Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (47)

XLVII

Второто плаване на мистър Джон Дейвис и други, извършено през 1586 г., за да се открие Северозападният проток

На 7 май отплавахме от Дартмът, за да търсим Северозападния път с един кораб на име „Мърмейд“ (водоизместимост сто и двадесет тона), шестдесеттонния барк „Съншайн“, тридесет и пет тонния барк „Мунлайт“ и десеттонния пинас „Норт стар“.

На 15 юни открих земя на ширина шестдесет градуса, покрита цялата с лед и сняг, така че нямаше никаква възможност да слезнем на брега.

На 29 юни след многобройни страшни бури отново открихме земя на ширина шестдесет и четири градуса. Предишната година бях идвал тук и бях намерил мястото твърде удобно, с много дъски и греди, изхвърлени от морето, и населено с твърде общителни и сговорчиви хора. Тази земя е много висока и изпълнена с планини. От западната й страна се намират голям брой острови, както и удобни протоци и заливи. Виждаше се малко сняг и морето беше изобщо свободно от ледове.

Когато корабите влязоха в протоците, изпратихме лодка да открие по-плитки места, където бихме могли да пуснем котва. Както лодката обикаляше и мереше дълбочината, местните жители я наближиха с канутата си, надавайки викове и крясъци. Когато видяха в лодката хора, които бяха с нас миналата година, те се отправиха към кораба, като даваха знаци, че познават всички тези хора, защото са ги виждали миналата година. Разбрахме, че те се боят от нас, и затова аз сам, заедно с търговците и други хора от екипажа, слязохме на сушата, като взехме двадесет ножа. Едва-що стъпихме на сушата, и те изкочиха от канутата си, затичаха се към мене и останалите, прегърнаха ни и с много знаци показваха, че сърдечно се радват на пристигането ни. Бяха осемнадесет души и всекиму дадох по един нож. Те ми предложиха кожи в замяна, но аз им дадох знак, че не ги продавам, а ги давам като израз на внимание и приятелство.

Хората непрекъснато идваха към нас, понякога със сто, понякога с четиридесет-петдесет или горе-долу толкова канута. Носеха със себе си тюленови кожи, еленови и бели заешки кожи, сьомга, малки трески и други риби, както и птици, каквито има в страната.

Моряците от другите лодки, които тръгнаха от корабите, откриха палатките на туземците. Те са направени от тюленови кожи, опънати върху дървени пръти, и в тях намериха голямо количество дребни сушени рибки, не по-големи от сардина, както и мехове с китова мас и множество идоли, изрязани от дърво.

На десет мили навътре в снежните планини нашите моряци откриха равно поле, покрито с почва и обрасло с треви, подобно на нашите заблатени и необработвани места в Англия.

Предложих на нашите хора да си опитат силите с тях в скачане. Устроихме състезание, но нашите ги надскачаха. От скокове преминаха към борба, намерихме ги силни, пъргави и сръчни в борбата — дори повалиха някои от нашите, които бяха добри борци.

Тези хора са доста високи, с добро телосложение, малки тънки китки, широки лица, тесни очи, големи уста, дебели устни и гъсти зъби; повечето от тях са голобради. Те всички са магьосници и често правят разни магии, но, слава богу, без особен успех.

