Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (15)

XV

Открития по време на плаването към реката Об, извършена от Стивън Бароу, капитан на пинаса „Сърчтрифт“, през годината 1556

На 23 април, събота, празника на свети Марко, ние тръгнахме от Блакуол. Достопочтеният Себастиан Кабот се качи на борда в Грейвсенд заедно с разни благородници и благороднички, на които добрият стар джентълмен каза да се молят за щастието и благополучния успех на „Сърчтрифт“, нашия двумачтов кораб.

В петък, на 15 май, бяхме вече на 7 левги от норвежкия бряг. В събота, когато слънцето изгряваше на изток, ние достигнахме острова Свети Дънстън, на който аз дадох това име.

Юни. Хвърлихме котва в залива Корпус Кристи, когато слънцето беше на изток-североизток. Заливът навлиза почти половин левга навътре в сушата. Носът Корпус Кристи, е разположен на една левга от най-вдадената част на залива. Там имахме голям прилив и вълните препускаха към брега много бързо.

В четвъртък, в шест часа сутринта, на борда на нашия кораб се качиха хора от една руска ладия с двадесет гребла. Капитанът им ми подари един голям хляб, четири сушени щуки и една крина отлично овесено брашно, а аз му дадох един гребен и едно малко огледало. Каза ми, че отивал към Печора.

Вдигнахме котва, напуснахме река Кола и навлязохме в морето на седем-осем левги, където ни срещна силен северен вятър, така че бяхме принудени да се върнем обратно в реката, където при нас дойдоха няколко лодки. Казаха ни, че и те също отивали на север на лов за моржове и сьомга, и много щедро ми дадоха от техния бял пшеничен хляб. Един от тях, чието име беше Габриел, прояви голямо дружелюбие към мен и ми съобщи, че те всички отиват за сьомга и моржове към Печора. Той ми доказа по безспорен начин, че с попътен вятър за седем-осем дена ще стигнем река Печора, и аз бях много доволен, че ще пътуваме заедно. Този Габриел обеща да ме предупреждава за плитчините, което наистина и направи.

В сряда беше Еньовден. Изпратихме малката лодка да измери дълбочината на едно тясно заливче, обаче при отлива то остана почти сухо. Макар това убежище да не беше добро, понеже изглеждаше, че северният вятър ще докара буря, ние рифовахме ветрилата, пуснахме котва и решихме да останем на това място, колкото и да не беше подходящо. При входа на залива срещнахме един барк и тъкмо тогава вятърът стихна така внезапно, че не можахме да влезем в залива, и преди да можем да изправим кораба срещу вятъра, без малко не заседнахме на подветрения бряг, така че бяхме принудени да хвърлим котва откъм подветрената страна и да минем през едно тясно място, смятайки да се придвижим напред, като придърпваме котвеното въже. Проявявайки доброто си желание да ни помогнат, Габриел и неколцина други дойдоха с малки лодки, но усилията им бяха напразни и те само рискуваха да се удавят. Габриел ни изпрати една малка котва, която ние хвърлихме откъм морето. С помощта на двете котви насочихме носа на кораба към морето и вдигнахме фока и грота. Когато баркът наближи, ние отрязахме едното котвено въже и отворихме път на нашия приятел към морето.

Със следния прилив Габриел и другарите му отплаваха.

Изпратих една лодка до брега, за да донесат прясна вода и дърва. Когато слезли на сушата, Кирил посрещнал нашите хора най-любезно и ги нагостил, а същевременно накарал някои от своите хора да напълнят нашите бурета с вода и да помогнат на нашите моряци да занесат дърва в лодката си. След това той си облякъл най-хубавата копринена дреха, сложил си една огърлица от перли и така пременен дойде на нашия кораб. Аз го поздравих с добре дошъл и му дадох една чиния със смокини.

Юли. Когато слънцето стоеше на северозапад, ние хвърлихме котва на половин левга от брега, където имаше изобилие от риба — разни видове треска — при дълбочина 60 фута.

В неделя нашите хора сякоха дърва на брега и ги донесоха на борда; също така натоварихме на кораба камъни за баласт.

Тази сутрин Габриел видя дим на две девги по брега и с една малка гребна лодка отиде до това място. При слънце на северозапад той се върна на борда, водейки със себе си един самоед. Той беше съвсем млад и ми подари три млади диви гъски.

