Джудит Макнот
Спомни си кога (15)

Петнадесета глава

— По дяволите, Коул! — избухна Калвин. Надигна се от стола, на който седеше, и се приближи до камината. — Губиш ми времето с приказки за акции и пълномощни, при положение, че единственото нещо, което желая, е да подържа твое дете в ръцете си! Не смятам, че искам прекалено много след всичко, което съм направил за теб!

Калвин използваше най-разнообразни начини — от обвинения до събуждане на чувството му за вина. Коул слушаше мълчаливо, но с всяка изминала минута гневът му все повече нарастваше. Цветистата тирада на Кал надминаваше всичко, изговорено до момента по тази тема.

— Защото ако не бях аз — продължаваше старецът, — щеше да живееш при баща си, така както това са правили баща му и всички преди него. Обаче ти се возиш в ролс-ройс и имаш частен самолет. — Кал забоде пръст в гърдите си и подчерта: — Аз съм този, който винаги е вярвал в теб, Коул. Аз съм човекът, който те окуражи да постъпиш в колежа. Аз съм този, който трябваше да те защитава пред баща ти, а когато той заяви, че не иска и да те знае, аз ти дадох всичките си пари, за да получиш добро образование! — Внезапно млъкна по средата на своя сърдит монолог и се насочи към кухнята. — Отивам да си изпия лекарството, но още не съм свършил. Остани на мястото си, докато се върна.

Коул проследи с поглед оттеглянето на стареца. Не каза нищо. Денят му никак не беше лек, а сега и вечерта. Беше приключил, с бизнес делата си по-скоро от очакваното и щастлив от възможността да прекара няколко часа със своя чичо, той беше позвънил на един от пилотите си и му беше наредил да се приготви за полет до Тексас. От този момент нататък всичко се обърка.

Условията за летене не бяха добри и от кулата за ръководство на въздушното движение ги посъветваха да заобиколят, за да избегнат бурята, която вилнееше над Аризона. Така изгубиха един час. Поради промяната на маршрута им се наложи да спрат в Ел Пасо, за да заредят самолета с допълнително гориво, а напрегнатият въздушен трафик доведе до ново едночасово забавяне. По време на полета Коул се опита да се свърже с Кал и да му каже да го чака на летището, но при шестото набиране на телефонния номер получи съобщение за повреда в апарата.

Когато слезе от самолета, горещината и влагата бяха толкова големи, че реши да наеме кола, за да пристигне по-бързо в ранчото.

Градчето Риджууд беше разположено северно от Кингдъм Сити, а ранчото на Кал беше на осемдесет километра от мястото. Риджууд Фийлд беше основано преди тридесет години й земите му се използваха предимно от нефтодобивните компании за добив на нефт и природен газ. Сондите бяха неделима част от пейзажа.

Фирмата за даване на коли под наем разполагаше само с две превозни средства. Собственичката беше усмихната дебелана, която изпълняваше функциите и на сервитьорка. На гърдите й висеше табелка с надпис „Робърта“.

Робърта избърса ръце в престилката си и любезно предостави на Коул възможността сам да избира.

— Коя кола искате — черната с повредения ауспух или другата с изтърканите гуми?

Той потисна раздразнението си и отвърна:

— Тази с повредения ауспух.

Жената одобрително кимна:

— Климатикът работи, така че няма да се обливате в пот, докато пътувате. Добър избор.

Тогава и на Коул му се струваше, че е избрал по-малкото зло, но впоследствие мнението му се промени. Когато Кал се върна във всекидневната и продължи да настоява на своето, на него му се прииска да беше избрал другата кола. Тогава вероятността да закъса някъде по пътя щеше да е много по-голяма, а една евентуална авария щеше да бъде достатъчна причина да отложи посещението си при стареца.

— Предлагам ти следната сделка — заяви Кал, докато се настаняваше на стола срещу Коул. — Ще сключиш брак с жена, която да е здрава и да има желание да износи и роди твоите деца, а аз ще ти припиша всичките си акции и ще ти ги поднеса като подарък за годишнината от сватбата. В противен случай ще прехвърля всичката си собственост на децата на Травис. Това е предложението ми. Решавай.

Възцари се ледено мълчание. Коул трескаво разсъждаваше. На тридесет и шест години той ръководеше дейността на мултинационална корпорация на обща стойност дванадесет милиарда долара. Всичко в бизнеса и личния му живот беше под пълен контрол… Всичко, освен този седемдесет и пет годишен старец, който в момента го заплашваше, че ще припише половината от компанията на Травис. Та братовчед му не можеше да направи дори един самостоятелна стъпка без напътствията на Коул! Не бе повярвал на думите на чичо си, ако не бяха произнесени с по-особен тон. Беше склонен да приеме, че Кал блъфира, когато погледът му се спря върху полицата над камината, обикновено отрупана със снимки, поставени в рамки. Забеляза, че броят на снимките се е увеличил — все на Травис и семейството му.

