Джудит Макнот
Спомни си кога (26)

Двадесет и шеста глава

— Къде отиваме? — попита Даяна през смях, докато Коул я водеше към асансьорите. Ставаше й все по-весело и забавно. Утре отново щеше да се изправи пред нерадостната действителност, но тази вечер присъствието на Коул, изпитото вино и скъпото колие й предлагаха възможност да се наслаждава на живота. Щеше да се възползва.

— Какво ще кажеш да отидем до езерото Тахо? — предложи той и натисна бутона на асансьора. — Можем да се оженим, да поплуваме и да се върнем навреме за закуската.

Даяна реши, че той вече репетира за предстоящия важен разговор с избраницата на сърцето си, и с мъка прикри изненадата си от пълната липса на романтика в думите му.

— Езерото е доста далече — отвърна безгрижно тя. — Да не говорим, че не съм облечена подходящо за подобна среднощна разходка.

Мрачно огледа роклята си, а погледът на Коул се спря на нежната вдлъбнатина между гърдите й, после се спусна към тънката й талия.

— В такъв случай се сещам още за едно място, което би могло да предложи уединението, от което се нуждаем, за да осъществя намеренията си.

— Кое е то?

— Моя апартамент — отвърна той, въведе я в претъпкания асансьор и натисна копчето за последния етаж.

Даяна притеснено го погледна, но не посмя да възрази пред хората. Когато и последната двойка слезе от асансьора и двамата останаха сами, тя поклати решително глава:

— Не мога да изчезна от бала просто така. Особено пък с теб, с човека, който…

— Защо пък не с мен? — студено попита той. Асансьорът спря и вратите му безшумно се плъзнаха встрани, откривайки облицованото с черен мрамор фоайе. Коул сложи ръка на едната врата, за да попречи на асансьора да тръгне надолу.

Тя усети, че ще се разсмее при вида на обидата, изписала се по лицето му.

— Тази вечер ти беше толкова зает да браниш репутацията ми, че съвсем забрави за своята. Не мога просто така да изчезна заедно с теб, преди да съм разкрила пред семейството си истинската причина за купуването на това колие. А когато онези снимки излязат във вестниците и хората научат, че се каниш да се жениш, ще решат, че си непочтен човек.

Коул я изгледа поразен:

— Ти се притесняваш за моята репутация?

— Разбира се — с достойнство отвърна Даяна и пристъпи напред.

Фоайето всъщност беше преддверие към огромния луксозен апартамент, в който беше настанен младият мъж.

Двамата влязоха във всекидневната и Коул включи осветлението.

— Това е изненадващо за мен — с усмивка призна той. — Имам чувството, че това ще бъде вечер на нови за мен преживявания.

Коул погледна през рамо към Даяна, спряла до ниската масичка за кафе. Тя го наблюдаваше, наклонила леко глава. Изглеждаше изненадана. Много добре. Не знаеше как би постъпил, ако вместо изненада Даяна проявеше тревога. Отиде до бара и извади бутилка шампанско. Още алкохол във вените на една жена, изпълнена с благодарност и облекчение, само щеше да му помогне да осъществи плановете си.

— Изненади? — повтори Даяна. — Чудя се дали има нещо, което да бъде ново за теб?

— Първо, никога не съм излизал на балкона на този апартамент в компанията на жена. — Пръстите му умело отстраниха корковата тапа на бутилката. — Нужно ли е да обяснявам, че и това ми е за пръв път?

Той разкопча смокинга си и разхлаби папийонката си, после взе бутилката и две празни чаши и се отправи към балкона. Пътьом натисна с лакът ключа за осветлението на стената. Даяна си спомни, че и като младеж той имаше навика да върши няколко неща едновременно. Сега й направи път да мине и й подаде едната чаша.

— Нещо смешно ли виждаш? — попита Коул, забелязвайки усмивката й.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, просто мислех, че винаги съм се удивявала на способността ти да вършиш няколко работи наведнъж.

