Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (51)

LI

Кратък доклад за забележителните подвизи, извършени от сър Франсис Дрейк през 1587 година срещу испанската флотилия, подготвена на рейда в Кадис, как той унищожи сто кораба и след това изненада една мощна карака на име „Сан Фелипе“, идваща от Източна Индия, каквато за първи път се виждаше в Англия

След като нейно величество беше известена за огромните приготовления в Испания за нападение на Англия по море, по отличния съвет на своя мъдър и благоразумен Съвет тя реши, че се налага да се осуетят тези планове. Затова нареди да се съоръжи флотилия от тридесет кораба и да се снабдят те с всичко необходимо. Командуването на тази флотилия тя повери на адмирал Франсис Дрейк, от чиито различни услуги се беше ползвала в миналото, като заповяда да му отделят четири кораба от кралския флот, а именно „Бонавентура“, който му беше флагмански кораб, „Лайън“, „Дредноут“ и „Рейнбоу“, и два пинаса, които бяха придадени към казаните четири кораба, за да ги обслужват. Също добавиха към тази флотилия някои високи кораби, собственост на лондонските търговци, които адмиралът похвали за отличната им служба в писмата си до нейно величество. Тази флотилия отплава от залива на Плимът към бреговете на Испания през април.

Срещнахме два кораба от Мидълбъро, които идваха от Кадис, и от тях узнахме, че там били струпани големи запаси от военни материали, за да бъдат извозени в Лисабон. Щом чу това, адмиралът ни с най-голяма бързина се насочи към Кадис и на 19 април влезе в пристанището с флотилията си. Още при влизането ни бяхме нападнати от шест галери, които обаче бързо се оттеглиха под защитата на укрепленията.

Най-напред потопихме с гюллета един кораб от Рагуза (хиляда тона), въоръжен с четиридесет бронзови оръдия и тежко натоварен със стоки. След това дойдоха две галери от Сънт Мерипорт и две от Порто Реал, които изстреляха голям брой гюллета по нас, но изобщо не успяха да ни навредят и скоро се оттеглиха, защото получиха доста добре нанесени удари като награда за усилията си.

Преди да се стъмни, бяхме вече завладели тридесет от корабите им и рейдът беше в наши ръце въпреки усилията на галерите, чиито капитани с удоволствие ги изтеглиха под укрепленията. Пет от пленените съдове бяха големи кораби от бискайските пристанища. Четири от тях подпалихме, тъй като те носеха хранителни припаси за кралския флот в Лисабон. Петият беше кораб с вместимост хиляда тона, натоварен с железни пръти, гвоздеи, железни обръчи, подкови и подобни стоки, предназначени за Западна Индия, и също го изгорихме. Завладяхме още един двеста и петдесет тонен кораб, натоварен с вино за кралския двор. Взехме го със себе си в открито море и там прехвърлихме виното на нашите кораби, след което подпалихме кораба. Освен това взехме в плен и три бързоходни ветрохода, всеки по триста тона, натоварени със сухар. Единия разтоварихме наполовина в пристанището и след това предадохме на огъня, а другите два взехме със себе си, когато се оттеглихме. Общо по наша преценка потопените и подпалени съдове, малки и големи, и онези, които взехме със себе си, възлизаха на около десет хиляди тона.

Докато се намирахме там, изпитахме не малко трудности поради непрестанния огън на испанците от галерите, фортовете и брега. На подходящи места непрекъснато поставяха нови оръдия, с които ни обстрелваха, независимо от стрелбата на техните кораби, които, когато повече не можеха да бъдат отбранявани, те сами подпалваха и насочваха към нас. С божията помощ и непобедимата смелост и енергия на нашия адмирал това необикновено нападение, което така изненада испанския крал, завърши щастливо и трая само един ден и две нощи.

След като осъществихме това забележително дело, напуснахме рейда на Кадис в петък сутринта, 21 април, със съвсем малко загуби, които не си струва да се споменават.

След като отплавахме, десетте галери, които се намираха на рейда, излязоха и сякаш за да изразят пренебрежението си, се забавляваха, като стреляха с оръдията си.

Вече се сдобихме с опит в сражение с галери. Мога да Ви уверя, че само четири кораба на нейно величество са достатъчни да се справят с двадесет галери, стига да са сами и да не са заети да охраняват други кораби. Никога не е имало галери в по-благоприятно положение и с по-добри възможности да добият предимство при сражение с кораби, и въпреки това те трябваше да отстъпят, макар ние да бяхме принудени да плаваме в едно тясно пространство, без да има къде да маневрираме, и да продължаваме така, докато разтоварим пленените кораби и ги подпалим, което не можеше лесно да сторим, докато не настъпеше прилив, защото само тогава можехме да ги отдалечим на известно разстояние от нас, та да не пламнат и нашите ветрила. Като си набави за сметка на припасите на противника сухар и вино, достатъчни да ни стигнат за много месеци (извън собствените си запаси, взети от Англия), нашият адмирал взе курс към нос Сагрес и плавайки нататък, залови на няколко пъти кораби, барки и каравели, почти стотина на брой, натоварени с обръчи, гребла за галери, дъги за бъчви и други материали, принадлежащи на испанския крал, за снабдяването на войските, които той възнамеряваше да изпрати срещу Англия. Изгорихме всички тия кораби, но към моряците се отнесохме добре и ги оставихме на сушата. След това адмиралът взе курс към Азорските острови; когато наближи на около двадесет-тридесет левги от остров Сан Мигел, има късмет да срещне една португалска карака на име „Сан Филипе“, която той завладя без особена съпротива. После прехвърли екипажа й на няколко кораба, снабдени добре с храни, и любезно ги изпрати да се приберат в собствената си страна. Това беше първата завръщаща се от Източна Индия карака, която някога е била завладявана от английска флотилия. За португалците това беше лош знак, защото корабът носеше името на португалския крал.

На екипажа плячката от този пленен кораб се стори извънредно голяма (и наистина беше огромна) и всички се увериха, че всеки ще получи достатъчно възнаграждение за своите усилия. Затова решиха да се завърнат в Англия, което и сториха, и след щастливо плаване се завърнаха в Плимът през същото лято с цялата флота и богата плячка за своя полза и заслужена похвала, и за голямо възхищение на цялото кралство.

И тук следва да се отбележи между другото, че пленяването на тази карака имаше двойно въздействие в Англия: първо, доказа на всички, че караките не са така страшни и могат да бъдат победени; и второ, показа на английската нация още по-добре какви са безкрайните богатства и съкровища на Източна Индия и по този начин тя самата, а и съседката й Холандия ще бъдат насърчени да поискат да делят Източна Индия с португалците, тъй като и тези два народа са също така умели в корабоводенето и не по-малко смели от тях. Впрочем силата на португалците не е толкова страшна, колкото се предполагаше досега.