Както бях сред тях на брега на 4 юли, един от туземците започна да пали огън по следния начин: взе едно парче от дъска, на която имаше вдлъбнатина. В нея постави края на една кръгла тояга, подобна на крак от легло, който бе намазан с китова мас, след това с един кожен ремък почна да я върти с бързи движения, както правят стругарите, и така скоро запали огън. После направи огън от торф и като изричаше много думи и правеше странни жестове, сложи в него най-различни неща, които предположихме, че принася в жертва. Аз взех един от тези предмети, хвърлих го в дима и заповядах на един от нашите хора да стъпче огъня и да изхвърли димящия торф в морето; сторих това, за да им покажа, че ние презираме техните магии и заклинания. Тези хора могат да водят само най-прост разговор и са страшно крадливи; особено ги привлича желязото, което много ценят. Проявиха долната си природа поради нашето лекомислие: започнаха да режат въжетата ни, отрязаха лодката на „Мунлайт“, която бе завързана за кърмата на кораба, срязаха и задигнаха въжето с прането ни, колкото и грижливо да го пазехме; откраднаха греблата ни, един каливер, едно от малките оръдия, едно копие за глигани и един меч. Тогава ние дадохме изстрел с едно оръдие и силният гърмеж така ги смая, че те побягнаха със страшна бързина. Но те са тъй простодушни, че след десет часа отново дойдоха да молят за мир. Когато се съгласихме, отново станахме страшни приятели. Донесоха ни тюленови кожи и сьомга, но щом видеха желязо, не можеха да се въздържат да не го откраднат. При такова простодушие направо не можех да не се разсмея.

Месото ядат сурово, но се хранят предимно с риба. Пият солена вода и с удоволствие ядат треви и лед. Живеят като риби — непрекъснато във водата, освен когато ги налегне сън; тогава лягат да спят под някоя топла скала, като изтеглят лодката си на брега. Говорят с глухи, гърлени звукове. Ето някои думи, които научихме от тях:

кесинйо — яж, хапни си

асанок — стрела

мадликойт — музика

сауигмег — нож

агиной — иди, донеси

удераа — нос

илияуте — нямам лоши намерения

аоо — желязо

понамег — лодка

На 17-и същия месец, като достигнахме ширина 63 градуса и 8 минути, се натъкнахме на огромна и странна маса лед, цялата от един блок, толкова голям, че не можехме да видим краищата му. Блокът беше страшно висок и подобен на суша — със заливи, носове и високи скали, така че отначало ние го взехме за бряг и изпратихме моряци с една лодка да го разгледат отблизо, но когато се завърнаха, те съобщиха, че това не било суша, а ледена планина.

Обикаляхме около тази огромна маса лед до 30 юли. Той се оказа сериозна преграда за намерението ни да проникнем по-нататък. Всичките ни ветрила и въжа замръзнаха и се покриха с лед, което ми се видя много странно, защото миналата година това море беше свободно от ледове и тук можеше да се плава.

Поради големия студ хората ни започнаха да се разболяват, отслабнаха и съвсем загубиха надежда за успех. Затова съвсем чинно и сдържано ме помолиха да помисля и реша по съвест дали не би трябвало да се погрижа за сигурността на живота си и заедно с това и за запазването на техния живот, за да не би поради прекалената си смелост да стана причина техните вдовици и сираци да ме проклинат. Обаче като взех предвид от какво голямо значение ще бъде това плаване, ако то се увенчае с успех, големите надежди, които ми вдъхваше миналогодишното откритие, както и третата, неизпитана още възможност за друг изход, аз реших, че щеше за мене да бъде голям позор, ако по моя вина това пътешествие излезе несполучливо. Затова, като прецених, че макар да беше як и подходящ кораб, „Мърмейд“ поради тонажа си не е толкова удобен и подвижен, колкото един малък барк, особено при такива места, пълни с ужасни опасности, реших да прехвърля на „Мунлайт“ припаси и необходимия екипаж и да продължа плаването, както ме научи господ.

На 2 август пуснахме котва в един отлично защитен залив, където с най-голяма бързина почистихме и насмолихме „Мунлайт“ и го снабдихме с повече припаси. Тези места изследвахме с пинаса, докато междувременно ремонтирахме барка. Беше много горещо и едни насекоми, наречени комари, които хапят много болезнено, ужасно ни измъчваха.

На 6 август местните хора дойдоха при нас без страх и от тях получихме кожи чрез размяна, както бяхме получавали от другите племена. Те не се различават от другите нито по облеклото си, нито по канутата си.