Във вторник, при слънце на северозапад, ни се стори, че виждаме земя; впоследствие това се оказа огромна грамада лед. Малко повече от половин час след като видяхме този лед, без да усетим, се видяхме заградени от плаващи ледени късове, което беше страшна гледка. В течение на шест часа единственото, което можехме да правим, бе да избягваме ту един леден блок, ту друг, като вятърът едва стигаше, за да можем да насочваме кораба.

В деня на свети Яков, при югозападно слънце, край кораба се появи огромен кит, толкова близо до борда, че можехме да забием в него сабя или някакво друго оръжие, което не смеехме да направим от страх, че той може да преобърне кораба. Тогава аз повиках екипажа да се събере на палубата и всички започнахме да викаме, така че поради нашите викове той се отдалечи от нас. Над водата се виждаше толкова от гърба му, колкото беше ширината на нашия пинас. А когато подскачаше и падаше във водата, се чуваше такъв страшен плясък, че човек се смайваше; но, слава богу, най-после се отървахме от него. Малко след това съзряхме някакви острови, към които се насочихме, и там намерихме добро пристанище. Хвърлихме котва и нарекохме острова Свети Яков; там намерихме сладка вода.

Видяхме, че една лодка с ветрило се приближава до мястото, където смятахме да хвърлим котва. Тогава аз изпратих наша лодка при тях да ги доведе на борда на нашия кораб. Запознахме се и техният вожд ни каза, че сме отминали пътя, който ще ни отведе до Об. „Тази земя — каза той — се нарича Новая земля, т.е. нова земя“. Аз му дадох едно стоманено огледало, две лъжици от сплав от олово и калай и два ножа в ножници, обшити с кадифе, а той ми даде 17 диви гъски. Името на този човек беше Лошак.

Някои от неговите хора бяха на брега, където гонеха една бяла мечка от високите скали към водата.

Август. Отново срещнах Лошак и слязох на брега с него. Той ме заведе до едно място, където имаше над триста самоедски идола — най-лошата и нехудожествена работа, каквато някога съм виждал. Очите и устата на някои от тях са били намазани с кръв. Те представляваха фигури на мъже, жени и деца, много грубо издялани. Пред някои идоли бяха поставени пънове, които достигаха до устата им, целите изцапани с кръв. Вероятно на тези пънове те принасят жертвите си. Видях също и инструментите, с които пекат месото, и доколкото можах да разбера, огън се пали направо под шишовете.

Лошак, който беше с мен, ми каза, че тези самоеди не са така опасни, както онези около Об. Те нямат къщи, а само палатки, направени от еленови кожи, които подпират с колове и пръти. Когато излизат на брега, носят лодките си на гръб. За впрягане в шейните си те нямат други животни освен елени. Нямат хляб, нито жито, освен когато русите им занесат. Имат много слаби познания и са неграмотни.

В сряда видяхме ужасни ледени блокове да се приближават към нас и затова намерихме за добре да потеглим с най-голяма бързина, и така аз отново се върнах на запад.

През нощта излезе такава страшна буря, каквато не бяхме виждали дотогава, макар че преживяхме много бури, откакто напуснахме Англия. Чудо беше, че нашият барк можа да издържи на такива огромни и страшни вълни, което стана благодарение на помощта на бога, който никога не изоставя изпадналите в беда, когато те с увереност се осланят на него.

В събота морето беше спокойно. Този ден по обед бяхме на 70 градуса и една трета северна ширина. Измерихме дълбочината и тя се оказа четиридесет и девет фадъма. Имаше тиня, което показваше, че се приближаваме до Нова земя. И тъй като нямахме вече никаква надежда да открием тази година повече нови земи на изток, сметнахме, че най-добре ще бъде да се върнем обратно, и то по три причини. Първата бяха постоянните североизточни и северни ветрове. Втората — голямото и страшно изобилие на плаващи ледове (аз се осмелих да навляза прекалено навътре между тях и благодаря на бога за благополучното си избавление). И третата причина бе, че нощите станаха много тъмни и зимата започна да наближава с бурите си. Затова реших да използвам първия попътен вятър, който бог ми прати.

Септември. На единадесети пристигнахме в Холмогори и прекарахме зимата там, очаквайки да дойде следното лято и да отидем по-далеч на изток, за да открием Об, както възнамерявахме.