Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (12)

XII

Новото плаване на североизток и откриването на Московското царство през годината 1553, предприето от сър Хю Уилъби, рицар, и извършено от неговия първи помощник Ричард Чансълър

По онова време, когато нашите търговци забелязаха, че английските стоки и произведения се търсят слабо в страните и народите около нас или близо до нас, че тези стоки са пренебрегвани и цената им спада, някои сериозни лондонски граждани и хора, загрижени за доброто на страната, започнаха да мислят как може да се излезе от това положение.

Виждайки, че богатството на испанците и португалците се увеличи изумително чрез търсенето и откриването на нови страни и нови търговски стоки, и предполагайки, че и те трябва да следват същия път и да използват същите средства, за да спечелят богатства, те решиха да предприемат едно ново и странно плаване. След много разговори и съвещания най-после бе решено да се приготвят и съоръжат три кораба за търсенето и откриването на северната част на света, с което да се отвори път за нашите хора, така че да могат да пътуват до нови и непознати кралства. Всеки, който желаеше да стане член на компанията, трябваше да плати двадесет и пет лири. По този начин за кратко време се събра сумата от шест хиляди лири и се закупиха три новопостроени и добре съоръжени кораба. Тъй като тези, които решиха да изпратят кораби в източната част на света, взеха предвид, че е съмнително дали морето в тази посока е свободно за плаване, те се погрижиха да снабдят корабите с хранителни припаси за осемнадесет месеца: храна за шест месеца за пътуването до северните страни, още толкова за престоя, който може да се наложи поради големите студове през зимата, и още толкова за завръщането в Англия.

Сър Хю Уилъби, много храбър джентълмен и от добър род, най-настойчиво молеше да му поверят отговорността за това предприятие. Най-после решиха да удовлетворят желанието му и го назначиха адмирал. А за управлението на другите кораби бе избран Ричард Чансълър, човек много уважаван заради способностите му. На двадесетия ден на месец май капитаните и моряците трябваше да отплават, като с божия воля тръгнат от Радклиф, когато започне отливът. След като се сбогуваха с близките си — един с жена си, друг с децата си, трети с роднини, — те вдигнаха котва и отплаваха с отлива. Носейки се леко по водата, те най-напред стигнаха до Гринуич. По-големите кораби бяха теглени от гребни лодки и моряците, които бяха облечени в светлосини дрехи, вършеха старателно работата си. Когато наближиха Гринуич (където по това време се намираше дворът) и щом се пръсна новината за пристигането им, царедворците изскочиха тичешком от двореца и народът се събра, като се струпа на гъсти тълпи по брега на реката. Членовете на кралския съвет гледаха от прозорците на двореца, а останалите дворцови хора тичаха да се изкачат на върха на кулите. Корабите дадоха един залп с топовете си. Едни моряци стояха на кърмата и махаха с ръце за сбогом на приятелите си, други бяха стъпили на люковете или се катереха по мачтите, трети бяха насядали по реята на грота, четвърти бяха застанали по палубата. С една дума, беше истинско тържество. Корабите продължиха надолу по реката и достигнаха до Харидж. Най-после, понеже имаше попътен вятър, те вдигнаха ветрила и навлязоха в морето, като казаха последно сбогом на родната си страна, която не знаеха дали някога ще видят отново или не.

Сър Хю Уилъби, който беше предвидлив човек, събра при себе си офицерите от другите кораби и всички се съгласиха и решиха, ако някоя силна буря ги разпръсне и отдели един от друг, всеки кораб да направи всичко възможно да стигне до Уордхаус^[1], едно известно пристанище или крепост в кралство Норвегия, и онези, които пристигнат първи, да останат там и да чакат да дойдат и другите.

Още същия ден следобед около четири часа̀ внезапно излезе такава силна буря и вълните бяха толкова огромни, че корабите не можеха да следват определения си курс и от силата на вятъра бяха отнесени едни на една страна, други на друга и всички се намираха в голяма опасност. Адмиралският кораб, който беше вдигнал всичките си ветрила, бе подгонен с такава сила и бързина, че скоро се изгуби от погледа ни. Третият кораб също се отдели от нас и ние го загубихме. Пред очите на моряците от „Бонавентура“ лодката на адмиралския кораб бе отнесена от вълните.

