Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (25)

XXV

Пътуването до Персия на мистър Артър Едуардс — агент, Джон Спарк, Лорънс Чапман, Кристофър Фосит и Ричард Пингъл през годината 1568

Благоволете да научите, че вашият агент, мистър Артър Едуардс, и ние тръгнахме от Ярославъл през юли 1568 г. и на 14 август пристигнахме в нашето пристанище с вашия кораб „Грейс ъф Год“, в който стоките, слава богу, бяха в добро състояние. Не намерихме обаче хора, готови да ни помогнат да разтоварим кораба, и при това тук не зачитат привилегиите, които, както почитаемата компания бе уведомена, шахът ни бе дал. Когато свалихме на суша стоките, ние бяхме принудени да разопаковаме балите и да продаваме по цени, които тукашните хора налагаха, защото иначе щеше да бъде по-зле за нас. Султанът бързо ни подпомогна с камили, на които натоварихме стоките, и потеглихме за Шемаха, където пристигнахме на 1 септември. Тук пазарът обаче бе тъй изобилно снабден с всякакви видове стоки от търговци, дошли преди нас, че никой не искаше да купи ни един топ вълнен плат. Онези, пристигнали от Русия, бяха донесли стоките си тук и в други градове, така се развалиха продажбите, които иначе бихме могли да извършим.

Вашият агент се отправи за Казвин, като взе със себе си по-голямата част от стоките и двама от слугите на ваши превъзходителства — Джон Спарк и мен, за да помогнем за по-добрата продажба на платовете. Той остави в Шемаха Кристофър Фосит и Ричард Пингъл с триста и петдесет топа платове, по-голямата част от които, доколкото разбирам, и досега стоят непродадени. Пътьом ние случайно успяхме да разменим в едно градче девет топа вълнен плат срещу осемдесет и четири батмана канела, като платовете оценихме на сто и петдесет шахи топа.

Понеже бяхме недалеч от Тифлис^[1], главния град в тази страна за продажба на платове, аз убедих вашия агент да ме изпрати там, за да видя какво може да се направи. Като получих от него петдесет и четири топа плат, аз направих това пътуване, но намерих, че в този град има вече голямо количество сукно и груби вълнени платове, докарани някои от турци, които живеят там, други от арменци, които ги купуват в Алепо, и трети от тамошни граждани, които пътуват до Венеция и ги купуват, така че никой не ми предложи и едно пени повече от сто и четиридесет шахи за един топ плат. Тъй като вашият агент ми бе наредил да не оставам там повече от седмица, а да побързам да замина за Казвин и освен това, понеже се стараех да поддържам високи цените на стоките на почитаемата компания, аз намерих начин да ги разменя срещу подправки, които не ме задоволяваха нито по качество, нито по цена. Въпреки това, като имах предвид колко трудно се продават в Тифлис вашите вълнени платове и от друга страна, като чух последните новини, че пътят за Ормуз е затворен поради войната с индийците, което е истина, аз сметнах за необходимо да купя подправките, чиито цени и тегло се виждат от моите сметки.

В този град случайно срещнах търговеца на губернатора на Грозни, който доста желаеше да купи от мен сто топа плат за господаря си. Той ми даде добра по̀лица за изплащането на парите, показа ми пълномощното, дадено от господаря му, пък и чух добри отзиви за него и понеже беше християнин, аз склоних да сключа сделка с него и му продадох сто топа плат за сто и шестдесет шахи топа. После изпратих преводача си обратно в Шемаха да закара стоките, които бях купил в Тифлис. Както разбирам, при неговото пристигане там управителят не искал да изпълни задължението си да приеме стоките, като казал, че няма нужда от тях. Толкова държат на думата си хората в тази страна. Като купят стока и след това тя не им хареса, те я връщат и те принуждават да им върнеш парите въпреки писмата на шаха, за които те не дават пет пари.

Когато се отвори пътят за Ормуз, откъдето засега не идват такива количества подправки, каквито ваши превъзходителства търсят, тук в Тифлис ще могат да се продадат срещу пари или да се разменят срещу стоки 300–400 топа вълнен плат, по цвят и качество като мострите, които ви пратихме. Доколкото разбирам, в тази страна годишно ще могат да се продадат до хиляда топа груб вълнен плат и сто топа сукно.

Не е възможно да се прекъсне търговията между венецианците и цялото множество арменски търговци, освен ако почитаемата компания намери начин да получава от тях годишно по сто мулешки товара стока, като ги плати една трета в пари, а за остатъка достави платно и вълнени платове, по цвят подходящи за тази страна.

