Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (13)

XIII

Пътуване до Гвинея в годината 1554, под командуването на капитан мистър Джон Лок

В лето господне 1554, на единадесетия ден от месец октомври, ние отплавахме по река Темза с три доста големи кораба, единия наречен „Тринити“, другия „Бартоломю“ и третия „Джон Иванджилист“, и на първи ноември в десет часа вечерта се отделихме от английския бряг.

На 15-и сутринта съзряхме остров Мадейра — дълга, ниска ивица земя с една седловина по средата, — който се намира на тридесет и два градуса северна ширина. В западната му част много потоци се спущат надолу от планината. Виждат се също светли петна, които трябва да са пшеничени ниви и няколко бели къщи.

На 19-и в дванадесет часа видяхме Канарските острови. Тенерифе е висок остров с голям връх, подобен на конус от захар, и върху този връх има сняг през цялата година. По този връх Тенерифе може да се различи от всички други острови.

На седем-осем левги от реката Дел Оро към нос Лас Барбас има много испанци и португалци, които ловят риба през месец ноември. Целият този бряг е много нисък. На 4 декември взехме курс на югозапад. Плавайки в тази посока, ние стигнахме до нос Менсурадо. Този нос може лесно да се разпознае по това, че се издига над морето като делфинова глава. В югозападната му част има три дървета, от които най-източното е най-високо, средното прилича на купа сено, а най-южното на бесилка. Целият бряг е покрит с бял пясък.

На 4 септември, бидейки на девет градуса ширина, престанахме да виждаме Полярната звезда. Хвърлихме котва на три-четири левги югозападно от нос Трес Пунтас. След това целият екипаж на пинаса^[1] се качи на борда на нашия кораб и прехвърли повече стока в трюма на пинаса.

Казаха ми, че ще отидат до едно селище, където корабът „Примроуз“ бил получил много злато при първото си пътуване, но понеже аз се страхувах от една бригантина, която беше тогава близо до брега, вдигнах котва и ги последвах. Градът, където отидохме за злато, се нарича Шама и се намира на североизток от нос Трес Пунтас. Оттам при последното си пътуване донесли над четиристотин фунта злато от двадесет и два карата, а също тридесет и шест бъчви жито и около двеста и петдесет слонски зъба от различна големина; няколко от тях били колкото човешко бедро и тежали двадесет фунта единият. Тези големи зъби, наречени бивни, растат от горната челюст надолу, а не от долната нагоре, както погрешно мислят художниците и тъкачите на гоблени. При последното пътуване от Гвинея била донесена една огромна слонска глава. Мнозина са виждали тази глава в дома на достопочтения търговец сър Андрю Джъд, където и аз също я видях, като с уважение мислех за умението и мъдростта на твореца; без такова уважение гледането на подобни странни и чудесни неща по-скоро задоволява любопитството, отколкото да води към полезни размисли.

Слонът (който някои наричат олифант) е най-голямото от всички четириноги животни, предните му крака са по-дълги от задните, има глезени в долната част на задните си крака и пет съединени пръста на краката. Зурлата или хоботът е толкова дълъг и има такава форма, че му служи като ръка. Той нито яде, нито пие, без да поднесе хобота до устата си; с него помага на господаря или пазача си и с него поваля дървета. От всички животни слоновете са най-кротки и послушни и се отличават със схватливост и остър ум. Те обичат реките и често влизат във водата да си поиграят, като се потопяват до хобота, сумтят и тръбят с него. Те водят непрекъсната война с крокодилите, които искат да изпият кръвта им, понеже тя е много студена; и затова крокодилите дебнат, когато слоновете минават край тях.

Сега относно обичаите и нрава на тамошните хора: техните принцове и благородници имат обичай да си боядисват кожата с красиви шарки в различни форми, така че заприличват на пъстра дамаска, и считат това за прилична украса. И макар да ходят почти съвсем голи, все пак много от тях, особено жените, носят гердани, гривни, обръчи и верижки от злато, мед или слонова кост. Аз самият притежавам една такава гривна от слонова кост, която тежи два фунта и шест унции тройско тегло^[2], направена от цяло парче от най-широката част на зъба, изгладена, с малко резба и с дупка в средата. Някои от жените носят на голите си ръце нещо като ръкави от китката до лакътя, направени от листове ковано злато. На пръстите си също носят пръстени, изработени от златни жички, отгоре с възел или венец, подобен на тези, които децата правят върху пръстени от тръстика.

Те са много хитри, когато се пазарят, и няма да изгубят нито прашинка злато. Употребяват мерки и теглилки и са много предпазливи и внимателни, когато ги използват. Онези, които ще имат работа с тях, трябва да се държат много кротко, защото, ако се отнасят зле с тях, те няма да искат да търгуват и няма да донесат никакви стоки.

При завръщането в Англия киловете на корабите бяха чудно обрасли с толкова големи раковини, че човек можеше да мушне палец в отвора им. В тях расте едно лигаво вещество, което след известно време се изплъзва от черупката, пада във водата и се превръща в онези птици, които наричаме пръстенчати гъски^[3].

При последното ни пътуване от нашите хора умряха около двадесет и четири души, от които мнозина при завръщането в по-студената част на океана, т.е. между Азорските острови и Англия. Докарахме известен брой черни роби, от които някои бяха високи и силни мъже. Студеният и влажен въздух им се отрази зле. Все пак несъмнено е, че хората, родени в горещи страни, могат да понасят студа по-добре, отколкото хората, родени в студени страни, могат да понасят горещината.