Удари го вчера, при един прескок.

— Кой я яздеше? — попита Чарлз, изпълнен със съчувствие към прекрасната кобила, която предпочиташе пред всички останали.

— Барбара — отвърна Коул.

— Това обяснява нещата — отбеляза бащата с гримаса. — Опитвам се да бъда търпелив с Барб, но тя не върши нищо като хората. Освен да разговаря с часове по телефона, коментирайки най-важната за нея тема — момчетата. Това го умее до съвършенство.

Без да отвърне, Коул отвори дървената врата на отделението и двамата влязоха вътре. Чарлз подаде на младежа чашата си с кафе и се наведе да огледа превързания крак на кобилата.

— Не е много зле — отбеляза той. — Тази смес, която си забъркал, вони ужасно, но върши добра работа. Продължавам да мисля, че би трябвало да станеш ветеринарен лекар — добави Хейуърд и се изправи по-бързо, отколкото на Коул би му се искало. На излизане потупа кобилата по муцуната. — Не съм виждал човек, който по-добре от теб да се справя с животните.

— Те нямаше да се чувстват добре с мен, ако ги измъчвах, пъхайки разни тубички с лекарства в ноздрите им разсеяно отвърна Коул, загледан към коридора. Дъхът спря, когато зърна лицето на Джесика в рамката на вратата. Жената на Чарлз бързо притича през коридора, притиснала блузата към голите си гърди, и изчезна в тъмна нощ. Коул рязко се изви, за да не позволи на Хейуърд да види, и без да иска разплиска кафето върху ризата му.

— Какво по… — започна Хейуърд, но млъкна и се зае изтръсква кафявата течност.

— Извинявайте — каза Коул.

— Няма нищо. Ще се преоблека. Защо междувременно не изведеш нашия хубавец на ринга, за да го видим как държи? Когато го купих в Мемфис, имах на разположение само половин час за оглеждане. — Хейуърд внезапно втренчи в Коул. — Случило ли се е нещо? Тази вечер малко напрегнат.

Коул поклати отрицателно глава и го последва в коридора. Надяваше се, че Джесика е успяла да избяга и нищо лошо няма да последва. За нещастие успокоение му беше малко прибързано.

— Много странно — отбеляза Чарлз Хейуърд, когато минаваха покрай стаята на младежа. — Сигурен съм, че видях да затваряш вратата на излизане от стаята.

— Вероятно се е отворила сама… — започна Коул, но гласът му потрепери издайнически. Хейуърд се замисли, после на устните му се появи разбираща усмивка, а очите се спряха на някакъв предмет вътре в стаята.

— Ясно! Развличал си се, а аз съм прекъснал приятно занимание — каза Хейуърд. — Но младата дама вече е избягала или се крие някъде вътре…

Коул проследи погледа му. Забеляза белия дантелен сутиен на пода, на сантиметри от леглото. Преди младежът да успее да реагира, Хейуърд забеляза още нещо. На лицето му се изписа изненада.

— Това не са ли моите чаши за вино?! — заплашително повиши глас той, влезе в стаята, приближи се до бутилката и я вдигна, за да погледне етикета. — А това е любимото на Джесика…

— Взех го на заем… — опита се да го заблуди Коул, но бързо се поправи: — Не, откраднах го.

Беше готов да рискува, само и само да избегне разкриването на истината. Хейуърд се приближи до вратата на конюшнята и се втренчи в бледата светлина, идваща откъм задния вход на къщата.

— Ти, мръсен кучи син! — избухна Хейуърд, извърна се и юмрукът му се стовари в челюстта на Коул. — Проклето копеле!

Междувременно Джесика светкавично изкачи стълбите, водещи към стаята й. Приближи се до прозореца и надникна. Видя как съпругът й се втурва към къщата и затрепери при мисълта, че приятното й и удобно съществуване е сериозно заплашено.

— О, Божичко! — изохка тя. — Какво да правя? Огледа тъмната стая. Трябваше да има начин да се избегне надвисващата буря.

В същото време до слуха й достигна силна музика. Барбара беше надула касетофона до дупка. Осени я спасителна мисъл.

— Барбара! — изкрещя, втурвайки се като полудяла в стаята на дъщеря си. Затръшна вратата зад гърба си и превъртя ключа.

Барбара вдигна озадачен поглед от списанието в скута си и разтревожено попита:

— Мамо!… Какво се е случило?

— Трябва да ми помогнеш, скъпа. Просто направи това, което ще ти кажа, и не ми задавай никакви въпроси…