Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Voyages and discoveries, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Атанасов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард Хаклут. Пътешествия и открития
Английска, първо издание
Библиотека морета, брегове и хора
Номер 52
Преводач: Васил Атанасов
Рецензент: Николай Божилов
Редактор: Жана Кръстева
Художник: Мария Зафиркова
Худ. редактор: Владимир Иванов
Техн. редактор: Добринка Маринкова
Коректор: Светла Карагеоргиева
Библиотечно оформление: Иван Кьосев
Дадена за набор на 28. VI. 1984 г.
Подписана за печат на 20 XI. 1984 г.
Излязла от печат м. декември 1984 г.
Изд. № 1791 Формат 84/108/32
Печ. коли 23 Изд. коли 19,32
УИК 20,15 Цена 1,89 лв.
ЕКП 9532121411; 2152–8 — 84
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна
ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна Пор. № 711
История
- — Добавяне
XLV
Първото плаване до бреговете на Америка, извършено с два барка от капитаните мистър Филип Амадас и мистър Артър Барлоу, които откриха онази част, сега позната под името Вирджиния, в годината 1584. Отчет, изпратен до високоблагородния сър Уолтър Роли, на чиито разноски се подготви пътуването
На 27 април 1584 година отплавахме с два барка от западния бряг на Англия, с пълни екипажи и добре снабдени с хранителни запаси.
На 10 май пристигнахме на Канарските острови и на 10 юни същата година наближихме островите на Западна Индия, като следвахме по-югоизточен курс, отколкото бе нужно, защото се съмнявахме, че течението в Мексиканския залив има такава сила, каквато после открихме, че действително има. Въздухът на тези острови беше нездравословен и повечето от хората ни се чувствуваха неразположени. След като се запасихме с прясна вода и с прясна храна, отплавахме на двадесетия ден от пристигането си.
На 2 юли попаднахме на плитчини, където усетихме силна и приятна миризма, сякаш се намирахме сред някаква прекрасна градина; това беше сигурен знак, че сушата не може да бъде далече. Като внимателно следяхме за суша и плавахме с отпуснати ветрила, на 4 юли достигнахме бряг. Предположихме, че това е континентът, и плавахме покрай брега в продължение на сто и двадесет морски мили, без да открием залив или устие на река, която се влива в морето. Влязохме в първия залив, който видяхме, макар и не без известни трудности, и хвърлихме котва на три изстрела от аркебуз от входа на залива. Изкачихме се на върховете на близките не много високи хълмове и оттам видяхме морето от двете страни. Земята, която бяхме открили, се оказа остров, двадесет мили дълъг и не повече от шест мили широк. От рида или хълма, където бяхме застанали, видяхме долини, където на гъсто растяха хубави кедри, а когато стреляхме с аркебузите си, под нас се вдигна огромно ято жерави (повечето бели) със страхотен, усилен от ехото крясък, сякаш многобройна войска беше надала едновременно вик.
На този остров има много хубави гори, пълни с птици, елени, сиви и земеровни зайци. Срещат се в невероятно изобилие дори и сред лято. В тези гори растат най-високите и най-червени кедри в света. Останахме на котва край острова цели два дни, преди да видим обитателите на страната. На третия ден видяхме една малка гребна лодка с трима мъже в нея да идва към нас. Тя дойде до острова и застана на разстояние четири изстрела с аркебуз от нашите кораби. Двама души останаха в лодката, а третият дойде по брега срещу корабите. Капитан Филип Амадас и други от нашите хора отидохме с лодка към сушата, където ни очакваше онзи човек, без да издава признаци на страх или колебание. След като той държа слово, което не разбрахме, ние го поканихме съобразно с неговото желание на корабите, дадохме му риза, шапка и разни неща, предложихме му да опита виното ни, месото ни, което му се услади, и след като разгледа двата барка, той слезна и отново се върна в собствената си лодка. Щом тя се отдалечи на два изстрела разстояние, той се зае да лови риба и за по-малко от половин час напълни лодката си с риба дотолкова, доколкото тя можеше да поеме, без да потъне, и след това се върна на брега. Там раздели рибата на две части, като обясни, че едната е за кораба, другата за него. И след като по този начин ни се отплати за нашия дар (доколкото му беше възможно), той си тръгна и изчезна от погледа ни.