На шест дни път от Тифлис растат в изобилие шикалки^[2], които венецианците ежегодно носят тук и продават по два биста тифлиския батмаи, който, както казва вашият тукашен агент, е равен на шест английски фунта. Предполага се, че ще се спечели благоволението на тукашните хора, ако се купува от тях. Засега това може да се постигне, ако се изпълнят дори само половината от препоръките, дадени по-горе.

Колкото до билки, намерих много както в Тифлис, така и в Казвин, но по качество съвсем не са такива, каквито се внасят в Англия от други места. И при това цените са толкова високи, че ако се купят, ще се изкара съвсем малка печалба. При пристигането ми в Казвин се носели слухове (както казва вашият агент), че шахът щял да купи всички стоки, които носим, и срещу това щял да ни даде коприна и подправки. Но по мои сведения той никога през живота си не е вземал плат за хазната си и няма и сега да почне да взема. Той търгувал само със сурова коприна, която винаги продавал срещу пари на арменци и турци.

Вавилон е на петнадесет дена път оттук и по достоверни сведения там имало много фурми, стока, подходяща за Англия. Градът е толкова близо до нас, че би могло лесно да се провери, ако този, чиито действия и думи са толкова различни от моите, имаше желание да стори това. Кашан е също само на седем дни път оттук и, както казват, там по всяко време имало много подправки, повече, отколкото където и да било другаде в страната.

Да се пътува из тази страна е тежко и мъчително не само понеже няма градове и села, където човек да може да се подслони през нощта и при нужда да подкрепи силите си със здравословна храна, но и поради липсата на вода, така че понякога се пътува по три дни наред, без да се намери и капка вода, годна за пиене от хора и животни; освен това винаги сме изложени на голяма опасност да бъдем ограбени от тези неверници, които считат, че всичките им грехове ще бъдат простени, ако умият ръцете си в кръвта на някого от нас. Затова по мое мнение е по-добре да бъдеш просяк в Англия, отколкото да прекараш като богат търговец седем години в тази страна, както сигурно ще разберат онези, които дойдат тук.

По нареждане на агента аз също отидох в Джилан както за да видя какво пристанище има там за вашия кораб, така и за да разбера какви стоки се продават най-добре и в какви количества. Пътят оттук дотам е толкова опасен и труден, че перото ми не може да го опише. Оттук никой не пътува за Джилан освен нещастници, които нуждата принуждава да отидат там да си купят ориз, за да преживеят, и те едва успяват да го донесат тук.

Градът Лахилан^[3], главният град в тази област, който посетих, е сега завладян от шаха и неговите войски. Страната е така опустошена и хората така ограбени, че никой не можеше да купи и един топ плат. Най-добрата стока, която може да се купи там, е суровата коприна; там също има и колкото щете стипца.

В тези градове са се установили много турски търговци, които външно показват, като че ли се радват на нашето пристигане, но тайно са наши смъртни врагове и с всички средства се мъчат да попречат на продажбите ни. Те ни съветват да отидем в Халап^[4] с непродадените стоки, където, казват те, щели сме да бъдем добре приети въпреки големия брой венецианци, които са се установили там; митото било две на сто и нашите вълнени платове, колкото и да закараме, щели веднага да се продадат по дванадесет дуката, което прави 165 шахи тукашни пари. Но хора, които познават града, пазара и митата, ни казват противното, което е по̀ за вярване, а именно, че там платове като нашите не се продават по-скъпо от осем дуката, че митото е тридесет на сто и повече и че никой град на света не е по-добре снабден с платна и вълнени платове, и то с хубави цветове; предполагам, че турците възнамеряват с хитрина да ни пратят там, за да ни вкарат в беда, боже опазѝ.

Цените на подправките са тези, които посочвам по-долу. Сега те са повишени, тъй като пътят за Ормуз е затворен. Но когато бог го отвори, аз възнамерявам, ако е рекъл господ, да отида сам да видя какъв е пазарът и след като се завърна, ще съобщя на ваши превъзходителства каква печалба може да се изкара. Черният пипер е 25 шахи за тифлиски батман, карамфилът — 50 шахи, белият пипер — 25 шахи, едри кори от мускатови орехи — 50 шахи, джинджифил — 24 шахи, всичко платено в брой, иначе няма и да видиш стоката. А най-добрият вид коприна се продава 60 шахи за тифлиски батман. И тъй засега свършвам писмото си, като моля бога да ви дава добро здраве.

От вашия покорен слуга

ЛОРЪНС ЧАПМАН