И така, след като Ричард Чансълър остана сам с кораба и екипажа си, той взе курс към Уордхаус в Норвегия, където да спре и изчака останалите кораби. Като остана там седем дена, очаквайки ги напразно, той реши най-после да продължи сам замисленото пътуване. Докато се готвеше да отплава, той се срещна и завърза разговор с някакви шотландци, които започнаха настойчиво да го убеждават да се откаже от намерението си да открие нов морски път, като преувеличаваха опасностите, в които можеше да изпадне. Той обаче, бидейки убеден, че един храбър човек не може да извърши по-позорно нещо от това поради страх от опасности да се откаже от едно велико предприятие, ни най-малко не промени мнението си и не се обезсърчи, а остана твърд и неизменен в решението си, като беше готов или да осъществи замисленото плаване, или да умре.

Колкото до тези, които бяха на кораба с капитан Чансълър, те бяха също така твърдо решени да продължат пътуването. С всеки изминат ден надеждата им, че останалите кораби ще пристигнат, намаляваше все повече и най-после те отплаваха, като капитан Чансълър държеше курс към тази непозната част на света и отиде толкова надалече, че достигна до едно място, където изобщо нямаше нощ, а блестящото слънце светеше ясно над огромното безкрайно море. Най-после богу бе угодно да ги доведе до един голям залив, в който те влязоха. Гледайки във всички посоки наоколо си, те забелязаха в далечината една рибарска лодка и капитан Чансълър, придружен от неколцина от хората си, се упъти с лодка към нея. Но смаяни от необикновената за тях големина на неговия кораб, местните хора веднага почнаха да гребат в противоположна посока, като се мъчеха да избягат. Той обаче продължи да ги следва и най-после ги настигна. Тогава те, полумъртви от страх, легнаха по очи пред него и искаха да целунат краката му. Той обаче, понеже беше необикновено много учтив, ги гледаше любезно, като със знаци и ръкомахания им показа, че не иска да му се кланят така и внимателно ги вдигна на крака. Чудно бе да се види какви облаги му спечели впоследствие тази негова човечност. Защото рибарите разпространиха новината, че са пристигнали хора от един странен народ, необикновено благи и любезни. Тогава местните хора надойдоха да предложат безплатно храна на новодошлите гости и не отказваха да търгуват с тях, само че бяха обвързани от верски обичай, който им забраняваше да купуват чужди стоки без знанието и съгласието на краля им.

Тази страна се нарича Русия или Московия и Иван Василиевич (това беше името на техния крал) владее и управлява нашир и надлъж по тези места. И тези руски варвари също питаха нашите хора откъде са. На тези въпроси се отговаряше, че сме англичани, изпратени до тези брегове от най-превъзходния крал Едуард VI, че по негова заповед носим някои неща, които трябва да предадем на техния крал, че не търсим нищо друго освен приятелство, дружба и търговия с неговия народ и че ще има голяма полза и печалба за поданиците на двете кралства.

Местните люде тайно изпратили до императора известие за пристигането на хора от един странен народ, като питали какво ще благоволи да заповяда относно тях. Той разрешил на поданиците си да търгуват с тях и освен това обещал, че ако чужденците са склонни да дойдат при него, той сам ще поеме всички разноски по пътуването им с пощенската кола. Така капитан Чансълър започна пътуването си, което беше много дълго и трудно. Возихме се на шейни, които са съвсем обикновено нещо в тази страна и хората там почти не познават други превозни средства поради извънредната твърдост на земята, замръзнала през зимата от студа, който в тези области е изключително силен и ужасен. След много усилия и големи мъки по време на това дълго и уморително пътуване (защото пътувахме почти хиляда и петстотин мили) капитан Чансълър пристигна най-после в Москва, главния град на царството, където е седалището на царя.

