Джудит Макнот
Спомни си кога (54)

Петдесет и четвърта глава

Даяна се прибра вкъщи. Седна на един стол и се уви в одеяло, защото зъзнеше.

Кори звънеше през петнадесет минути. Даяна остави телефонния секретар включен, защото не можеше да помръдне.

Коул въобще не се обади.

Тя не беше способна да пророни сълза, нито да повърне отново.

В единадесет и петнадесет Кори отново се обади и този път не беше притеснена, а разгневена:

— Даяна, ако не вдигнеш телефона, веднага идвам! Когато се опита да вдигне слушалката, Кори вече беше затворила. За рекордно време тя пристигна със Спенс и отвори със собствения си ключ.

— Даяна — внимателно започна сестра й.

Сякаш и двамата си мислеха, че е полудяла, забеляза Даяна. Спенс клекна пред нея — красив и загрижен.

— Даяна — рече нежно той. — Какво ти каза Чарлз Хейуърд, скъпа?

Кори клекна до него, като го прегърна здраво, сякаш да го предпази от нещо отвратително, което щяха да чуят и което бе довело сестра й до това състояние.

Даяна ги погледна.

— О — рече тя, — каза, че Коул е прелъстил Барбара. Тя е забременяла, направила аборт и сега не може да има деца. Затова е толкова неуравновесена.

— Кааакво! — избухна Кори и скочи на крака. Даяна я проследи с поглед и прошепна:

— Не е ли удивително?

— … Удивително ли? — каза Кори, като погледна към Спенс, който бавно се изправяше до нея. — Така ли мислиш?

Тогава се случи това, от което Даяна се страхуваше часове наред. Започна да се смее и не можеше да спре.

— Коул дори с пръст не би я докоснал. Той живееше в непрекъснат страх от това, че ние ще му налетим. Помниш ли как се опитвахме да му направим впечатление?

— Помня — призна Кори.

— Толкова е смешно… толкова е идиотско.

— Така ли? Смешно? — внимателно попита сестра й. Всъщност тя осъзна, че Даяна е по-добре, отколкото изглежда.

— Да, точно така! Направо е комично. Знам, защото аз събирах залозите.

— Какви залози?

— Залозите! — засмя се тя. — Всички, включително и Барбара, се обзаложиха коя ще го целуне първа. — Започна да се смее още по-силно. — Аз събирах залозите. И нито една не спечели!

Внезапно закри лицето си с ръце и смехът й се превърна в плач.

— Никой не спечели! — хълцаше тя. — Унищожават го… и никой никога няма да спечели!