Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Voyages and discoveries, 1972 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Васил Атанасов, 1984 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Ричард Хаклут. Пътешествия и открития
Английска, първо издание
Библиотека морета, брегове и хора
Номер 52
Преводач: Васил Атанасов
Рецензент: Николай Божилов
Редактор: Жана Кръстева
Художник: Мария Зафиркова
Худ. редактор: Владимир Иванов
Техн. редактор: Добринка Маринкова
Коректор: Светла Карагеоргиева
Библиотечно оформление: Иван Кьосев
Дадена за набор на 28. VI. 1984 г.
Подписана за печат на 20 XI. 1984 г.
Излязла от печат м. декември 1984 г.
Изд. № 1791 Формат 84/108/32
Печ. коли 23 Изд. коли 19,32
УИК 20,15 Цена 1,89 лв.
ЕКП 9532121411; 2152–8 — 84
Книгоиздателство „Георги Бакалов“ Варна
ДП „Стоян Добрев-Странджата“ — Варна Пор. № 711
История
- — Добавяне
XXXVII
Писмо на Герардус Меркатор, отправено до мистър Ричард Хаклут относно замисленото откритие на Североизточния път. Година 1580
Сър, желая Артър Пет да бъде осведомен по някои въпроси, преди да замине. Плаването до Китай по източния път е несъмнено лесно и кратко и аз често съм се чудил защо, след като бе така щастливо започнато и повече от половината път бе открит, то бе изоставено и вниманието бе насочено на запад. Отвъд Нова земя има голям залив, който от едната страна е затворен с грамадния полуостров Табин[1]. В този залив се вливат големи реки, които минават през цялата страна Серика[2] и понеже са, както мисля, плавателни и за големи кораби, по тях може да се стигне до сърцето на континента. Така ще се намери лесен начин да се търгува с всякакви стоки и да се пренасят от Китай и други съседни кралства в Англия. Но смятайки, че плаването в тези води е било спряно по някаква важна причина, аз реших, че вероятно императорът на Русия и Московия е попречил на по-нататъшни пътувания. Но ако по негова милост и с негово благоволение корабоплаването може да се продължи, аз бих посъветвал да се търси този залив и споменатите реки и в тях да се избере някое удобно за пристанище място за английските търговци, откъдето по-късно, при по-благоприятни възможности и с по-малко опасности, ще може да се открие целият бряг на Китай. Че магнитният полюс е недалеч оттам, аз узнах чрез известни наблюдения. Около този полюс, мисля, че има многобройни скали, поради които корабоплаването е твърде мъчно и опасно. И все пак смятам, че западният път, който сега се търси, е по-труден, тъй като е по-близо до магнитния полюс, към който, мисля, че не е благоразумно да се приближават кораби. И понеже магнитният полюс е различен от земния, колкото повече се приближават до него, толкова повече иглата на компаса се отклонява от север, понякога на изток, понякога на запад, според това дали човек се намира на изток или на запад от основния меридиан.
Това е странна промяна, която може много лесно да измами мореплавателя, освен ако той е запознат с несигурността и колебанията на компаса и прибегне до инструментите си, за да определи географската ширина. Ако капитан Артър не е добре подготвен в това отношение или не умее, когато забележи грешката си, да я поправи веднага, страхувам се, че лутайки се нагоре-надолу, той ще загуби време и ще бъде пленен от ледовете по средата на пътуването си. Защото този залив, казват, всяка година замръзва изцяло. Ако това е наистина така, най-добрият съвет, който мога да дам за тяхната сигурност, е да потърсят убежище в този залив и в реките, за които споменах, и от името на нейно кралско величество да изпратят човек, чрез който да се запознаят с великия хан[3] и да спечелят приятелството му. Мисля, че от устията на големите реки до Камбалу[4], столицата на хана, няма повече от 300 германски мили.
Много бих желал да зная колко висок е приливът в пристанището на Московията, където спират вашите кораби. И също дали морето в този проток винаги тече в една посока — на запад или на изток и дали то се оттегля и приижда както приливите и отливите в средата на Ламанша, т.е. дали тече шест часа на запад и шест часа на изток, тъй като от това зависят други важни предположения. Бих желал мистър Фробишър да наблюдава същите явления при своето плаване на запад. Относно Канада и Нова Франция, които са нанесени върху моите карти, те бяха взети от морската карта, начертана от един свещеник по описанията на някакъв френски пилот, добре запознат с тези области. Аз не се съмнявам, че очертанията на бреговете и географските ширини са доста близо до истинските, тъй като освен мрежата от градуси, морската карта имаше и една друга мрежа, направена за брега на Нова Франция, чрез които грешката в географските ширини, допуснати поради отклоненията на компаса, могат да бъдат поправени.
Ако има нещо друго, което вие бихте желали да поискате от мен, аз най-охотно ще ви го съобщя, като моля също да бъдете така любезен да ми изпратите всички наблюдения, направени през тези две пътувания, които вие ще получите. Това, което мога да извлека от тях, аз най-точно ще ви съобщя с писмо, стига само тези сведения да могат да допринесат изгоди за корабоплаването, това отлично занимание, което е тъй полезно за нашия християнски свят. Сбогом, мой учени приятелю.
Дюисбург, херцогство Клеве.
28 юни 1580 г.
Доколкото е по силите ми, напълно на вашите заповеди