Джудит Макнот
Спомни си кога (40)

Четиридесета глава

Коул вече беше свикнал с вниманието на хората, но никога не беше подлаган на пряко изследване, подобно на онова, с което го посрещнаха във „Фостър Ентърпрайсиз“ на следната сутрин. Само за няколко минути стана ясно, че Даяна има много по-свободни отношения с персонала си, отколкото той някога е имал. Служителите й я харесваха много. Поне повече отколкото неговите.

Коул беше свикнал да се отнасят към него със страхопочитание, удивление и дори с прикрита враждебност, но винаги с уважение и никога не сърдечно, още по-малко нахално. Даяна го представи на всички в отдела, където беше принуден да изслуша строги заръки да се грижи добре за съпругата си, закачки за разликата във височината им, което определено му подсигурявало мястото на глава на семейството и дори скандални коментари за физическите му атрибути. Отначало бе изненадан, после започна да му се струва забавно. Наперено двадесетгодишно момиче от отдела за художествено оформление беше похвалило вратовръзката му, а един инвалид го попита колко време отделя, за да поддържа такава форма. Когато напуснаха отдела по продажбите, още една жена му направи комплимент за фигурата му, което го накара учудено да погледне Даяна.

— Какво каза? — тихо попита той.

Тя отвърна с усмивка:

— Каза, че имаш „страхотни бедра“.

— Така си и мислех. — След момент я погледна отново. — Жената в последния отдел — онази с мастилото по ръцете — хареса вратовръзката ми. Благодаря ти, че ми я услужи.

Тази сутрин той беше разбрал, че единствената вратовръзка, която носи, е черна, а не тъмносиня, както си мислеше. Даяна реши проблема, като отиде в спалнята си и се появи с вратовръзка.

— Щом я видях, я харесах — обясни тя, — тъй че я купих за… някого.

Коул стигна до извода, че я е купила за Пенуърт, и въпреки че беше малко по-ярка от консервативните вратовръзки, които обикновено носеше, се зарадва.

— Не ти я услужих, а ти я подарих — простичко каза Даяна, — и не съм я купила за Дан. Щом нещо ми харесва, го взимам, за да ми е подръка.

Пресконференцията беше предвидена да се състои в обширния кабинет на Даяна, където вече се бяха събрали тридесетина репортери и фотографи. Преди двамата да влязат, тя се спря и му оправи вратовръзката. Това беше най-обикновен съпружески жест, който изглеждаше още по-интимен при необикновените им отношения.

— Чудесно! — заяви тя.

Коул си помисли, че тя изглежда чудесно в лимонената на цвят копринена рокля с висока бяла яка и широки бели ръкави и възхитеният му поглед издаде мислите му. Неизреченият комплимент я накара да хване ръката му при отварянето на вратата към претъпкания й шумен кабинет.

Първото нещо, което младият мъж забеляза, беше семейството на Даяна, настанило се близо до бюрото й. Това беше израз на солидарност, която го шокира.

Другото нещо, което той забеляза, беше, че атмосферата на пресконференцията е далеч по-различна от онези, в които беше участвал. Нямаше враждебност или подозрение. Вместо да крещят към него подвеждащи въпроси, изпълнени с прикрити нападки, те се шегуваха с дългогодишния му ергенлък и подхвърляха на Даяна, че една жена има право да си смени решението — изключително галантен начин да се спомене за изневярата на Пенуърт, който изненада и очарова Коул. Даяна приемаше всичко съвсем спокойно, без дори да трепне.

— Откога се познавате? — извика някой.

— За пръв път се срещнахме, когато Коул беше в колежа — отговори Даяна, като с Коул се редуваха в отговорите, както беше предложила Синди.

— Кога ще е меденият ви месец?

— По-късно през седмицата, когато и двамата ще можем да се освободим — отговори Коул, като имаше предвид посещението при Кал.

— Къде отивате?

Даяна понечи да отговори, но той се намеси.

— Няма да ви кажем! — с усмивка отвърна младият мъж. Всичко мина без проблеми, докато не беше зададен последният въпрос от слаб мъж с очила.

— Господин Харисън, бихте ли коментирали слуховете, че Комисията по ценните книжа е започнала разследване за вероятна измама при сделката „Къшман“?

Той почувства как Даяна се сви и изпита желание да изхвърли този дребен хитрец през прозореца. Неочаквано бабата на Даяна се намеси със стиснати юмруци.

— Млади човече — предупреди тя четиридесетгодишния журналист с гневен тон, — виждам, че на закуска сте ял изкуствен тор и това е повлияло на характера ви!

Всички се засмяха и започнаха да излизат от кабинета. Лимузината на Коул го чакаше, за да го откара до летището. Той трябваше да пристигне навреме в кабинета си Далас за уговорена след час и половина среща. Беше бесен на репортера и развълнуван от присъствието на временните си роднини, особено от това на бабата на Даяна. Погледна към семейството и съвсем забрави какво искаше да каже. И понеже не знаеше как да се справи, просто се усмихна, после се наведе и целуна Даяна по бузата.

— Ще се видим в четвъртък.