Комплиментът беше така неочакван и приятен, че го завари неподготвен.

Двамата застанаха до перилата на балкона и се загледаха в светлините на големия град. Даяна внезапно се сети за Дан.

— Надявам се, че в момента си мислиш за Пенуърт, а не за мен — подхвърли след миг Коул. — Не бих искал аз да съм причината за това нещастно изражение.

Даяна гордо вдигна брадичка:

— Всъщност двамата с Дан не прекарвахме много време заедно през последната година и на практика аз напълно съм забравила за него.

В отговор той скептично повдигна вежди, изразявайки своето съмнение и обида от недоверието й. След всичко, което беше сторил за нея тази вечер, не заслужаваше подобно отношение.

— Излъгах те — с въздишка призна тя. — Истината е, че приех раздялата, но въпреки това съм бясна! Чувствам се ужасно обидена и ядосана!

— Разбира се, че ще се чувстваш така — съчувствено рече Коул. — В края на краищата си зарязана от най-голямата отрепка, живяла някога на земята!

Даяна яростно го изгледа, после внезапно избухна в смях.

Смехът на Коул беше дълбок и галеше слуха й. Той нежно я прегърна и я привлече към себе си. Даяна не беше забравила за бъдещата годеница на Коул, но въпреки това й беше приятно да знае, че един толкова висок, красив и страхотен мъж я намира за достатъчно интересна и привлекателна, за да поиска да прекара свободното си време с нея. А не като Дан, който…

Тя вдигна чашата към устните си и отпи с надеждата да изличи от съзнанието си спомена за неверния си годеник.

Спомни си, че Коул искаше да се упражни в отправянето на предложение за женитба, а това от своя страна я подсети, че колието е все още на шията й.

— Най-добре ще е да сваля този накит, докато не съм забравила. В противен случай има опасност да си тръгна заедно с него — каза тя и посегна към закопчалката.

— Остави го — заповяда й Коул. — Купих го за теб.

— Не, ти го купи за жената, за която възнамеряваш да се ожениш…

— Току-що казах точно това.

Даяна тръсна глава, обърна се така, че да може ясно да вижда лицето му, отметна косата си назад и мрачно призна:

— Тази вечер пих повече, отколкото мога да понеса, и се страхувам, че ми е трудно да следя разговора ни.

— В такъв случай ще уточня какво имам предвид. Искам да станеш моя жена, Даяна. Още тази вечер.

Тя се вкопчи в перилата и нервно се засмя:

— Коул Харисън, да не си пиян?

— Със сигурност не съм.

Тя объркано го погледна:

— Тогава… аз съм пияна.

— Не, но бих искал да си.

Даяна с колеблива усмивка рече:

— Не говориш сериозно.

— Изключително сериозен съм.

— Не искам да го възприемаш като липса на благодарност или като критика, но смятам, че съм длъжна да те предупредя: отиваш прекалено далеч в своята загриженост за мен.

— Това няма нищо общо със загрижеността ми.

Коул хладно наблюдаваше опитите й да се шегува. Беше изключително красива, помисли си той. На корицата на списанието беше поместена снимката на усмихната, самоуверена млада жена, която беше създала и ръководеше печеливш бизнес. Но камерата не беше предала и една стотна от завладяващата сърдечност на нейната усмивка, нито червеникавия оттенък на махагоновата й коса, нито изумрудения блясък на обрамчените с гъсти мигли зелени очи. Що се отнася до леката трапчинка на брадичката, на снимката тя не се виждаше.

Даяна с мъка се съвзе от изненадата:

— Сигурно изпитвате огромна жалост към мен, господин Харисън, в противен случай не бихте постъпвали така.

— Не съм нито тъпанар, нито умопобъркан — отвърна сериозно той. — Предлагам ти женитба не от съжаление.

Даяна разбра, че той не се шегува.

— Наистина ли трябва да възприема думите ти за чиста монета?

— Уверявам те, че говоря напълно сериозно.

