Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (30)

XXX

Известни доводи, показващи, че е възможно да се достигне до Молукските острови, като се плава на северозапад, написани от мистър Ричард Уилс, благородник

Говори се за четири прочути пътя към онези плодородни и богати острови, обикновено наричани Молукски, които постоянно се посещават за печалба и към които ежедневно пътуват кораби заради богатите подправки, които растат там. Разположени на изток от нулевия меридиан, на разстояние почти половината от географската дължина на земята, под екватора, тези острови са обитавани от неверници и варвари. Там е страшно горещо. И все пак тамошното изобилие на богатства се търси усилено, макар пътуването дотам да струва скъпо и пренасянето им до Европа да е много опасно. Пътят, който следват португалците, е известен на всички хора: това е югоизточният път около Африка, като се заобиколи нос Добра Надежда — за него се говори толкова, той е добре познат и по този маршрут се пътува много, така че не изглежда нужно тук да се дават повече сведения.

Вторият път е на югозапад, между Западна Индия или Южна Америка и южния континент, през тесния проток, през който Магелан мина първи преди няколко години и му даде името си. За испанците би било несъмнено удобно да минават по този път, тъй като той се намира близо до тамошните техни владения, ако теченията и ветровете им позволяваха да се върнат. Обаче тъй като не е възможно да се плава срещу вятъра и течението, този път не се използва никак или се използва съвсем малко, макар че е много добре известен.

Третият път е на североизток, отвъд Европа и Азия, който достойният и знаменит рицар сър Хю Уилъби търсеше, като се излагаше на опасности, и накрай стана жертва на студа — замръзна и загина. И наистина този път съществува само във въображението на географите. Ясно е за всеки разумен човек, а и опитът доказа, че не е възможно да се плава в онези северни морета, вечно покрити с лед и сняг, в противната влага и мрачните мъгли на този студен климат, при слабите слънчеви лъчи, които не могат да прочистят въздуха, и при неудобството да се живее тъй близо до полюса в нощ, която трае пет месеца.

Сър Хъмфри Гилбърт, учен и храбър рицар, разглежда обстойно един четвърти път до гореспоменатите щастливи Молукски острови. Но този път е опасен, преминаването е съмнително и плаването не е добре познато.

Най-напред кой може да ни увери, че има проходим път на северозапад, когато не може да се мине на североизток? Не се ли намират и двата пътя на еднакво разстояние от северния полюс? Ако общата карта на света, начертана от Ортелиус, е вярна, не е ли океанът отвъд Америка по-отдалечен на запад от нашия меридиан с 30–40 градуса, отколкото са крайните източни точки на Китай? В североизточните морета благородният рицар сър Хю Уилъби загина от студ. Можете ли тогава да обещаете по-добър успех на друг изследовател на северозапад?

Да приемем, че Западна Индия не представлява непрекъсната суша чак до полюса; да приемем, че между нея и полюса има проток; нека заливът да се намира по-близо до нас, отколкото обикновено показват картите; нека допуснем, че там няма други трудности; все пак от това не следва, че оттам имаме свободен път за Китай. Нека да вземем за пример Средиземно море: ние плаваме до Александрия в Египет, а варварите носят перлите и подправките си от Молукските острови, като плават нагоре по Червено море или Арабския залив до Суец, който е на три дена път от горепоменатия град. И все пак няма морски път от Александрия за Молукските острови поради провлака между двете морета. По същия начин, макар и северният път да е свободен на 61 градуса северна ширина и да е известно, че западният океан отвъд Америка, обикновено наричан Мар дел Сур, е отворен на 40 градуса на север от остров Япония, все пак в северна посока има триста левги над Япония. А там може да има земя, която да пречи на преминаването от море в море, и Америка да е свързана с Азия.

Освен това няма да има полза да се прави едно толкова дълго, мъчително и съмнително пътуване, щом в Китай няма да ти позволят да слезеш на брега, за да закупиш коприна и сребро, нито ще можеш да вземеш подправки и бисери от Молукските острови поради пиратите в тези морета.

И най-после всичкият този труд ще отиде напразно и всички направени разходи ще бъдат чиста загуба, ако накрай нашите пътешественици не могат да се завърнат обратно и да донесат в родната си страна тези блага и богатства, които с риск за корабите и с опасност за живота си са търсили в чужди страни. На североизток няма път, югоизточният път се държи от португалците, които са господари на тези морета. На югозапад Магелановото плаване ни показа, че източното течение е толкова бясно в този проток и навлиза с такава сила в тесния залив, че едва ли някой кораб може да се върне по този път.

За да се отговори на това възражение, можем да се позовем на плаванията на Кабот и други пътешественици. Достатъчно е обаче свидетелството на мистър Фробишър, който напоследък мина по този път между всички тези острови от лед и планини от сняг, дори отвъд залива, който се спуща надолу от север, и макар че на някои места, завръщайки се през август, той плава през ледове, дебели един инч, все пак се прибра благополучно в Англия.

Откъде, моля ви се, е дошъл насрещният прилив, който мистър Фробишър е срещнал, след като е проплавал доста дълго разстояние през тези протоци, ако имаше провлак между гореказания северозападен залив и Мар дел Сур, който да свързва Азия и Америка?

Грубите индиански канута минават през тези морета, португалците, сарацините и маврите пътуват постоянно нагоре-надолу по моретата, които се простират от Япония до Китай, от Китай до Малака и от Малака до Молукските острови. И нима един англичанин, по-добре въоръжен от тях (няма да говоря повече за нашата военна флота), ще се страхува да плава в този океан? И в кои морета изобщо няма пирати? При кое плаване няма опасности?

Нашите мореплаватели няма защо да търсят път за връщане през североизток, нито ще бъдат принудени да се опитват да минат през Магелановия проток на югозапад или пък да се излагат на опасност от португалците на югоизток: те могат да се завърнат през северозападния път, по който са минали на отиване.