Цялата страна е равнина и хълмове има малко. На север има обширни елови гори; като дървен материал тези дървета са твърде необходими и особено подходящи за строеж на къщи. В тези гори също се въдят диви животни като мечки и черни вълци. Когато зимата започне, студът постоянно се усилва все повече и повече и не намалява, докато слънчевите лъчи не го прогонят и зарадват земята. Моряците, които оставихме да пазят кораба, не смеели да излизат от каютите си, защото, щом се подадели навън, често дъхът им внезапно спирал и скоро след това падали полумъртви, толкова остър бил студът там.

Империята и владенията на царя са твърде обширни и богатството му по това време беше необикновено голямо. Москва е най-главният от всички градове. Нашите хора казват, че по размер тя е по-голяма от лондонското Сити заедно с предградията. В града има много големи сгради, но по красота и великолепие те далеч не могат да се мерят с нашите. Техните улици не са покрити с камъни като нашите. Стените на къщите са от дърво и повечето от тях са покрити с дървени плочки вместо керемиди.

След като останаха около дванадесет дена в града, при тях пристигна един пратеник, за да ги заведе в къщата на царя. Вътре в двореца се намираше една много благородна компания от царедворци, стотина на брой, всички облечени в обшити със златни зърна кафтани до глезените. Когато ги въведоха в тронната зала, нашите хора почнаха да се чудят на великолепието, което виждаха. Императорът седеше нависоко на истински царски престол и носеше на главата си златна диадема или корона, беше облечен в мантия, цялата обшита със злато, и в ръката си държеше скиптър, украсен със скъпоценни камъни. От едната му страна стоеше главният му секретар, а от другата великият военачалник, и двамата облечени в златотъкани дрехи; наоколо седяха членовете на съвета, сто и петдесет на брой, всички пременени по този начин.

Капитан Чансълър, който ни най-малко не се смути от всичко това, поздрави и изрази почитта си към императора по английски обичай, след което му връчи писмата на нашия крал Едуард VI.

След Москва най-важен в Русия се счита градът Новгород, като първи и най-голям търговски град на цялата Московия. Този град надминава всички други по ленени и конопени стоки. Там се продават също кожи, мед и восък. Някога Флемингови са имали там търговска кантора, но тъй като търгували нечестно, привилегиите им били отнети. Чувайки за пристигането на нашите хора в страната, тези Флемингови пратили писма срещу тях до императора, обвинили ги в пиратство и скитничество и искали от него да ги задържи и прати в затвора. Когато нашите хора узнаха за тези писма, те се уплашиха и си помислиха, че никога вече няма да се върнат в къщи. Но императорът вярваше повече на кралските писма, които нашите хора му донесоха, отколкото на лъжливите и измислени твърдения на Флемингови, и не им стори никакво зло.

Северните части на Русия доставят много редки и ценни кожи и между другото тези, които ние наричаме самурени и които нашите благороднички и богати госпожи носят около врата си; оттам идват също кожи на белки, бели, черни и червени лисичи кожи, заешки и хермелинови кожи, а също и боброви и други кожи. Тамошните хора изваряват морската вода и по този начин произвеждат големи количества сол.

Те изповядват гръцката вяра. В къщите си имат образи на домашни светци; онзи, който влезе в дома на съседа си, най-напред поздравява неговите светци, макар и да не ги вижда. Колкото до нашето верую и десетте божи заповеди, никой или поне само малцина ги знаят или могат да ги кажат. Според тяхното мнение такива тайни и свети неща не би трябвало прибързано и неблагоразумно да се съобщават на простия народ. Колкото до старите езици — латински, гръцки и еврейски, те изобщо не ги знаят.

Една част от Московията граничи с татарските страни и онези московци, които живеят по онези места, са големи идолопоклонници. Обикновените къщи в страната навсякъде са построени от чам. По форма и направа те са четвъртити, с малки и тесни прозорци, върху чиито рамки са опънати изстъргани кожи, които са прозрачни и пропущат светлината. Те имат печки, в които сутрин запалват огън и така затоплят къщата умерено, а понякога вътре става много горещо.

Тези са нещата, най-превъзходна кралице, които завърналите се наскоро от Русия ваши поданици съобщават относно състоянието на тази страна.