— В такъв случай имаш ли нещо против да ти задам няколко въпроса?

— Питай ме каквото искаш.

Тя наклони глава встрани; в очите й се четеше объркване, съмнение и любопитство.

— Някога да си вземал силни лекарства или наркотици?

— Никога.

— Да не би да очакваш да повярвам, че си се влюбил в мен още преди години и си носил в гърдите си светлото пламъче на любовта през всичкото време, докато сме били разделени?

— Този сценарий е също толкова нелеп, както и първия.

— Разбирам. — Изпита абсурдно разочарование от факта, че той никога не е бил дори мъничко увлечен по нея, докато някога тя беше хлътнала до уши.

— Да не би да предпочиташ да те излъжа, че съм луд по теб?

— Не. Предпочитам да ми кажеш какви са истинските причини, поради които ми предлагаш да стана твоя жена — хладно изрече Даяна.

— Причините са две: аз имам нужда от съпруга, а ти — съпруг.

— И това е достатъчно, за да стигнем до заключение, че сме родени един за друг? — иронизира го тя.

Коул спря поглед върху нежните й устни и внезапно и пита силното желание да ги целуне.

— Така мисля.

— Не зная защо трябва да се ожениш, но те уверявам, че бракът е последното нещо, от което аз се нуждая момента.

— Грешиш. Женитбата е точно това, от което имаш нужда. Пресата разтръби новината за разваления ти годеж на целия свят. Доколкото разбрах от една статия в „Инкуайърър“, през последната година списанието ти трудно устоява на ударите на конкуренцията, която използва като основен свой коз състоянието ти на „неомъжена щастливка“. Сега напрежението ще нарасне. Чакай да си спомня какво беше заглавието в „Инкуайърър“… А, да: „Неприятности в рая. Даяна Фостър изоставена от годеника си“. Коул поклати глава и откровено рече: — Това е много лоша реклама, Даяна, и застрашава бизнеса ти. Ако се омъжиш за мен, не само ще можеш да запазиш гордостта си, но и ще спасиш компанията си.

Тя го погледна така, сякаш беше получила удар в гърба от човека, от когото най-малко очакваше.

— Представям си колко отчаяна и разчувствана съм изглеждала, щом си допуснал, че ще приема предложение ти!

Понечи да тръгне към вратата, но Коул властно я хвана за ръката.

— Аз съм отчаяният, Даяна! — равно изрече той.

Тя го изгледа недоверчиво.

— Толкова отчаян, че предлагаш брак на първата срещната жена?

Инстинктът и опитът с жените му подсказаха, че малко нежност ще му помогне. Щеше да прибегне и към това, ако логиката и пълната искреност се окажеха недостатъчни. Точно в този момент Даяна беше ужасно уязвима. Той не искаше да каже или да направи нещо, с което би я накарал да се надява, че може да открие в него заместник на изгубения си любим. Освен това нямаше намерение да усложнява отношенията им с излишни емоции или физическа близост.

Затова не се поддаде на инстинкта си да я прегърне, да отметне лъскавия кичур от челото й и да й каже колко далеч е тя от понятието „първата срещната жена“, да я увери, че е живото въплъщение на идеала му за женственост и красота.

Но можеше да отслаби съпротивата й, като й предложи още малко алкохол:

— Допий шампанското си и тогава ще ти обясня.

Даяна искаше да възрази, но се отказа и отпи от чашата си.

— Проблемът ми идва от един старец на име Калвин Даунинг, чичо на майка ми. Когато реших да напусна ранчото и да се запиша в колежа, той беше човекът, който се опита да убеди баща ми в необходимостта от доброто образование, а когато не постигна очаквания ефект, сам ми зае нужните средства. Междувременно една нефтена компания направи сонда в ранчото на Кал и откри голямо количество нефт. Находището започна да носи по двадесет и шест хиляди долара месечно. Щом се дипломирах и се върнах у дома, Калвин ми даде всичките си спестявания, за да осъществя внимателно обмисления си план. Той винаги е вярвал в мен и в моите способности, както и в мечтите ми.