Излезе и затвори вратата, като остави семейството в кабинета на Даяна. Хенри Брайтън пръв проговори:

— Чудя се от колко ли време никой не се е застъпвал за това момче.

Кори остана, за да помогне на сестра си да оправи кабинета. Мислеше си за слуховете относно бизнеса на Коул, както и за намека на журналиста за разследване от Комисията.

Докато поставяше четири стола на мястото им, Даяна отиде до бюрото си, седна на края му и я погледна.

— Кори?

— Ммм?

— Какво има?

Кори се отдръпна, за да провери положението на пауна спрямо кристалната бонбониера, и премести бонбониерата няколко сантиметра по-наляво.

— Нищо. Защо питаш?

— Защото аз съм по подреждането, помниш ли? Ти си мишлето, което обича безпорядъка.

Тя отдръпна ръка от кристалните бонбони, които щеше да подреди по форма и големина, и се обърна.

— Просто репортерите винаги ме притесняват.

— Особено — предположи Даяна с многозначителна усмивка, — когато обиждат с предположенията си зет ти.

— Най-вече тогава — призна Кори с въздишка.

Не искаше да признае, че Спенс също се съмнява в честността на Коул, но не можеше и да не я предупреди.

— Спенс вчера каза, че Коул си е създал много врагове през изминалите години.

— Разбира се — отговори Даяна. — Единственият начин да не си създаваш врагове е да не се развиваш.

Кори се удиви на способността на сестра си да бъде спокойна и разумна в подобен момент. Седнала на ръба на бюрото си, тя изглеждаше по-скоро като модел, отколкото като главен изпълнителен директор.

Беше създала просперираща корпорация и успяваше да я ръководи, без да губи от женствеността и човечността си.

Кори се усмихна и нежно изрече:

— Ти ни караш да се гордеем с теб, сестричке!

Даяна си мислеше за нежните, незабравими думи, които Коул й беше казал снощи, и за медения месец, който щеше да започне от четвъртък. Когато се опомни и погледна към часовника си, осъзна, че няма да има време да се обади на Дъг преди заседанието. Не искаше той да научи за брака й от медиите. Държеше сама да му каже.

Когато се върна от заседанието, завари Дъг да се разхожда напред-назад из кабинета й. Като се имаше предвид мрачното му изражение, той определено не се радваше на щастието й. Даяна затвори вратата на кабинета си и в момента, в който ключалката щракна, той избухна:

— От всички глупави, безсмислени… Не мога да повярвам, че наистина си се омъжила за… за това влечуго!

Даяна мислеше да се опита да му обясни, но думите му толкова я ядосаха, че вместо това отиде зад бюрото си. Стоеше мълчаливо, докато Дъг крачеше напред-назад и рошеше косата си като побъркан.

— Трябва да се отървеш от него още сега. Днес. Направи съобщение, че те е напил, измисли нещо, но се отърви от него. Той не е достоен да бъде в една стая е теб. Единственото, което може да прави, е да изхвърля конска тор!

— Ах, ти, сноб такъв! — избухна Даяна.

— Ако това, че ненавиждам един корпоративен гангстер, ме прави сноб, тогава такъв съм.

— Как смееш да говориш така? — пак избухна тя. — За кого се мислиш?

Той съвсем се вбеси. Удари ръце по бюрото й, наведе се и каза през зъби:

— Аз съм твой приятел. Хайде, направи го заради мен — отърви се от това копеле!

— Ти си полудял!

Той отново започна да крачи.

— Какво трябва да направя, за да те накарам да разбереш?

Спря и отново се обърна към нея.

— Неговите дни на стоковия пазар свършиха! Комисията ще го прибере и това е само началото. Когато федералното правителство приключи с него, ще отиде в затвора, където му е мястото, също като Ижан Боезки и Майкъл Милкън. Щатът Тексас също ще го прибере. Когато всички приключат с него, ще е само един разорен затворник, който е излежал присъдата си.

Даяна беше потресена, но успя да се овладее.

— Защо говориш така?

— Защото сделката „Къшман“ е мръсна. Той е мошеник и манипулатор. Той е животно!

— Защо говориш така? Дай ми едно доказателство вместо слухове.

— Не мога! — отвърна той.

— Тогава, моля те — каза тя тихо, като му протегна ръка — не вярвай на слухове. Вярвай на преценката ми. Бъди щастлив заради мен.

Най-накрая той се успокои, но тъгата му беше по-лоша от гнева.

— Даяна, на всичко съм готов заради теб, но не мога да съм щастлив и не мога да ти помогна, ако останеш омъжена за него.

— Възнамерявам да направя точно това — решително заяви тя, с което изненада дори себе си.

Той пребледня така, сякаш го беше ударила.

— Това копеле наистина има подход към всички жени, нали? Дори към теб. Може да те накара да направиш каквото пожелае.

Тя предположи, че Дъг е знаел, че всички момичета са си падали по Коул, и отказа да отговори на тези предизвикателства. Едва сдържаше сълзите си, когато приятелят й от детинство се насочи към вратата.

— Дъг? — изрече тя с напрегнат от болка глас. Той се обърна:

— Да?

— Довиждане — прошепна тя.