Джудит Макнот
Спомни си кога (39)

Тридесет и девета глава

Поради някаква причина спомените от снощния й сън започнаха да се връщат, докато приготвяше леглото в стаята за гости. Струваше й се толкова реален и все пак… не съвсем. Това странно плуващо легло, любовника демон, който я караше да се държи с неприсъщо за нея поведение. Настоятелната уста, нежните ръце… деликатни… силни.

Тя тръсна глава и се протегна да вземе възглавницата, притеснена от мислите си, но споменът не я напускаше. Сини светлини, малка стая, нисък таван, пространство, изпълнено с дим, което караше всичко да изглежда сиво. Сиво.

Коул тихо влезе, понесъл черна чанта за дрехи в дясната си ръка и куфар в лявата.

— Може ли…

Даяна извика уплашено и се извъртя, хванала здраво копринената си риза, после се засмя:

— О, ти ли си…

Той я погледна притеснено, като сложи куфара си на пода до леглото.

— Кого очакваше? Джак Изкормвача ли?

— Нещо такова — сухо отвърна тя.

— Аз ли те карам да се чувстваш нервна? — попита той.

Младата жена се обърна и видя как той бавно си сваля сакото, хипнотизирана от интимността на това действие.

— Не, разбира се, че не — излъга го тя.

Докато пускаше сакото си на един стол, разхлабваше вратовръзката си и я сваляше, той не откъсваше очи от нейните. За миг Даяна си помисли, че той ще се съблече пред нея.

Многозначителна усмивка заигра на устните му, докато разкопчаваше бялата си риза.

— Аз те карам да се чувстваш нервна.

Тя бързо помисли какво да му отговори и изрече:

— Наистина няма нищо общо с теб. Докато си вадеше багажа от колата, се сетих за един сън от снощи. Беше… е… доста… ъ-ъ-ъ… жив… сън… донякъде. Струваше ми се толкова истински.

Очите му блеснаха странно.

— Що за сън беше?

— Спомняш ли си един отдавнашен трилър „Бебето на Розмари“?

Коул се замисли, сети се за демонични истории и кимна.

— Жената във филма беше упоена и насилена да се съвкупява с дявола. — Даяна се обърна да запали лампата до леглото. — Е — обясни, — миналата нощ аз бях Розмари.

Пръстите му замръзнаха на третото копче.

Напълно неосъзнаваща какъв удар му е нанесла, тя излезе от стаята, като се обърна на вратата:

— Банята е направо. Да ти донеса ли нещо?

— Може би огромен бинт ще свърши работа — рече той язвително.

Очите й се разшириха и тя бързо го огледа — от широките рамене и бялата му риза до черните панталони и обувки.

— За какво?

— За самочувствието ми, Даяна.

Поразена от откритието, тя само кимна и се оттегли.

— Е, лека нощ.

Даяна механично започна да се подготвя за лягане. В банята си повтаряше заглавията на статиите от последните три издания на „Прекрасен живот“. Докато си сушеше косата, изпитваше нужда да си спомни имената на всички съученици от седми клас. Докато си слагаше пижамата, започна да изготвя списъка за коледни подаръци.

Но щом се насочи към тоалетната си масичка избухна в сълзи.

Като сграбчи няколко носни кърпички, тя се насочи към фотьойла, отпусна се в него и даде воля на сълзите, които беше сдържала дни наред. За пръв път, откакто беше прочела в „Инкуайърър“ за женитбата на Дан, се отдаде на самосъжаление.

Спомни си за комплиментите на Дан.

— Копеле! — Промълви тя и заплака още по-силно. Сети се за годините, които беше изгубила, за да се опитва да приспособи своите планове към неговите, и след всичко това той я заряза.

— Чудовище! — стенеше тя.

Помисли си за налудничавата женитба с Коул Харисън и заплака още по-горчиво.

— Лунатичка!

Сети се за сватбата си — как се клатушкаше пияна и се опитваше да си представи по друг начин свода от дървени решетки, и изстена:

— Идиотка!

Помисли си за Коул и начина, по който той се грижеше за нея тази сутрин и как се усмихваше сърдечно, докато й разказваше пиянските й лудории от предишната вечер.

Сети се за съня, който всъщност не беше сън, за спалнята на борда на частния самолет, който каца на писта, като бързо минава покрай сини светлини.

Спомни си за един мъж, който се опита да отблъсне идиотските й опити за съблазняване. И не успя. Той й беше изяснил и тя се бе съгласила, че сексуалната и емоционалната интимност няма да са част от договора им. После при първия възможен случай се беше нахвърлила върху него и понеже той винаги беше мил, просто бе пренебрегнал нежеланието си и се бе любил с нея.

В замяна на добрината, загрижеността и жертвата му тя току-що го беше обидила, като беше сравнила любовния им акт с ужасяваща сцена от филма „Бебето на Розмари“. Той беше толкова горд и толкова чувствителен към различието в социалното им потекло, че сигурно е много по-наранен от думите й, отколкото от това, че е забравила за случката.

