Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (8)

VIII

Писмо на мистър Робърт Търн, изпратено от Севиля през 1527 г. до д-р Лий, посланик на крал Хенри VIII при император Карл, за да го осведоми за онези части на света, които са открити от императора и португалския крал, а също така за Северния път към Молукските острови

Както се вижда от новата търговия с подправки, която върши императорът, няма съмнение, че островите са богати на карамфил, индийски и мускатови орехи и канела и че на казаните острови, както и на другите там наоколо, на екватора и близо до него, има изобилие от злато, рубини, диаманти, червен циркон и други скъпоценни камъни, а също така и перли. По време на тези пътувания за подправки било открито, че в тези острови златото не се цени никак и местните хора придават по-голяма стойност на един нож или железен гвоздей. Аз не се съмнявам, че за тях нашето жито и семена, ако можем да ги изпратим там, ще бъдат тъй ценни, както за нас техните подправки. Също и фалшивите стъклени накити, които ние фабрикуваме, са така ценни за тях, както за нас техните скъпоценни камъни; онези, които търгуват с тези страни, са установили това от ежедневния си опит.

В една флотилия от три кораба и една каравела, съоръжена от тукашни търговци, която напусна този град през април, аз и моят съдружник вложихме хиляда и четиристотин дуката. Постъпихме така, защото с тези кораби пътуват и двама англичани, мои приятели, които искат да се запознаят с корабоплаването в тези морета и които ще ми донесат сведения за положението в тамошните страни.

През 1484 г. португалският крал решил да съоръжи няколко каравели, за да открие островите, откъдето се носят подправките. Така той изпратил една флотилия и през 1492 г. били открити островите Каликут, откъдето пристигаха всички подправки, с които той разполага. След това, през 1497 г., испанският крал, който желаел да открие земи на запад, съоръжил известен брой каравели, които открили Западна Индия — по-точно два острова от тази Индия, като ги нарекли единия Доминика, а другия Куба — и донесли злато от там. Когато португалският крал се научил за това, той изпратил хора при испанския крал и се договорил с него да си поделят помежду си целия неоткрит още свят.

Португалският крал бил вече открил някои острови, които се намират срещу островите Зелени нос, а също и известна част от континента на юг, която той нарекъл Бразилия.

Явно е, че новооткритата земя е част от континента Западна Индия, откъдето императорът получава всичкото си злато и всичките си перли. Както се вижда от картата, брегът продължава надолу на повече от 5000 левги. А от тези нови земи брегът върви на запад към Индия, оттам продължава на изток и след като завие на юг, достига до протока Тодуш Сантус, който по моите пресмятания се намира на повече от 5000 левги.

И така, изглежда, че и ние би трябвало да имаме право да търгуваме с Индия както другите, поне със страните, които сме открили. Но всичко това е нищо в сравнение с островите на подправките.

А ако е възможно да се плава от новооткритите земи нататък, няма съмнение, че като се потегли на север и се премине през северния полюс, може да се слезе до екватора и да се стигне до тези острови; и това ще бъде много по-кратък път от този, по който плават испанците и португалците.

И макар че ние не можем да ходим до казаните острови, защото едни от тях са на императора, а други на португалския крал, ние би трябвало да минем по този път и като стигнем веднъж до екватора, да открием земи не по-малко богати на злато и подправки. Минавайки по северния път, ние бихме могли да се възползваме от плаването покрай бреговете на Татария, коего ще бъде не по-малко доходно за нашата търговия с платове, отколкото подправките за императора и португалския крал.

Но общото мнение на всички географи е, че отвъд седмия пояс^[1] цялото море е замръзнало и студът е толкова голям, че никой човек не може да издържи на него. Досега обаче те всички бяха единодушни, че поради голямата горещина земите под екватора са необитаеми. И въпреки това, както опитът показа, няма земи по-благоприятни за живот и с по-умерен климат. И за да заключа, ще кажа, че ако се направи опит, същото ще се окаже вярно и за северните страни.

И тъй аз мисля, че няма необитаема страна, нито море, по което да не може да се плава.