На следния ден дойдоха много лодки и в една от тях беше братът на техния вожд, придружен от четиридесет или петдесет воини, много хубави и снажни мъже, тъй учтиви и с обноски, сякаш бяха истински европейци. Вождът им се нарича Унгина, страната Уиндгандакоа или сега, по желание на нейно величество, Вирджиния. След като държа дълго слово, ние му подарихме различни неща, които той прие с радост и благодарност.
Всички се подчиняват на своя вожд и се отнасят почтително към братята и децата му. По времето, когато бяхме там, самият вожд бил зле ранен в една битка с вожда на съседната страна — бил прострелян на две места в тялото и в бедрото, но оздравял.
След един-два дни започнахме да търгуваме с тях, като разменихме някои неща за ко̀зи, волски и еленови кожи. Като му показахме стоките, които носехме за размяна, от всичките неща, които видя, най му се хареса едно лъскаво калаено блюдо, което той вдигна и сложи пред гърдите си, след това направи дупка в него и го закачи на врата си, като обясни със знаци, че блюдото щяло да го предпазва от стрелите на враговете му. Защото този народ води страшна и жестока война със съседния народ и неговия вожд. Разменихме калаения съд за двадесет кожи на стойност двадесет крони или двадесет жълтици и един меден чайник за петдесет кожи на стойност петдесет крони. Предлагаха ни изгодна размяна за брадвичките и ножовете ни и бяха готови да ни дадат каквото поискаме за мечовете. Ние обаче не бяхме склонни да се разделим с тях. След два-три дни братът на вожда се качи на кораба, пи вино и вкуси от нашето ядене и от нашия хляб, които много му харесаха. И след като изминаха още няколко дни, доведе на корабите жена си, дъщеря си и две-три деца. Тя беше много хубава жена, дребна на ръст и много срамежлива. На гърба си носеше дълга наметка от кожа с козината навътре, а отпред — парче от същата кожа. На челото си имаше наниз от бели корали, а мъжът й пък носеше няколко такива наниза. На ушите си тя имаше обици от перли, които стигаха до кръста; една малка гривна от такива перли предадохме на ваше превъзходителство. Перлите бяха големи колкото едри грахови зърна. Останалите от по-първите жени носеха медни обици, които висяха от двете уши, а някои от децата на брата на вожда и знатните мъже имаха по пет-шест плочки мед, окачени на всяко ухо. Самият той носеше на главата си широка лента от злато или мед; тъй като тя не беше излъскана, не можахме да разберем от какъв метал бе направена, а и той не искаше по никакъв начин да я свали от главата си; само я опипахме и видяхме, че лесно се огъва.
Лодките им са направени от цяло дърво, бор или един вид смолиста ела, непозната у нас и която не расте в Англия. Нямат остри сечива, за да ги издълбават, и колкото сечива имат, те са съвсем малко; взели ги преди двадесет години, както мъжете обясниха, от останките на един разбил се християнски кораб, отнесен натам от бурите и лошо време. Никой от моряците не се спасил, а само корабът или част от него била изхвърлена на пясъка; от тези останки те извадили гвоздеите и други железни части и си направили най-добрите сечива. Ето как си правят еднодръвките: подпалват някое дърво и го повалят или вземат някое паднало дърво, намазват го със смола от едната страна и запалват смолата. Когато огънят издълбае дървото, изстъргват изгорелия слой с миди, а където желаят още да го издълбаят или уширят, намазват още смола, която изгаря мястото, и по този начин оформят отлични лодки, които могат да пренесат и двадесет души. Греблата им са като фурнаджийски лопати и често пъти тласкат лодките с дълги пръти.
Нашите брони, една сабя и различни други неща, които носехме, много се харесаха на брата на вожда им. Той предложи в замяна една голяма кутия, пълна с перли, но ние засега отказахме, защото не искахме да се разбере, че ги ценим, докато не узнаем край кои брегове на тази страна се намират бисерни миди.