— Е? — Кал се приведе напред, нетърпелив да чуе отговора. — Какво мислиш за сделката, която ти предлагам?

— Мисля, че е не само абсурдна, но и налудничава.

— Искаш да кажеш, че сключването на брак е абсурд? — повиши глас чичо му. — Ами да, всички в тази проклета страна се развеждат, защото твоето поколение изобщо не изпитва респект към такива „налудничави“ понятия като брак, деца и отговорност!

Коул отказа да се включи в дебата и старецът махна с ръка към отрупаната със списания маса, която домашната помощница Лети безуспешно се опитваше да приведе в ред.

— Ако не ми вярваш, погледни какво пишат в тези списания! Ето. — Той се пресегна и взе един брой от любимия му „Рийдърс Дайджест“. — Прочети заглавията! Чуй това: „Измамите в нашите училища — национален скандал“. Според написаното тук например осем от десет ученици признават, че си служат с лъжи по един или друг повод. Моралните ценности са паднали толкова ниско, че много от подрастващите вече не правят разлика между доброто и злото!

— Не виждам какво общо има това с темата.

— А, така ли?! — Калвин затвори списанието. — Тогава може би ще решиш, че следната статия вече пряко засяга разисквания от нас въпрос. „Какво не знаят жените за съвременния мъж“. — Старецът захвърли ядосано списанието върху масата и се втренчи в Коул. — Не мога да разбера какво ви става на вас, днешните млади хора! Как така изведнъж жените престанаха да разбират мъжете, а мъжете престанаха да разбират жените?! И как нито едните, нито другите не осъзнават, че е нужно да се оженят, да останат заедно и да отгледат умни и добре възпитани деца?

Гневът на Коул продължаваше да расте.

— Доколкото си спомням, неведнъж, когато си повдигал този въпрос, съм отбелязвал пред теб, че нямаш никакво право да убеждаваш някого в ползата от брака и децата, след като никога не си имал нито съпруга, нито деца!

— За мое най-голямо съжаление! — отвърна той и взе един таблоид. — Само виж това! — Старецът потупа с показалец по първата страница и завря вестника в лицето на Коул.

Коул погледна заглавието на таблоида и удивено възкликна:

— „Инкуайърър“? Кога си се абонирал и за „Инкуайърър“?

— Лети обича да чете този вестник, но не това е важното в момента. Същественото е, че хората от твоето поколение са си загубили ума! Само виж какви ги вършите вие, младежите! Погледни снимката на тази красива млада жена! Тя е известна и принадлежи към висшето общество на Хюстън, което значи, че е и богата.

— И какво? — Гневният поглед на Коул не се отклони от лицето на чичото.

— Ето какво: годеникът й, Дан Пенуърт просто я е зарязал заради някаква осемнадесетгодишна италианка, която лежи полугола на плажа! — Тъй като младият мъж отново не погледна към вестника, Кал го отдръпна от лицето му, но не се предаде. — Изоставил я е, без да каже нито дума на бедното същество, и то в разгара на подготовката на сватбата!

— И какъв е изводът? — запита Коул.

— Този Пенуърт е роден и израснал в Хюстън, както и момичето, което е зарязал. Щом жителите на щата Тексас престанаха да разбират и могат да пренебрегват жените, както и традиционните ценности, това значи, че цялото ни общество върви към клоаката.

Коул потърка с пръсти стегнатите мускули на шията си. Дискусията не водеше доникъде. Двамата с Кал трябваше да решат неотложен делови въпрос. Да можеше да го отклони някак от абсурдната идея за женитбата! Преда време беше по-лесно тази тема да се смени с някоя друга, но този път старецът беше непоклатим. Той си даде сметка, че няма да успее да се измъкне.

После му хрумна, че Кал наистина може да е започнал да изглупява, но бързо отхвърли тази мисъл. Личността на стареца оставаше непроменена. Той продължаваше да бъде все така опърничав и упорит, като истински булдог. Както Коул беше обяснил на Джон Недърли в началото на седмицата, нищо не беше в състояние да отклони Кал от веднъж взетото решение. В деня, в който откриха нефт в земите му, той беше заявил, че парите няма да променят начина му на живот; така и стана.

— Виж какво — започна примирително Коул, — нямам намерение да споря с теб…

— Много добре.

