Ричард Хаклут
Пътешествия и открития (54)

LIV

Един отличен трактат върху Китайското царство, написан на латински език в Макао, града на португалците в Китай, лето господне 1590

Това царство на китайците се намира най на изток, но някои други острови, като например Япония, се намират още по̀ на изток от самия Китай. Що се отнася до границите и пределите му, можем най-напред да посочим един остров на запад на име Хайнан, разположен на 19 градуса северна ширина. Китайците от най-далечните части в тази посока могат да видят Полярната звезда най-малко на 50 градуса над хоризонта и от това човек лесно може да си представи до каква ширина достига това царство, което се простира на повече от петстотин и четиридесет левги право на север. От една карта, в която китайците показват формата ма царството си, се вижда, че ширината на страната не превишава много дължината.

Почти никой владетел или управител на Китай няма право да налага за своя полза данъци или да събира наем от земите в територията, която владее, тъй като тези права принадлежат само на царя; а в Западна Европа най-често е тъкмо обратното. Поради многобройните и жестоки войни с татарите китайските царе били принудени да преместят седалището и жилището си в тази толкова северна провинция. Затова по тези северни земи на царството се виждат толкова на често крепости, гарнизони и бойни машини.

В цялото царство се наброяват повече от сто и петдесет по-големи градове, а има и голямо множество по-незначителни градове. Селища с крепостни стени, които не са получили привилегии на градове, има повече от хиляда сто и двадесет. Едва ли може да се преброят селата и гарнизоните. Не е лесно да се намери ненаселено място в цялата тази страна.

Надали в някое друго царство толкова много хора достигат до дълбока немощна старост. Там не си пускат кръв, а се лекуват с диета, отвари от билки и леки или слаби церове. По плодородие на земята това царство е наистина забележително и надминава всички други царства на изток. Страната е огромна и има много плавателни реки, така че стоки лесно се пренасят от една провинция в друга. Там се добиват най-различни метали, най-вече злато, от което такова голямо количество се изнася за Индия, че както узнах, по един и същи кораб само тази година са получени две хиляди кюлчета (както португалците ги наричат, „златни хлебчета“) за покупка на стоки. Едно такова кюлче струва почти сто дуката. Португалците закупуват не само „златни хлебчета“, но и злато на конци и листа, тъй като китайците умеят изкусно да изковават златото и да го изтъняват във вид на листове и жички. Среброто е също така в изобилие. А какво да кажа за тяхното желязо, мед, олово, калай и други метали, както и за техния живак? Те изобилствуват в цялото царство. Но нека мина към коприната, която в Китай се произвежда в големи количества.

Жените прекарват голяма част от времето си да отглеждат буби, да точат копринените нишки и да тъкат платове от тях. Всяка година царското семейство се явява най-тържествено на едно обществено място, където царят докосва едно рало, а царицата — една черница, с чиито листа се хранят копринените буби. При тази церемония, с която поощряват както мъжете, така и жените в тяхната работа, народът вижда царя, когото иначе цяла година никой освен най-важните сановници не може да зърне.

Такова изобилие от коприна има в Китай, че с китайска коприна в Индия натоварват три кораба, които най-често идват в пристанището Макао, а понякога направо заминават за Португалия; изнасят също и различни други тъкани, тъй като китайците са много сръчни в тъкачното изкуство.

В китайското царство изобилствуват твърде ценни подправки и благовония, особено канела, къна и мускус. Мускусът се нарича така по името на едно животно (подобно на бобър), от чиито натъртени и разложени срамни части се получават най-нежните благоухания. А кой би повярвал, че в Китай има толкова много памук, от който се изработват най-различни облекла, подобни на ленени?

Нека сега опиша онази мека глина, обикновено наричана порцелан, която е съвсем бяла и се смята за най-добрата на света. От тази пръст китайците изработват съдове с най-странни форми. Мога да твърдя, че действително това е най-добрата глина на света поради три свои качества, а именно: чистота, красота и здравина.

Народът притежава тънък ум и сръчност в изкуствата. Той строго поддържа традициите си и гледа с пренебрежение на обичаите и нравите на други народи. Китайците се обличат по един и същи начин, но така, че облеклото на сановниците се отличава от облеклото на обикновените хора. Някога във всички провинции говорели един език, макар и да имало различия в произношението. Днес езикът е твърде променен и във всяка провинция се говори на отделно наречие. Висшите чиновници и съдиите в съдилищата обаче говорят един и същи език в цялото царство.

Имат много художници, които работят с молив или с игла (последните се наричат майстори по бродерия), и други, които изкусно изработват златотъкани платове, като преплитат златни нишки в различни тъкани — било ленени, било памучни. Португалците най-грижливо пренасят техните изделия в Индия. Не по-малко изкусни са в леенето на оръдия и производството на барут, с който правят много редки и красиви фойерверки. Към тези изкуства можем да добавим и изкуството на книгопечатането. Макар и буквите им да са безкрайно много на брой и извънредно трудни, те издълбават изображенията им на дърво или бронз и с чудно умение ежедневно печатат огромно количество книги.

Нека сега дойдем до онова изкуство, което китайците най-много почитат и което можем съвсем уместно да наречем литература или наука. Във всички градове и градчета; дори и в малките селца, имат учители, наети срещу заплащане, да учат децата. И всеки укрепен град или укрепено селище има една обществена сграда, наречена училище, и към него се стичат от частните и малките училища онези, които желаят да постигнат първата степен на учение. В тези училища се тълкуват и разясняват мисли или теми, предложени от някои висши сановници.

Всички тези книги са изпълнени с поучения, изразени в мъдри и съдържателни изречения; повече не може да се желае от хора, които са слепи за светлината на божието слово. Една от петте добродетели, които китайците най-тачат, е учтивостта; останалите са: благочестие, благодарност за получена помощ, добросъвестност в изпълнението на договори и сделки и мъдрост в делата. Китайските книги са изпълнени с възхвали и препоръки на тези добродетели. Китайското царство досега няма истинска вяра: народът се разкъсва от разни учения и всякакви секти имат свои последователи. Най-голямата от тези секти следва учението на някой си Конфуций, виден философ. Той, човек крайно честен и неподкупен (според животоописанието му), писал разни твърде големи и съдържателни трактати. В основни линии учението му е, че хората трябва да следват природата, най-усърдно да се стремят да постигнат споменатите по-горе добродетели и най-сетне, че трябва да се грижат, щото в семействата им да цари благонравие и ред, а държавата да се ръководи порядъчно и според закона.