Всеки ден ни изпращаше по един-два угоени овена, сиви и земеровни зайци и най-вкусните риби на света. Изпращаше ни пъпеши, орехи, краставици, тикви, грах и разни корени и други чудесни плодове. Пращаше ни също от тяхното жито, което е хубаво, бяло, добро на вкус и дава реколти за пет месеца. Хвърлят семето в земята, като леко я разкопават с дървена мотика или кирка. Ние самите опитахме почвата, посяхме нашия грах, който след десет дни израсна четиринадесет инча висок. Също така имат в изобилие боб от различни цветове.
След като много пъти те се бяха качвали на корабите ни, самият аз, придружен от още седмина души, навлязохме двадесет мили нагоре по реката. На следващата вечер достигнахме до един остров, който те наричат Роанук, на седем левги от залива, в който бяхме влезли. На северния му край имаше село от девет къщи, направени от кедър, с ограда от остри колове, която ги пази от враговете им. Жената на Гранганимо, брата на вожда им, изтича да ни посрещне весело и приятелски. Когато влязохме в нейния дом, който имаше пет стаи, тя ни покани да седнем до един голям огън, след това свали дрехите ни, изпра ги и ги изсуши. Някои от жените ни свалиха чорапите, изпраха ги и ни измиха краката с топла вода.
Въведе ни във вътрешната стая, където на една дъска, поставена край стената, тя сложи жито, варено в мляко, варено и печено еленско месо, варена и печена риба, сурови и варени пъпеши, най-различни корени и плодове. Всички пият само вода. Хората бяха любезни, приятелски настроени и добронамерени, липсваше всякаква хитрина и измама, с една дума, бяха като хората, които са живели в златния век. Те само трябва да се борят със студовете през кратката зима и да се изхранят с храната, която природата им дава. Докато ядяхме, при вратата дойдоха двама-трима мъже, които се връщаха от лов и носеха лъковете и стрелите си. Когато ги видяхме, ние се спогледахме и понечихме да посегнем към оръжията си. Но щом забеляза, че се опасяваме от нападение, тя се развълнува и извика на мъжете в къщата да излезнат; те грабнаха лъковете на ловците, строшиха стрелите и удряйки ги с тях, прогониха нещастните хора.
Отвъд този остров започва континентът, където точно срещу острова има широка река, наричана от местните жители Окъм.
Друга голяма река, наречена Кипо, се влива в нея и там има много миди, в които се намират перли. Преди двадесет и шест години, на северозапад, на четири дни път, един кораб се разбил на брега и при корабокрушението някои от хората се спасили; те били бели и местните жители ги приели.
Страшно се възхищаваха на корабите ни и на всички неща, които им бяха непознати, защото изглеждаше, че ги виждат за първи път. Когато дадохме изстрел с едно от оръдията, те се разтрепериха от страх и учудване, защото оръжията, с които си служат, са лъкове и стрели. Стрелите им са малки тръстики, към които закрепят остра мида или зъб на риба и това е достатъчно да се убие гол човек. Мечовете им са направени от вкоравено на огън дърво, а за защита си служат с дървени брони, които покриват само гърдите. Освен това имат един вид боздуган, на чийто край закрепват остър рог на елен или някое друго животно. Когато се отправят на война, носят със себе си своя идол, когото молят за съвет.
Когато за първи път видяхме тази земя, някои я взеха за континента, но след като влязохме в залива, видяхме пред себе си огромно море. Покрай брега се намира верига острови и между островите два-три протока. След като се премине през тях, преди да се достигне континентът, явява се друго голямо море, на едни места четиридесет, на други петдесет, на трети двадесет мили широко. В това затворено море има над сто острова с различна големина, като един от тях (онзи, на който ние спряхме) е шестнадесет мили дълъг. Оказа се приятно място, с плодородна почва, изобилие от хубави кедри, най-различни други ароматни дървета, френско грозде, коноп и много други полезни стоки, които ние при това плаване нямахме време да разгледаме.
И така, ваше превъзходителство, ние ви запознахме с подробностите на нашето откритие, направено с това плаване, доколкото краткото време, прекарано там, ни позволи да разгледаме тази новооткрита земя. Пристигнахме здрави и читави в западна Англия около средата на месец септември.
Също така доведохме с нас двама диваци, твърде яки мъже, чиито имена са Ванчезе и Мантео.