— Искам да кажа, че няма да споря с теб по въпроса за упадъка на американското общество, за стойностите на брака или за необходимостта от деца…

— Много добре! — прекъсна го повторно Кал и се надигна от креслото си. — Тогава се ожени и се постарай съпругата ти да забременее, за да получиш другата половина от компанията. Ожени се за бродуейската танцьорка, която доведе тук преди две години — онази, с дългите червени нокти, или за учителката ти в седми клас, в която беше толкова влюбен. Няма значение, само се ожени за някоя! И ще е добре да побързаш, защото и ти, и аз не разполагаме с много време!

— Какво, по дяволите, означава това?

— Означава, че водим този разговор от две години, а ти все още си ерген. Аз пък съм без внуче, което да подрусвам на коленете си. Давам ти три месеца, за да се сгодиш, и още три, за да се ожениш. Ако дотогава не ми представиш законната си съпруга, ще припиша своята половина от акциите на младите Тед и Дона Джийн. В завещанието си ще определя Травис за административен директор, което ще го направи твой неофициален партньор. Когато Тед и Дона Джийн пораснат достатъчно, те ще бъдат твои помощници при ръководенето на компанията. Предполагам, че все ще ти е останало нещо от тази компания въпреки „вещата“ помощ на Травис. — Той захвърли „Инкуайърър“ на масата и отправи още едно предупреждение към племенника си: — На твое място не бих изчаквал шест месеца, за да свърша тази работа, Коул. Сърцето ми може да откаже да бие всеки момент, а следващата седмица възнамерявам да направя промяна в завещанието си: ако умра, преди да си се оженил, моите петдесет процента от корпорацията отиват в ръцете на Тед и Дона Джийн.

Младият мъж беше обзет от дива ярост. В първия момент реши да се опита да представи стареца за освидетелстване. Ако не успееше, можеше да оспори завещанието, но… това щеше да отнеме години, а успехът беше съмнителен.

Мислите му бяха прекъснати от влизането на Лети, икономката на чичо му.

— Яденето е готово — обяви тя.

Двамата мъже я чуха, но не й обърнаха внимание. Стояха по средата на стаята — високи, настръхнали, впили погледи един в друг.

— Нима не си в състояние да разбереш, че шест месеца може да не са ми достатъчни, за да намеря подходящата жена? — процеди през зъби Коул.

В отговор Кал посочи към купчината списания върху масата:

— Според проучванията, представени в тези списания, ти притежаваш пет от седемте най-важни качества, които жените искат да видят у своя съпруг. Богат си, интелигентен си, високообразован си, имаш блестящо бъдеще и както Дона Джийн казва, си „голямо парче“, което според мен трябва да означава, че си с прилична външност.

Доволен, че е спечелил битката, той пренебрегна леденото мълчание, с което племенникът му го слушаше. Изчака малко и нетърпеливо попита:

— Не искаш ли да разбереш кои са двете качества, които ти липсват?

— Не. — Коул беше толкова ядосан, че изобщо не беше до приказки.

Въпреки отрицателния отговор Кал услужливо обясни:

— Липсва ти желанието да бъдеш баща и се страхуваш, че дори аз ще се затрудня да те опиша като „нежен и любящ“. — Тъй като опитът му да се пошегува остана без ефект, той се обърна и тръгна към кухнята, подхвърляй кротко през рамо: — Лети е сложила масата.

Коул го проследи с поглед. Имаше чувството, че това, което се случва, не е реално. Беше обзет от гняв и горчивина и без тревога забеляза колко е изтъняла фигурата на чичо му и колко са се привели раменете му — нещо, което при нормални обстоятелства щеше силно да го притесни.

Минута по-късно, когато влезе в кухнята и седна срещу Кал, старецът изглеждаше значително по-добре. Коул сложи лист и златна писалка на масата и с леден глас изрече:

— Напиши го.

Калвин автоматично взе писалката, но челото му се сбърчи от объркване:

— Какво да напиша?

— Условията на нашата сделка. Отбележи дори и най-дребното изискване, на което трябва да отговаря според теб моята бъдеща съпруга. Не желая никакви изненади, когато доведа някоя жена тук. Никакви увъртания в последната минута под предлог, че съпругата ми не отговаря на някой твой критерий, който в момента си пропуснал да отбележиш.

Чичо му изглеждаше силно засегнат.

— Не се опитвам да ти избера жена, Коул. Оставям това на теб.

— Много любезно от твоя страна!

— Искам да бъдеш щастлив.

— Нима според теб всичко, което се случва сега, ме прави щастлив?

— Не, точно сега не, защото си ядосан.

— Не съм ядосан. Бесен съм!

Кал се усмихна и бутна листа обратно към племенника си, но той отсече:

— Искам го в писмен вид.

