Джудит Макнот
Спомни си кога (58)

Петдесет и осма глава

През следващите два дни Коул си стоеше вкъщи, но или беше на телефона, или се съвещаваше. Посетителите пристигаха и си тръгваха от дома им под зорките очи на охраната.

Сега Коул имаше цел, той мобилизираше силите си и беше интересно да го види в действие. Тя го наблюдаваше как седи зад бюрото си в библиотеката със сплетени пръсти, докато слуша съветите на адвокатите си от Далас, обмисля и дава нареждания. Той работеше върху стратегии с адвокати от Вашингтон, правеше планове с Мъри и същевременно ръководеше компанията си. Когато тя най-малко очакваше, той внезапно се появяваше до нея, целуваше я и се връщаше за следващата среща, следващия телефонен разговор.

Даяна го наблюдаваше с удоволствие, но също не бездействаше. Позвъни тук-там и най-накрая откри Барбара Хейуърд във Върмонт. Свърза се и с компанията си, няколко пъти увери Кори, Спенс и цялото семейство, че всичко е наред. Дори два пъти се обади на Уилърд Бретлинг, за да разсее самотата му и с малко нежност и искрени комплименти да го накара да побърза с разработките си.

Даяна и Коул трябваше да тръгнат за Вашингтон на следващата сутрин и очакваха да останат там най-много два дена.