Джудит Макнот
Спомни си кога (60)

Шестдесета глава

— Как мина? — попита Даяна, когато той се прибра.

— Договорихме се — отвърна с усмивка той. — Дадохме малко и спечелихме малко, после настояхме действителната процедура да се отложи за утре.

— Какво печелите?

— Убедихме съдията, че щом като така или иначе Комисията докладва на Конгреса, би трябвало да имам правото да присъстват членове от Конгреса и Комисията, ще ми позволят и кратко встъпително слово.

Тя му оправи вратовръзката.

— Просто не разбирам защо това е толкова важно.

— Защото името и компанията ми бяха компрометирани от сделката „Къшман“ — изрече твърдо той. — Не ми харесват нито това, нито методите, нито играчите. После добави малко по-спокойно. — Къшманови са стара фамилия и използват политическото си влияние, за да ме унищожат. Включи се и данъчната служба. Политиците и пресата са се настроили срещу мене и това не ми харесва. Отвращава ме лицемерието на всички.

Имаше едно нещо, което Даяна със сигурност беше научила за съпруга си, и то беше, че Коул Харисън, когото смятаха за безскрупулен, имаше много строги принципи.

— И мислиш, че можеш да промениш нещо утре.

— Може да успея да им обясня.

— Каза ми какво спечели тази сутрин, а какво загуби?

— Ако настоявам да произнеса встъпителна реч, трябва да се откажа от правото си да използвам Петата поправка.

— Да използваш Петата поправка? — изтръпна Даяна. — Сякаш си гангстер.

Това го накара да се усмихне.

— Третират ме като гангстер. И това — прошепна той, като захапа ухото й — се случва, когато някой си проправи път в Първа лига и започне да играе с момчетата, облечени в костюми „Брук Брадърс“.

— Но ти не носиш такъв костюм — засмя се тя.

— Знам — отвърна той невъзмутимо. — И това ги побърква. Не знаят как да се справят с мен. Непредсказуем съм.

На негово място Даяна щеше да се страхува да не бъде погрешно обвинен и изпратен в затвора. Но Коул беше толкова упорит и силен.

Даяна го погали по лицето.

— Наистина ли знаеш какво ще се случи утре?

— Не само това, ами и какво искам.

— Какво искаш?

Той повдигна лицето й, за да я целуне, и каза:

— Искам да видя лицето ти на възглавницата си, когато заспивам и когато се събуждам. И повече от всичко на света точно сега искам да ти дам всичко, което желаеш.

— Теб — предложи тя и видя как сивите му очи потъмняха от нежност.

— И това, включително — прошепна той.

Телефонът иззвъня и Даяна неохотно вдигна слушалката и каза:

— Ти си експерт по човешката природа тази вечер. Можеш ли да познаеш кой е на телефона?

Коул изрече първото име, за което се сети:

— Хейуърд.

С учудване разбра, че е прав.

— Той иска да дойде — прошепна Даяна.

В отговор Коул пъхна ръце в джобовете и кимна.