Джудит Макнот
Спомни си кога (37)

Тридесет и седма глава

Даяна и Кори бяха дали тон с историята си за лагеруването и всеки беше станал обект на весели анекдоти, включително и Спенсър Адисън. И постепенно започнаха да приемат Коул като приятна публика, а не като неканен гост, на когото никой не вярва.

Последната история беше свързана с гневния отговор на Роуз Брайтън в предаването на Опра Уинфри относно една тяхна почитателка, която заявявала колко много й се ще да е омъжена за Хенри. След смеха, който последва разказа, Мери Фостър погледна радостно към Коул.

— Страхувам се, че откривате всичките ни черни семейни тайни.

— При мен са на сигурно място — увери я той, но тъжно започна да сравнява „черните тайни“ на това семейство с тези на неговото. Все пак беше изненадан и благодарен за това, че вечерята беше минала толкова спокойно, че не му зададоха други въпроси и че всички го бяха приели като нов приятел на семейството.

Всички, с изключение на Адисън.

Коул усещаше, че той не го одобрява. Обаче беше прекалено възпитан, за да тревожи семейството на жена си със своята неприязън. Коул знаеше, че мъже като Адисън неминуемо се придържат към средата си, независимо колко глупави, недалновидни или зли са техните известни приятели. По произход Адисън беше вече естествен враг на Коул във всяка една ситуация, която изправеше Коул срещу член от „привилегированата класа“. Разбираше го. В бизнеса си той беше възприел тактиката да предизвиква хора като Адисън, за да ги накара да играят с открити карти, когато не можеха да скрият чувствата или настроенията си. Това ги караше да се чувстват непохватни и изложени на опасност, което правеше всяко едно състезание на мисълта по-равноправно.

В този случай не виждаше причини да вади Адисън от състоянието му на пасивна опозиция и да го предизвиква да покаже открито своята враждебност. Даяна вече се беше омъжила за него и той бе уверен, че тя няма да се откаже от споразумението, което бяха сключили.

Вярваше й. Осъзна това, докато я наблюдаваше как разговаря с Кори, и се разтревожи. После си я представи как върви в гората след Кори с аптечка в ръка и превързан крак — притеснението му се превърна в радост.

Въпреки приятната вечеря сбогуването във фоайето беше съвсем неловко.

Обикновено младоженците напускат дома под дъжд от ориз, докато приятелите и семейството крещят благопожелания. Тъй като това не беше подходящо за случая, семейството на Даяна се опита да импровизира и за Коул резултатите бяха също толкова мили, колкото и самите те.

Майката на Даяна протегна ръка към новия си зет и след като се поколеба, неспокойно рече:

— Радвам се, че се запознахме след всичките тези години, Коул. Ще те видим ли пак?

— Сигурен съм в това.

Дядо й разтърси ръката му.

— Добре дошъл в… Както и да е — винаги си добре дошъл.

— Благодаря.

Спенсър Адисън не се преструваше, че това е значително събитие, но сякаш се забавляваше.

— Никога не съм знаел, че Даяна мрази мръсотията й змиите. Как се справяше с голямата черна змия, която живееше в конюшнята на Хейуърдови?

Изгаряща от желание да покаже на Спенс колко мил е бил Коул още тогава, Даяна отговори:

— Коул я приучи да не се приближава, когато съм там, за да не се страхувам.

— Така ли? — рече Спенс към Коул с вдигнати предизвикателно вежди, докато му подаваше ръка — Как успя?

— Докарах черен планински оцелот, за да я прогони към гредите на покрива? — отвърна Коул.

— Лъгал си ме? — засмя се Даяна.

Кори прегърна Коул.

Баба й му даде сладки и току-що опечен хляб.