Лети направи отчаян опит да намали напрежението. Сложи пред мъжете по една чиния и настойчиво каза:

— Яжте, докато е топло.

— Какво искаш да получиш в писмен вид? — попита озадачено старецът.

— Сега яжте, после ще пишете — настоя икономката.

— Искам да напишеш, че ми приписваш своите петдесет процента, ако в срок от шест месеца си доведа съпруга.

— Откога думата ми не ти е достатъчна?

— Откакто прибягваш към изнудване.

— Я виж ти! — избухна Кал, но видът му подсказваше, че се чувства малко виновен. — Аз имам право сам да решавам на кого да припиша своя дял от компанията. Имам право да искам да знам, че един ден твоят син ще се ползва от моите пари и от моите авоари.

— Моят син? — Гласът на Коул опасно се понижи. — И това ли е част от сделката? Някое ново условие? Защо просто да взема някоя жена, която вече си има момченце? Така няма да се наложи да чакаш, нито да се притесняваш!

Калвин мълчаливо го изгледа, после набързо надраска онова, което Коул искаше от него, и му подаде листа:

— Ето ти го в писмен вид. Без уговорки.

Вечеряха в пълно мълчание; после Коул се върна във всекидневната, пусна телевизора и извади куфарчето си. Работата щеше да бъде най-добрият начин да избегне нов спор с чичо си, а телевизорът щеше да направи мълчанието по-малко потискащо.

Въпреки написаното от чичо му споразумение той не желаеше да жертва личния си живот в името на бизнеса. В момента нямаше представа какво точно ще предприеме. Можеше да поведе дела за оспорване на завещанието на стареца, да поиска освидетелстване, а също и да се съгласи на прибързана женитба. Всички тези варианти не само не му допадаха, но и го отвращаваха; изглеждаха му гротескни и мисълта за тях му причиняваше болка.

Чичо му седна в креслото си и невинно се загледа в лицето му, сякаш всичко се беше наредило точно така, както и двамата искаха. На коленете му стоеше отпуснат новият брой на „Хюстън Кроникъл“.

— Според онова, което съм чел, в днешно време повечето млади жени нямат желание да раждат. Предпочитат да се посветят на кариерата си. Внимавай да не попаднеш на някоя такава!

Коул демонстративно отмина думите му с мълчание и продължи да нахвърля бележки по документите си.

— Също така внимавай да не налетиш на някоя сметкаджийка, която само се преструва, че те обича, а всъщност ламти единствено за парите ти.

Гневът яростно закипя в гърдите му.

— Как, по дяволите, очакваш от мен да открия какви са истинските мотиви на някоя жена в рамките само на шест месеца?!

— Смятах, че вече си истински експерт по отношение на жените. Преди около две години нямаше ли една принцеса, която те преследваше из цяла Европа? — Коул го изгледа свирепо и Кал побърза да вдигне рамене. — Не е необходимо да подлагаш някоя жена на основен външен и вътрешен анализ, за да разбереш защо иска да се омъжи за теб.

— Така ли? И като имам предвид твоя голям личен опит с жените и бащинството, ще те помоля да ме посъветваш как точно да разбера какви са истинските мотиви на бъдещата ми съпруга.

— Ако бях на твое място, щях да избера най-сигурното средство за избягване на капани, поставени от жените, които се домогват към богатството ти, щях да си потърся съпруга, която има свой капитал.

Кал вдигна вежди и зачака реакцията на племенника си, но той мълчаливо продължи да работи.

В следващия четвърт час тишината в стаята се нарушаваше единствено от шума на разлиствани вестници; накрая Кал не издържа и отново заговори:

— В този вестник пише, че ще присъстваш на благотворителния Бал на бялата орхидея в събота вечер. Предоставил си най-скъпия предмет, който ще бъде продаден на предварителния аукцион. Тук отбелязват, че този бал е „най-значителното събитие от светския живот в Хюстън“. Няма защо да се притесняваш, че на подобно място ще попаднеш на някоя алчна за пари женица. Поогледай се наоколо, харесай си някоя и веднага ми я доведи тук, за да хвърля един поглед както на нея, така и на брачното ви свидетелство. В чест на първата годишнина от сватбата ви ще прехвърля всичките си акции от компанията на твое име, така както съм отбелязал писмено на онзи лист хартия.

Коул не отвърна и след малко Калвин широко се прозя.

— Ще си дочета вестника в леглото — уведоми племенника си той и стана. — Вече е десет. До късно ли смяташ да работиш?

— Всяка вечер в продължение на цели четиринадесет години работя до късно — кратко отвърна той. — Това е причината, поради която ти и Травис сте толкова богати.

За момент старецът се взря в него. Не можеше да оспори истината. После бавно пое към спалнята си.