Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (50)

L

Разказ за Западна Индия, написан от Лопеш Ваш, португалец, в който вярно е предадено плаването на наши англичани в годината 1587

По време на своето плаване Франсис Дрейк, един англичанин, като узнал, че град Номбре де Диос е съвсем слабо защитен, докара през нощта в пристанището четири пинаса, стовари сто и петдесет души на брега и като остави половината от хората си заедно с тръбача в един форт наблизо, с останалите влезе в града, без да му стори нищо, докато не достигна до пазарния площад. Тук войниците дадоха един залп с мускетите и тръбачите надуха тръбите (което вдигна страшен шум в града), а другарите им в крепостта им се обадиха, като започнаха да стрелят и да свирят с тръба. Всичко това така изплаши жителите на града, че те напуснаха домовете си и побягнаха в планината. Обаче някои от испанците бяха достатъчно съобразителни да отидат до единия ъгъл на площада, за да видят англичаните, и като разбраха, че са малцина, изпразниха оръжията си срещу тях. Успяха да убият тръбача и да прострелят капитана (на име Франсис Дрейк) в крака. Като усети, че е ранен, той се оттегли към форта, където бе оставил останалата част от хората си. Когато достигна там, Франсис Дрейк, когото хората му носеха по причина на раняването му, видя как хората му бягат. И той, и войниците му, обхванати от голям страх, си събуха панталоните, скочиха във водата, като с плуване и газене стигнаха до пинасите си и напуснаха пристанището. Така капитан Дрейк не можа да ограби Номбре де Диос; в схватката бе убит само един испанец, а от англичаните само техния тръбач, когото те така и оставиха, с тръба в ръка.

Недоволен, че жителите на Номбре де Диос го бяха отблъснали, капитан Дрейк се отправи с пинасите си към залива Дариен, където от някакви негри — роби, избягали от господарите си в Панама и Номбре де Диос — узнал, че тъкмо тогава от Панама към Номбре де Диос идвали много мулета, натоварени със злато и сребро. При тази вест Франсис Дрейк взел със себе си сто души стрелци и негрите и завардил пътя, докато съкровището дойде, охранявано единствено от мускетарите, които не подозирали нищо. Когато капитан Дрейк ги пресрещнал, той им отнел златото, а среброто оставил, тъй като не можел да го пренесе през планината. Два дни след това отиде в склада, където тукашните търговци си държат стоките, уби шест или седем души от тях, но не намери нито сребро, нито злато, а само голямо количество различни стоки. Той подпали склада, където изгоряха стоките, които се оценяваха на не повече от двеста хиляди дуката, и след това се върна на пинасите. Така било угодно на съдбата, че тристата души испански войници, изпратени да го пленят, пристигнаха на брега само половин час след като англичаните се бяха качили на корабите. И така бог позволи той да се измъкне, та да остане бич за испанците и в бъдеще.

Капитан Дрейк отнесе от бреговете на Перу осемстотин шестдесет и шест квинтала сребро по сто фунта на квинтал, което възлиза на един милион триста деветдесет хиляди и двеста дуката. Отнесе също сто хиляди пезос в злато, т.е. десет квинтала, която сума възлиза на сто и петдесет хиляди дуката. Освен това взе и съкровище, състоящо се от перли, скъпоценни камъни, сребърни реали и други предмети от голяма стойност.