Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (53)

LIII

Просба от неколцина от екипажа на кораба „Дилайт“ от Бристол, отправена до Робърт Бърнет, навигатор на казания кораб в Магелановия проток, на 12 февруари 1589 г.

На тебе, който си навигатор на кораба, сметнахме за добре да изложим писмено всичките си мисли и жалби, а именно, че днес, 12 февруари, нашият капитан Матю Холс и Уолтър Стрийт започнаха да внасят в капитанската каюта както хляб, така и масло (които се полагат като провизии за кораба и екипажа), за да ги запазят за себе си и за няколко други, които се хранят с тях, като по този начин ни оставят да умрем от глад, вместо да ни дават храна, за да бъдем силни и здрави. Също така са внесли в каютата саби, каливери и мускети и понеже не ни са известни намеренията им, можем да предположим, че са решили да посегнат на твоя живот, дано бог не допусне такова нещо. Тъй като ти си наш навигатор и на тебе е поверен корабът, помисли за следното: по божия воля изгубихме шестнадесет души, по-скоро защото не получаваха полагащата им се храна, както е редът на кораба. Също така загубихме петнадесет души с лодката при остров Пенгуин в Магелановия проток, а също и седмина добри и годни за служба моряци близо до Порт Фамин, както и три котви и дърводелеца. Освен това помисли как отгоре на всички тези беди помощникът ти Стрийт и капитанът Матю Холс ти пречеха и ти противоречаха, как те унижаваха, и то без никакво основание и най-безсъвестно. Помисли също каква опасност те грози, като толкова пъти крояха заговор да те убият, и каква опасност застрашава и нас, ако (не дай боже) това се осъществи. Разсъди сам и ще видиш колко много необходими неща липсват на кораба ни — останали сме само шест души моряци (освен тебе и твоя помощник Стрийт, комуто не смеем да се доверим), имаме само една котва, нямаме лодка и дърводелец. Липсват ни въжа, катран, болтове и дъски, пък сме и без опитен лекар; припасите — хляб, месо, булгур и грах — ще стигнат за пет месеца, а само за три месеца ще стигнат говеждото, свинското, сушените пингвини, трите бъчви вино, десетте галона ракия (болните изобщо не получиха ракия, за да се съвземат), четирите бъчви със сайдер и осемнадесетте парчета бекон и т.н., като за екипажа са останали само три парчета бекон. Също така капитан Холс и Стрийт са си присвоили седемнадесет делви солено масло, известно количество сирене и една бъчва сухар и ги пазят само за себе си. Те не само разходват без мярка запасите от солено масло, сирене и ракия, които са за целия екипаж, но са изяли всички захаросани плодове, които бяха запазени само за болните (макар че сами са напълно здрави, те не дават от тези сладки неща на болните). И на това отгоре сега, когато поради намалелите ни запаси сме принудени да получаваме намалени дажби, капитан Холс и твоят помощник Стрийт са недоволни от същата дажба, с което останалите се примиряват. Като добре прецениш тези неща, би трябвало да си дадеш сметка колко дълго сме стояли тук, в Магелановия проток, че седем или осем пъти сме минавали на десет левги отвъд нос Фроуард, но благоприятният вятър беше винаги слаб. И че не можем да пуснем котва, защото водата е страшно дълбока. Освен това (както ти знаеш) мястото е твърде опасно. Веднъж заседнахме и едва се измъкнахме. А какви мъгли и каква слаба видимост вече имаме тук? А ще имаме много повече мъгли, понеже вече дойде зимата с дългите нощи, а ние нямаме лодка, та да потърсим някой залив, където да пуснем котва, освен една малка, крехка черупка, направена от моряшки сандъци, с която не може да се слезе на брега, защото трябва да бъдем мнозина, когато отиваме на сушата в непозната страна. И тъй като ни е останала само една котва, нямаме голяма надежда да оцелеем, както можеш сам да прецениш, ако изгубим било споменатата лодка, било котвата. Намираме се по тези места вече шест седмици и повече, а вятърът е все северозападен, направо е насрещен, така че нямаме никаква надежда да преминем през протока и да навлезем в Южното море тази година; но дори и да успеем, няма да ни стигнат провизиите, след като изразходвахме толкова много от тях тук, на това място, където толкова се бавихме. Нито пък ще имаме достатъчно хранителни припаси, за да се приберем в Англия, освен ако те се изразходват най-пестеливо. Ето защо най-смирено те умоляваме да разсъдиш и се погрижиш за собствената си безопасност и за безопасността на тези, които сме останали живи, та да можем с божия помощ да се завърнем в Англия и да не загинем сред дивите и свирепи хора, които живеят тук. Защото, останем ли по-дълго тук, сигурна гибел очаква и нас, и кораба ни; а върнем ли се, можем, ако е рекъл господ, да намерим нашите петнадесет другари и лодката си на остров Пенгуин (макар Матю Холс и твоят помощник Стрийт да не мислят така). Ние се надяваме на божието милосърдие и вярваме, че на връщане бог ще ни прати достатъчно печалби и плячка, ако всички заедно се помолим и се обичаме един друг.

Накрай най-смирено те умоляваме да не забравяш, че (след като бяхме загубили толкова хора) когато вземахме вода при Порт Фамин и боцманът, бъчварят и Уилям Маготс се намираха на сушата, Матю Холс им извика да се приберат с най-голяма бързина на кораба и после изтече пред нас тези думи: „Онзи, който е тръгнал на такова плаване, не трябва много да му мисли, да остави двама-трима души на сушата.“ Той каза това, след като напоследък бяхме изгубили вече толкова хора и на борда на кораба бяхме останали само шест души моряци. Освен това Матю Холс цели два дни тайно носѝ пистолет под наметката си, защото възнамеряваше да убие Андрю Стоунинг и Уилям Коум. Това разбрахме, тъй като Уилям Мартин разказа на двамата си приятели Ричард Хенгейт и Емануел Дорнел, че той самият цял час се молил на колене на Матю Холс в собствената му каюта, ради бога, да не убива нито единия, нито другия, особено защото той, Мартин, и Стоунинг били от един и същи град.

И тъй, завършваме, като се молим богу да ни заведе в родната ни земя. И в уверение на това положихме подписите си.

ТОМАС БРАУН, канонир,

ДЖОН МОРИС и прочие