На 15 август в три часа сутринта напуснахме тази земя и се отправихме на юг и на 18 август сутринта открихме земя на северозапад от нас. Беше един хубав, висок нос на ширина 65 градуса, като на юг от него нямаше суша. Много се надявахме тук да намерим проход.

По тези места не се вижда нищо друго освен острови, което ни вдъхва по-голяма надежда да открием проход. На 19 август, около 6 часа следобед, започна да вали сняг, излезе вятър и това лошо време продължи цяла нощ, така че бяхме принудени да прекараме нощта на котва на пет левги от брега. На сутринта на 20 август мъглата и бурята отминаха и ние се отправихме към брега. В девет часа сутринта пуснахме котва в един чудесен и безопасен залив, защитен при всякакво време. В десет часа слязох на брега и се изкачих на един много стръмен връх, откъдето видях, че тази земя беше остров.

Плавахме край бреговете на този остров до 28 август, когато установихме, че той се спуска на юг от 67 градуса ширина на 57 градуса. Стигнахме до един отличен залив на ширина 56 градуса с хубави гори от двете страни. Тук останахме до 1 септември и през това време два пъти се извиха големи бури. Слязох на брега и вървях наслука 6 мили навътре. Видях, че в горите растяха ели, борове, елши, тисове, върби и брези. Видяхме и една черна мечка. Тук живеят множество птици като фазани, яребици и други подобни, както и диви гъски, патици, косове, сойки, дроздове и много дребни птички. Ударихме много фазани и яребици с лъкове и стрели. При входа на залива открихме треска в изобилие.

На 6 септември, понеже излезе благоприятен северозападен вятър и смятахме да отплаваме, изпратихме петима млади моряци на брега да уловят малко риба. Коварните туземци, които лежали в засада в горите, изведнъж се нахвърлиха върху нашите хора. Като видяхме това, на часа изтеглихме котвите, вдигнахме фока, насочихме се към брега и с най-голяма бързина дадохме два изстрела с двуцевен мускет. Гърмежът прогони туземците, обаче за наша голяма скръб нашите момчета бяха убити от стрелите им и две бяха тежко ранени; само един се спаси, който, макар и улучен от стрела в рамото, се хвърли във водата и доплува до кораба.

Същата вечер било угодно на бога да увеличи нещастията ни, като ни прати една ужасна буря, която продължи непрекъснато със страшна сила до 10 септември. Свалихме такелажа от кораба и вече се готвехме да отрежем мачтите, когато въжето на плаващата котва се скъса. Изпаднали в това безнадеждно положение, ние вече очаквахме бурята да ни изхвърли на брега сред онези човекоядци и да станем тяхна жертва. Обаче в това страшно бедствие голямото божие милосърдие ни подкрепи точно когато бяхме загубили всякаква надежда: вятърът промени посоката си и ние се озовахме откъм подветрената страна, така че можахме да извадим котвата и наново да закотвим кораба.

На 11 септември при благоприятен попътен вятър, доверявайки се на божията милост, отплавахме, държейки курс към Англия, и пристигнахме в Дартмът в началото на октомври.

Когато се завърна, капитан Дейвис написа следното писмо до мистър Уилям Сандерсън в Лондон:

Сър, „Съншайн“ пристигна на 4 октомври в Дартмът. Този кораб плава до Исландия, стигна до Гренландия и оттам се отправи за Пустите земи, където търгува с местните хора, като остана там двадесет дни. Донесохме петстотин тюленови кожи, сто и четиридесет половин кожи и парчета от кожи. За пинаса имам големи опасения, дано бог бъде милостив към нещастния му екипаж и го съхрани.

Вече познавам голяма част от северозападните области на света и съм готов да се закълна в живота си, че това плаване може да се осъществи без допълнителни разходи, дори с известни изгоди за онези, които участвуват в това приключение, ако ни подкрепите в такова начинание.

Написано на 14 октомври 1586 г.

На вашите заповеди

ДЖОН ДЕЙВИС