Даяна заплака, облегнала глава на коленете си.

Плака, докато главата я заболя и кладенецът от сълзи пресъхна, после изтри очи и издуха носа си. Минутите минаваха, докато се взираше в картината на стената, преоценяваше миналото и обмисляше бъдещето си. Тя щеше да наеме повече служители за управлението, да разпредели отговорността и щеше да отдели повече време за себе си — като започне с една дълга почивка от около седмица. Ще отиде в Гърция, реши тя, ще направи обиколка с кораб из островите, ще посети приятели в Париж и Рим, ще види Египет. Дори може да си позволи неангажираща сексуална връзка. А може и две. Според съвременните разбирания по този въпрос тя беше направо монахиня. Имаше право на всичко това, че дори и на повече. Ще внимава само да не нарушава договора си с Коул.

Коул. Тя отново обмисли ситуацията, после стана от шезлонга и решително се отправи към гардероба си, за да се облече. Дължеше му извинение.

Стиснал зъби, Коул слушаше сърцераздирателните хлипания, идващи от съседната стая, като с това се самонаказваше. Той беше парий, мислеше си, изпълнен с омраза към самия себе си — дявол, който унищожава всеки, до когото се доближи. Той беше един Харисън, не беше подходящ за среда на почтени хора. Нямаше право да си мисли, че може да се изкачи по-високо от всички други представители на рода Харисън. Можеше да трупа пари, да си купи скъпи дрехи, да се отърве от акцента си, но не можеше да се спаси от мръсотията на Кингдъм Сити, която беше полепнала в душата му, процъфтяваше в гените му.

Имаше много жени, с които можеше да сключи брак — актриси, сервитьорки или някоя отегчена светска жена, която щеше да е също толкова морално и духовно пропаднала, но Даяна Фостър обаче беше различна. Деликатна. Чаровна. Недосегаема.

Той нямаше право да се доближава до нея миналата нощ или да я убеждава да се омъжи за него. Той беше мръсно копеле, което си позволи да спи с нея. Не беше предполагал, че това ще се случи. Убежденията и самоконтролът му не издържаха и ден. Той каза, че тя е наранила самочувствието му. Той нямаше право да се обижда.

Сети се за изключителните й постижения и беше толкова горд с нея, че сърцето го заболя. Обърна се, когато се разнесе лекото почукване на вратата.

— Коул, може ли да поговорим за момент?

Той я покани и тя влезе, облечена с обикновена бял копринена роба с монограм, извезан в морскосиньо на джоба. Тя стискаше кърпичка и отдавна заспалата съвест на Коул отново се събуди. Преди двадесет и четири часа тя беше влязла в един хотел с гордо вдигната глава като кралица. След един ден брак с Коул Харисън Даяна изглеждаше като бездомно дете. След година, ако останеше омъжена за него, вероятно би изглеждала също толкова отчаяна като майка му.

— Даяна — рече той, като се опитваше да не издава чувствата си.

Тя поклати глава, за да го накара да замълчи. Косата й блесна на светлината на лампата.

— Моля те, седни — каза му развълнувано, като се отправи към два меки стола, поставени един срещу друг.

— Има някой неща, които трябва да ти кажа — започна тя, като изчака той да седне до нея.

Щеше да се опита да развали договора.

— Мисля, че вече знам какво искаш да кажеш — отвърна Коул.

— Първо, искам да се извиня за детинския начин, по който се отнесох към всичко това. Интересувах се неимоверно много от мнението на хората и се срамувам от това. Гордея се, че съм омъжена за теб и от утре никой няма да има причина да мисли другояче.

Коул учудено се взираше в бледото й лице. Тя сведе поглед и се загледа в свитите си ръце, после посрещна погледа му.

— Трябва да ти кажа, че съжалявам за случилото се в самолета снощи.

— Не желая да поема риска да чуя цялото обяснение — сухо изрече той, — но не е ли възможно снощната случка да е породена от взаимно привличане? Аз наистина те желаех. И знам, че и ти ме желаеше.

Внезапната усмивка и признанието му я учудиха.

— Всъщност — меко каза — имам информация от безпогрешен източник, че още едно време си ме харесвала.

Тя бавно стана, той също.

— Не съжалявам и няма да се извинявам за случилото се снощи — заяви Коул. — Ние се желаехме. Толкова е просто. Ще прекараме заедно около седмица. Женени сме.

Даяна усети, че е омагьосана от дълбокия му глас.

— И което е по-важно — харесваме се и сме приятели. Има ли нещо, с което да не си съгласна?

— Не — отвърна тя. — Какво предлагаш?

— Предлагам да обмислиш възможността за истински меден месец, докато сме в ранчото. Не ми отговаряй сега. Помисли си. Става ли?

Даяна се поколеба:

— Да.

— В такъв случай — рече той, като я целуна по челото — предлагам да излезеш оттук, преди да съм те тласнал към още някое важно решение в живота ти.