Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (56)

LVI

Паметна битка с някои испански кораби и галери в Западна Индия, която водиха три кораба на достопочтения рицар сър Джордж Кари, тогава дворцов маршал на нейно величество, днес лорд Хъдсън, лорд Шамбелан

На 13 юни 1591 година, неделя, в пет часа сутринта забелязахме шест кораба на испанския крал. Четири от тях бяха по седемстотин тона, а другите два по шестстотин тона; след тях се появиха още два малки ветрохода. Срещнахме ги при нос Кориентес, който се намира на остров Куба. Появата на споменатите кораби ни зарадва, тъй като се надявахме, че те ще поемат нашия курс. Но щом ни забелязаха, те си подадоха взаимно някакви сигнали и като се събраха по-наблизо, поеха с попътния вятър на юг.

Като предварително се помолихме богу, ние се приготвихме за бой. „Кънтент“, на който бяхме ние, се изравни с кораба на техния вицеадмирал и като се плъзнахме покрай наветрената му страна, дадохме залп с мускетите и големите си оръдия. След това, като се изравнихме с един малък ветроход пред адмиралския, го поздравихме по същия начин, така че той се оттегли. Бяхме заети в бой с малкия кораб, когато видяхме как от кораба на нашия адмирал започна да се издига много дим и как „Хоупуел“ и „Суолоу“ вдигнаха всички възможни ветрила и го изоставиха. По този начин бяхме принудени да се насочим на север, тъй като „Хоупуел“ и „Суолоу“ през всичкото това време не ни се притекоха на помощ, което лесно можеха да сторят.

Всичко това време бяхме принудени да плаваме на север, следвани от два големи испански кораба и един малък ветроход. Двата големи кораба се доближиха до нас, откриха стрелба и внезапно свиха кливерите и гротовете си, като смятаха, че не можем да им се измъкнем. Тогава, като се помолихме богу, свалихме гребци в лодката, та да се опитаме да извлечем кораба в плитките води край брега и да го закотвим там, където техните големи кораби не можеха да ни достигнат.

Тогава моряци от един от големите им кораби се прехвърлиха на един малък ветроход, който също започнаха да теглят с една лодка и по този начин ни последваха, като възнамеряваха с картеч да ни накарат да изоставим греблата, та големият кораб да може да ни плени. Но преди да достигнат на един изстрел с мускет, бог се смили и ни изпрати твърде силен североизточен вятър откъм брега.

Другият голям кораб се яви откъм подветрената ни страна, а малкият ветроход откъм наветрената ни страна и се стремеше със стрелбата си с малките и големите оръдия да ни накара да се оттеглим в посока на големия кораб. Тогава един сполучлив изстрел на нашия канонир му направи пробойна точно на водолинията. След като отправихме молитви към всевишния, за да му благодарим за вятъра, който ни спаси, ние се оставихме на неговата воля. След малко видяхме два кораба недалеч от брега и помислихме, че това са „Хоупуел“ и „Суолоу“, които се готвят да ни окажат помощ. Излезе обаче съвсем друго: оказаха се две кралски галери.

Отново свалихме гребци в лодката, за да изтеглим кораба по-далеч от брега. Едва-що наблюдателят се изкачи на марса и видяхме как една галера ни наближава от подветрената страна. Тогава един от големите кораби изстреля шест големи гюллета по нас, за да може галерата да знае (тъй като вече се стъмняваше), че ние сме корабът, който трябва да преследва. Галерата наближи и от нея ни попитаха откъде идваме. Тогава един португалец, който плаваше с нас, им извика, че сме част от флотилията на Тиера Фирма, от Севиля. Тогава те се разкрещяха бясно, нарекоха ни английски кучета и като се доближиха откъм десния борд на кърмата, дадоха залп с петте си оръдия на носа. Опитаха се да ни вземат на абордаж, но ние така ги насолихме с мускетите си, че ги прогонихме от кърмовата палуба.

Когато започнаха отново да се доближават, хвърлихме им една запалителна бомба и по този начин ги отблъснахме. След това казахме една молитва, изпяхме част от двадесет и петия псалм и благодарихме на бога за нашето избавление. Като свършихме молитвата си, отново видяхме две други галери и една фрегата, които и трите се готвеха да ни пресрещнат заедно. Пак грабнахме оръжията си, решени да се борим до последния човек за божия слава, за нейно величество и за родната си страна. Размахахме предизвикателно запалени, насмолени кълчища, завързани на върха на една пика и ги поканихме да се качат на борда ни. Очаквахме всеки момент нападение, но после разбрахме от разговора им (понеже бяха съвсем близо), че смятат да ни следват до сутринта и тогава да ни нападнат и да ни довършат. Една от галерите изстреля едно гюлле по нас, след което и трите испански кораба изостанаха назад. И тъй сражението ни с кораба и двете галери продължи от седем часа сутринта до единадесет часа вечерта. Но бог (който никога не остава глух към молитвите на онези, които се осланят на него) ни изпрати към два часа през нощта източно-североизточен вятър, който попречи на испанците да проявят своята жестокост и спаси живота ни.

На следния ден зърнахме противниците си откъм подветрената си страна. Щом и те ни видяха, почнаха да ни преследват, но към десет часа се убедиха, че не могат да ни стигнат, и се отказаха от преследването. Ние се отправихме на югозапад, като се надявахме да намерим другите кораби от нашата флотилия, но не можахме да ги открием нито тогава, нито по-късно.

Баркът на име „Кънтент“ имаше само малки оръдия: един минион, един фалкон, един фалконет и два портбаса. Тя се сражава от седем часа сутринта до залез-слънце с три тежковъоръжени кораба по шестстотин-седемстотин тона всеки, един друг стотонен и при това не се намираше извън обсега на мускетите от трите кораба. И преди да залезе слънцето, към барка се доближиха две от галерите на краля. Всички неприятелски кораби непрекъснато го обстрелваха, като дадоха най-малко петстотин изстрела. Корпусът и мачтите на „Кънтент“ бяха целите осеяни с куршуми от мускети. Само тринадесет души се сражаваха, а останалите се скриха в трюма.