Впечатлена от прямотата му и неспособна да разбере как е възможно един толкова мил и загрижен за Коул старец да е в дъното на проблемите му, Даяна го подкани:

— Разказвай нататък. От всичко чуто до момента имам чувството, че чичо ти е последният човек, който би ти причинил някакви затруднения.

— Той мисли, че ми помага да разреша проблемите си, но всъщност е точно обратното.

— Не разбирам. Дори и да не бях пила толкова много тази вечер, пак нямаше да разбера.

— Не ти е ясно, защото още не си чула най-важното. След като завърших колежа, Кал ми даде всичките си спестявания, а освен това ипотекира земята си, за да изтегли заем от двеста хиляди долара. Така ми помогна да положа основите на компанията си. Аз настоях чичо ми да стане пълноправен партньор в моя бизнес.

Доколкото си спомняше от четеното по вестниците Коул Харисън притежаваше повече от пет милиарда долара. Даяна подхвърли:

— Предполагам, че си му върнал парите.

Коул кимна:

— Да. Върнах ги заедно с лихвите.

— Все още не разбирам в какво се състои проблемът — усмихна се Даяна.

— Проблемът е в пълноправното участие на Кал в бизнеса. Тъй като дължа сегашния си успех на неговата морална и материална подкрепа, години наред не ми даваше сърце да го накарам да подпише документи, с които да откаже от своя дял в компанията. Ще му бъда задължен до края на живота си, но в интерес на истината никога не съм допускал, че ще му хрумне да припише дела си на друг, не на мен.

Даяна имаше достатъчно опит със собствения си бизнес, за да схване опасността от подобно действие, но в още продължаваше да се съмнява, че въпросният старец е в състояние да извърши подобна коварна постъпка.

— Помолил ли си го да припише дела си на теб?

— Да.

— И?

Коул мрачно се усмихна:

— Той точно това иска, но има един проблем, който според него съм длъжен да му помогна да разреши.

— Какъв проблем?

— Проблемът с безсмъртието.

Даяна беше развеселена и объркана:

— С безсмъртието ли?

— Именно. През последните шест-седем години, след като надхвърли седемдесетте и здравето му започна да се влошава, чичо Калвин е обсебен от идеята след смъртта му да има негово продължение на тази земя. Освен мен той има още един племенник. Травис е женен. И той, и жена му са много симпатични и добри, но не разбират нищо от бизнес, а децата им са ужасни. Кал не може да ги понася. Поради тази причина Калвин иска аз да се оженя и да имам умни деца, които ще са носители на най-добрите гени на рода.

Даяна не беше сигурна, че разбра всичко, затова попита:

— И какво ще стане, ако не се ожениш?

— Кал ще припише своя дял на децата на Травис, Дона Джийн и Тед, които в момента са ученици. Ако това се случи, Травис и съпругата му ще станат мои партньори и ще имат думата при решаването на всички въпроси, свързани с дейността на компанията, до момента, в който децата им навършат пълнолетие. Травис и сега работи при мен. Той е лоялен и дава най-доброто от себе си, но няма достатъчно познания и лични качества да ръководи бизнеса. Децата му не притежават нито неговата лоялност, нито добротата и здравия разум на майка си. Всъщност те са алчни, егоистични интриганти, които вече си правят сметка как ще похарчат парите ми, когато сложат ръка на тях.

Даяна потисна усмивката си. Коул Харисън, страшилището на Уолстрийт, разиграван от един склерозирал старец!

— Бедният Кал! Каква дилема! Единият племенник няма качества, но има съпруга и деца. Другият е гениален, но няма нито жена, нито деца…

— Нито дори проявява желание да има такива — добави Коул. Беше доволен, че Даяна е схванала ситуацията. Той вдигна чашата, мълчаливо кимна на прелестната си събеседница и отпи голяма глътка.

