Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (64)

LXIV

Плаването на капитан Уилям Паркър от Плимът, благородник, до Ямайка и Пуерто де Кавалос, разположен в залива на Хондурас и завладян от него и сър Антони Шърли, и храброто и щастливо нападение на Кампече, главния град на Юкатан, който той превзе и ограби с петдесет и шест души

В годината 1596 капитан Уилям Паркър от Плимът, благородник, снабден с един як сто и двадесет тонен кораб, наречен „Прудънс“, чийто капитан бе сам той, и един двадесет и пет тонен барк, наречен „Адвенчър“, отплава от Плимът през месец ноември със сто души екипаж.

Първото място, където спряхме в Западна Индия, беше остров Маргарита. Там пленихме един испански благородник (и неколцина други испанци) и той, за да се откупи, освободи капитан Джеймс Уилис и други петима англичани, пленници в Кумана^[1], които иначе никога не биха могли да излязат оттам. Отправихме се за остров Ямайка, където на 2 март срещнахме сър Антони Шърли, който, преди да пристигнем, беше превзел главния град на острова. Като се съединихме с него, отплавахме от Ямайка на 6 март и решихме да нападнем укрепения град Трухильо, който се намира близо до входа на хондураския залив. Имахме намерение да изненадаме стражата, но тя ни откри и даде тревога, като запали големи огньове. В отговор от града дадоха топовен изстрел и също запалиха огньове. Въпреки това на следния ден, 31 март, ние докарахме корабите си под укреплението и свалихме нашите хора на сушата. Нападението не успя, тъй като градът е непревземаем поради разположението си — той е построен на върха на един много стръмен хълм, който се издига до самото море и е заграден с толкова необикновено гъста гора, че е невъзможно да се мине между дърветата. До града се стига само по един съвсем тесен и стръмен път, на чийто край има силно укрепена порта, така че до нея можеш да се доближиш само ако внезапно изненадаш стражата; затова, след като загубихме няколко души, ние се отказахме от намерението си да превземем града.

Оттук на 2 април навлязохме по-навътре в залива, за да нападнем града Пуерто де Кавалос, но видяхме, че е добре укрепен, пък и по богатство ни най-малко не отговаря на нашите очаквания. Тъй като досега сър Антони Шърли и аз бяхме останали излъгани в надеждите си, ние решихме да се изкачим докъдето можем по река Долсе и след това да минем по суша до Южното море. И така потеглихме напред и навлязохме на повече от тридесет левги нагоре по казаната река Долсе, смятайки да минем по суша с два отряда, като носим със себе си един пинас, разглобен на шест части, които можеха да се съединят с винтове, и с него да плаваме известно време по Южното море, за да опитаме късмета си там. Обаче усилията ни останаха безплодни, понеже планините бяха страшно високи и разстоянието до Южното море се оказа по-голямо, отколкото го смятахме отначало. С голяма тъга се завърнахме до Трухильо, където аз се разделих със сър Антони Шърли.

След раздялата ми с този достоен рицар аз взех курс към източната част на Юкатан, откъдето обиколих северния бряг на този полуостров, докато дойдох до нос Десконосидо. Там взех 56 души от моите хора в една парагуа, т.е. дълго индианско кану, и като оставих кораба си на шест левги от град Кампече, в три часа през нощта слязох на брега съвсем близо до манастира Сан Франциско и превзех казания град Кампече, където плених капитана и кмета; в града имаше петстотин испанци и в двата близки града осем хиляди индианци. Множеството испанци, които избягаха при първото ми нападение, се събраха отново към десет часа сутринта и с подновени сили се нахвърлиха яростно върху мен и малкия ми отряд. При това нападение аз загубих около пет-шест души от моите войници и сам бях ранен в лявата страна на гърдите с куршум, който нося още в гръбнака си. Понеже ни притиснаха зле, ние измислихме една военна хитрост: завързахме ръка за ръка много градски жители, които бяхме пленили, и ги поставихме пред себе си като барикада да ни защищават от ожесточената срелба на неприятеля. И така с развято знаме, носейки със себе си нашите шестима убити, ние се оттеглихме по-безопасно в пристанището, където завладяхме една фрегата, която беше на котва там, натоварена с кралския данък в сребро и други добри стоки. Откарахме фрегатата, както и нашата парагуа до моя кораб, който беше хвърлил котва в два фадъма вода на шест левги от града, понеже не можеше да се приближи повече поради плитчините край брега. Тъкмо срещу мястото, където беше на котва нашият кораб, имаше един град, обитаван от 300–400 индианци от племето себо, който също превзехме. Там намерихме кампечийско дърво, което се използва за боядисване, както и восък и мед. След като прибрахме плячката на кораба, напуснахме брега и се отправихме към нос Каточе, но при това плаване аз загубих барка „Адвенчър“, който бе заловен от две бойни фрегати, изпратени от Кампече; с него беше пленен капитан Хен заедно с тринадесет души от моите хора, които, както по-късно разбрахме, били умъртвени от испанците. След като бяхме прекарали пет седмици по тези брегове, ние взехме курс към Хавана, където слязохме на суша, но не намерихме нищо. После минахме покрай Бермуда и оттам продължихме за Англия. Около 1 юли отминахме островите Сили и два дни по-късно пристигнахме в Плимът, където заварихме негова светлост граф Есекс, който тъкмо заминаваше с една голяма флота за Азорските острови.