Джудит Макнот
Спомни си кога (25)

Двадесет и пета глава

— Ако наистина си съгласна да танцуваш с мен, ти предлагам по-напред да пийнем по нещо — шеговито каза Коул.

Той спря пред една дълга маса, взе бутилката от кофичката с лед и наля по малко шампанско в две неизползвани чаши.

— Алкохолът действа като упойка — усмихна се той и подаде на Даяна едната чаша. — Ще имаш нужда от него, защото да танцуваш с мен може да се окаже болезнено и опасно преживяване.

Тя пое чашата. Изпитваше огромна благодарност към Коул за помощта, която й беше оказал, и беше готова да танцува цялата вечер с него дори да беше боса, а той — облечен в анцуг, вместо в смокинг. Жените вече нямаше да я гледат със съжаление или неприязън. Всъщност те вече изобщо не я гледаха. Погледите им бяха насочени към Коул и Даяна не можеше да ги обвини за това. С гъстата си черна коса, с блестящите си сиви очи и високата си атлетична фигура, Коул Харисън беше невероятен. Към излъчващата се от него мъжественост, която някога караше момичетата да мечтаят за него, се прибавяше ореолът на хладната изтънченост и огромната финансова мощ.

Даяна влезе в залата за танци, забавлявайки се от обърканото изражение по лицата на познатите й, които само допреди час я гледаха със съжаление или едва прикрито задоволство.

Оркестърът свиреше блус, но когато понечи да остави чашата си на близката маса, Коул поклати глава:

— Изпий я.

— Наистина ли се притесняваш толкова при мисълта, че можеш да ме настъпиш, докато танцуваме? — погледна го дяволито тя. Усмивката й изразяваше смесица от благодарност, облекчение и радост.

— Не, разбира се — подразни я той. — Страхувам се, че ако си много напрегната, ти ще ме настъпваш по време на танците.

Тя се засмя, допи шампанското си и свойски го хвана под ръка, притискайки се леко към него. Жестът й му се стори малко интимен, но му достави удоволствие. Той беше на път да сключи най-важната „бизнес сделка“ в своя живот с тази красива, нищо неподозираща жена, която обаче трябваше да му вярва достатъчно, за да приеме налудничавата му оферта.

Коул плъзна ръка около талията й и поведе красивата си дама към дансинга. Даяна вдигна поглед към него.

— Коул?

Той отвърна на усмивката й, но сивите му очи я гледаха замислено.

— Какво?

— Казвал ли ти е някой, че си много мил и галантен?

— Не. Обикновено ме определят като студен, пресметлив и безскрупулен.

Даяна не можеше да се съгласи с подобна несправедливост. Сърцето й преливаше от благодарност, изпитото шампанско беше замаяло главата й. За нея Коул Харисън беше прекрасен принц от приказките, среднощен рицар, защитил я от ненавистта и жестокостта на един изпълнен със злоба свят.

— Как е възможно някой да си мисли такива ужасни неща за теб?!

— Та те са самата истина! — хладно отвърна той.

— Лъжец! — засмя се Даяна.

— Точно такъв не съм — отвърна Коул.

— О! — Тя безуспешно се опита да скрие усмивката си. Вероятно Коул се чувстваше неудобно от нейната благодарност. Реши да смени темата. — За кого всъщност купи това колие?

Коул не отвърна. Очите му се впиха в нейните и Даяна започна да се пита дали в действителност има жена, на която да подари бижуто, или го е купил единствено за да спаси доброто й име. Стана й неудобно. Следващите му думи накараха да си отдъхне:

— Колието е за бъдещата ми съпруга.

— Чудесно! Кога ще се жениш?

— Веднага, след като й направя предложение.

Гласът му звучеше толкова решително, че Даяна не се сдържа и шеговито подхвърли:

— Или си абсолютно сигурен, че предложението ти ще бъде прието, или се надяваш да подкупиш въпросната дама с този прекрасен накит. Кое от двете отговаря на истината?

— Бих казал, че и в двете се крие по малко истина. Надявам се да я подкупя с колието и искрено разчитам, че тя ще приеме, когато й обясня какви ще са ползите от това обвързване.

— Говориш така, сякаш ще сключваш сделка! — укори го Даяна.

Коул взе окончателното си решение.

— Последния път, когато предложих на жена да се омъжи за мен, бях на шестнадесет години — подхвърли небрежно той. — Очевидно ще ми се наложи да опресня знанията си, котенце.

Котенце.

Старото обръщение, което използваше, когато Даяна беше на шестнадесет години и беше луда по него…

Даяна си спомни за времето, когато двамата разговаряха в конюшнята на семейство Хейуърд. Тогава животът й беше невероятно прост, бъдещето изглеждаше блестящо и предлагащо безброй вълнуващи възможности.

— Котенце… — прошепна тъжно тя, давайки си сметка, че надеждите й и очакванията й от онова време не се сбъднаха.

Коул усети внезапната смяна на настроението й и я отведе встрани от дансинга.

— Да отидем някъде и да поработим върху моята техника за отправяне на предложения за женитба. Тук има прекалено голяма публика.

— Мислех, че ти искаше точно това — да ни видят възможно най-много хора!

— Вече видяха достатъчно.

Хвана я за лакътя и я поведе към изхода на балната зала.