— Наистина си изправен пред сериозен проблем — развеселено рече тя.

— Което, изглежда, ти се струва страшно забавно?

— Е, не можеш да отречеш, че ситуацията е наистина… готическа.

— Най-малко.

— В готическите романи обаче героинята е тази, която принуждават да сключи нежелан брак. Никога не съм чувала за герой, който да изпадне в подобно положение.

— Ако целта ти е да повдигнеш настроението ми, предупреждавам те, че няма да успееш — горчиво отвърна Коул.

— Значи — завърши тя, — щом ме видя тази вечер, си спомни, че съм изоставена от годеника си, и реши, че с радост ще приема предложението ти за женитба, за да ти помогна да решиш проблемите си. Особено след като ми купи това скъпо колие, за да спасиш доброто ми име!

— Не съм толкова егоистичен или суетен, Даяна. Много добре знаех, че ще отхвърлиш предложението ми, ако не беше едно нещо.

— И то е?

— Този брак ще помогне и на теб да разрешиш своите проблеми.

— Разбирам — кимна тя, макар нищо да не разбираше. Би ли ми обяснил как ще стане това?

— Много просто. Ако веднага се омъжиш за мен, ще можеш да запазиш гордостта си, независимо че си била отхвърлена от предишния си годеник. Утрешните вестници ще бъдат пълни със снимки на целувката ни на балкона, както и с романтичната история покрай купуването на колието. Ако едновременно с това се разбере за женитбата ни, хората ще си помислят, че ти си зарязала Пенуърт, а не той тебе.

Даяна сви рамене:

— Не мисля, че бих постъпила толкова абсурдно само за да спася гордостта и доброто си име.

— Не, разбира се. Но ти имаш и бизнес, който се нуждае от спасяване. Твоите конкуренти отдавна чакат удобен момент, за да удвоят атаките си срещу теб.

Погледът й пламна от гняв и обида. Тя сведе очи надолу, но Коул успя да забележи, че загрижеността й за бизнеса е много по-голяма, отколкото мъката й по Дан Пенуърт.

Въпреки деликатните си черти и нежната си хубост Даяна Фостър беше жена, която поставяше бизнеса на първо място. Това поне беше общото между тях, помисли си Коул, докато гледаше как вятърът си играе с лъскавата й коса.

Докато изчакваше отговора на Даяна, той се опита да си спомни какво е чел или чувал за бизнеса й. Не беше кой знае колко.

Очевидно компанията на семейство Фостър беше започнала с предлагането на различни услуги за богатите семейства в Хюстън, а впоследствие дейността й се беше разраснала и бе довела до създаването на списание „Прекрасен живот“. В началото на седмицата беше зърнал последния брой. Вече беше гледал интервюто с Даяна по телевизията, затова с любопитство се беше приближил и бе разлистил страниците на лъскавото списание. Беше забелязал, че голяма част от снимките са правени от Кори. Не се изненада. В неговите спомени тя винаги присъстваше заедно с фотоапарата си.

Впечатли го фактът, че създателката на това луксозно и много търсено списание е кроткото момиче, което някога му беше признало, че не участва в буйните веселия и пакости, защото не иска да се цапа.

Погледна лицето й, откроило се на лунната светлина, и се зачуди как е възможно онзи Пенуърт да е толкова глупав, че да замени Даяна Фостър с някаква осемнадесетгодишна манекенка. Дори когато беше на шестнадесет години, Даяна се отличаваше с интелект, умереност и нежност. Сега, вече зряла жена, тя се открояваше сред останалите жени като кралица сред селянки.

Коул беше имал множество краткотрайни връзки с манекени и фотомодели, за да знае, че този тип красавици са непоносимо отегчителни и суетни и че прекалено слабите им тела, които изглеждаха прекрасни и съблазнителни по кориците на списанията, всъщност не излъчваха и капчица сексапил.

Пенуърт беше глупак и беше проиграл шанса си. Коул Харисън беше умен, затова нямаше да пропусне своя.